Water walk with us с/ Боряна Венциславова
Водата е най-старият архиватор и пази старите истини и за мен остава най-важното… търсенето на истината, чрез грижа за взаимовръзките.
Водата тече не само през реките, но и през нашите спомени и емоции.
Как се усещаше, когато природата на Канадските Роки Маунтийнс започна да говори с твоите спомени от 80-те и 90-те? Каква роля изигра тази конфронтация с дивото в творческия процес на проекта?
Срещата с природата и особено с дивата, бе изключително предизвикателство за мен и моя творчески процес. Именно тогава, за първи път, по време на резиденцията в Банф (2017 г.) осъзнах моята лична силна връзка с нея и се захванах с анализ. Това желание у мен, да изследвам нещо толкова привидно очевдино, идва от положението, че съм израснала в соца, главно по улиците на София.
Именно природата, която първоначално решавам да използвам за наслада, изиграва в случая точно обратната ключова роля и ме потапя в състояния на страх, несигурност и неизвестност. От своя страна те ми напомнят за нещо доста познато, а именно за сериала Туин Пийкс и реалността в България, по-точно София - края на 80-те и началото на 90-те. Тези две реалности се пресичат и това déjà vu дава началото на целия проект.
Изкуството е като река – тече през всички измерения на съществуването.
Как различните изразни средства като видео, звук, фотография и текст създават едно единно течение в проекта Вода, следвай ни? Как съчетаваш тези компоненти, за да разкажеш биографични и колективни истории?
За мен винаги е било много важно да не се ограничавам предварително с някакви конкретни медии. Имам си любимите - като тези, които изброяваш по-горе, но за мен винаги са били на първо място идеята и разказа, и чак след това идва ред на това, с коя медия и по какъв начин те да бъдат пресъздадени. В конкретния случай, нещата се случиха интуитивно без предварително проучване и конципиране на каквото и да е.
Средата, в която се намирах, беше изпълнена със символи и сигнали, които аз само трябваше да разпозная и приема и така започна естественият процес на тяхното събиране, архивиране и документиране. Било то проблясващ сребърен камък в тревата, две ролки плюшени червени завеси в коридора, табелка the black lodge, блондинка в гръб зад вратата, медальон best friends в магазинчето в селото, диктофона на Агент Купър в склада, и т.н. Разбира се горите, планините, 10те върха на Скалистите планини, които между другото се явяват като единия от фоновете във видеото (Wahkohtowin).
Така по един много естествен начин множество обекти или моменти, които ми се изпречваха на пътя биваха прибирани от течението и заемаха своята позиция в проекта. Така протичаше процесът по колекциониране и документиране, който пък от своя страна послужи едновременно и за разархивиране на спомени, ситуации, случки, реални или фиктивни.
Миналото е филтър, през който виждаме настоящето.
Изцелението от миналото играе важна роля в твоята работа. Как това пътуване във времето ти помага да разбираш по-добре настоящето? Какви нови прозрения изникват по време на този процес на себеизследване?
Много хубаво и точно си го казала. Аз вярвам, че за да продължаваме напред без да се губим, е важно да сме наясно с това, което е зад нас и сме произвели - то е обособило пътя ни. В днешно време една от най-опасните тенденции е именно скъсването на връзката със себе си, с това кои сме и защо сме и несъзнаваното на връзката с цялото. Ние забравяме, че всичко е свързано и ние сме просто една капка от океана. Няма как да избягаме от миналото си, от историята си, от консеквенциите на действията си и е много важно да сме самоотговорни и осъзнати. Във водите ни плуват и доста скъпоценности, от които можем да се учим. Водата между другото е най-старият архиватор и пази най-старите истини, в този ред на мисли за мен остава най-важното… търсенето на истината, чрез грижа за взаимовръзките.
