Анне-Марайке Хес / Warrior
Воинът се подготвя за битка, която никога няма да се състои.
Как поддържаше последователността във визията си, докато създаваше WARRIOR, DREAMER и WEAVER като трилогия?
А.М. Трилогията се развива в продължение на шест години, започвайки с WARRIOR през 2018 г. По това време нямах намерение да създавам трилогия, обаче, докато разработвах DREAMER през 2019 и 2020 г., стана ясно, че съществува основна тема: изследване на женската идентичност, представянето на женското тяло и деконструкцията на половите стереотипи. Осъзнах, че пътуването е далеч от своя край – трябваше да продължа да изследвам.
Това доведе до WEAVER, с което трилогията беше завършена. Всяка творба предлага различна перспектива, която ми позволява да навляза по-дълбоко в сложната мрежа от обществени очаквания и стереотипни представи за това какво означава да бъдеш жена. Макар че създаването на трилогия никога не беше първоначалната ми цел, то стана необходимо за разкриването на пластовете и сложността в тази тематика.
Как предизвикваш публиката да възприеме идеята за превръщането във воин? Какви аспекти на изпълнението ти, ги карат да се изправят срещу собствените си уязвимости и да ги превърнат в сила?
А.М. WARRIOR кани публиката да види силата и уязвимостта не като противоположности, а като взаимосвързани. Суровостта на изпълнението – чрез физичност, движение и глас – създава огледало, в което зрителите могат да се изправят пред собствените си страхове, ограничения и желания. Воинът се подготвя за битка, която никога няма да се състои. Резултатът е дълбоко поетичен образ на човешката крехкост и вътрешно разстройство. Публиката е въвлечена в това пътуване – танцуващо тяло, хванато в постоянна борба със своите емоции.
Каква роля играе мъжката перспектива в WARRIOR – било като обект, вдъхновение или противовес на централната тема за женствеността?
А.М. Мъжката перспектива на воина служи, както за контраст, така и за фон, за да илюстрира социалните конструкции на пола и властта. WARRIOR на пръв поглед се фокусира върху мъжкия стереотип на воина, той критикува патриархалните норми, които определят силата и уязвимостта. Чрез неговите жестове героят, създаден на сцената, поставя под въпрос света, в който живеем, и взима ролевите модели, които изпълняваме и възпроизвеждаме отново и отново до абсурд.
Какво означава да бъдеш силен или слаб?
Кой има право да заема пространство?
Кой може да бъде шумен? Кой се чува?
Каква стойност придаваме на тези качества, които приписваме на мъжете?
WARRIOR ни приканва, да размислим как тези норми влияят на всички, независимо от пола.
Каква форма заемат трудностите по създаването на наратив, който е толкова дълбоко личен, но и толкова универсален ?
А.М. Работата върху тема, мотивирана от личен опит, винаги е свързана с предизвикателството да се балансира личното преживяване с по-широка перспектива, така че въпросите и темите да резонират с по-голяма аудитория. В случая на WARRIOR, едно от най-големите предизвикателства за мен като личност и артист, беше достъпът до и въплъщаването на воинската енергия – изправянето и изразяването на емоции като гняв и агресия в самата мен. Това бяха непознати територии както лично, така и артистично.
Друго значително предизвикателство беше включването на гласа ми в работата за първи път. Намирането на начин да интегрирам гласовото изразяване в хореографията ме изкара далеч извън зоната ми на комфорт. Въпреки че процесът беше труден, той също така се превърна в освобождаващо преживяване и повратна точка за мен като артист. Чрез WARRIOR не само преодолях тези предизвикателства, но и израснах значително, откривайки нови инструменти за артистично изразяване.
Трилогия черпи вдъхновение от митологията и от популярната култура. Как обедини тези две на пръв поглед контрастни светове в едно кохерентно артистично повествование?
А.М. И митологията, и популярната култура изследват архетипи и споделени символи. Чрез противопоставянето на древни митове със съвременни препратки целта ми беше да създам мост, който свързва вечни идеи с модерния опит. Обаче е поразително – и често обезсърчаващо – как тези разкази остават непроменени, докато историята продължава да се повтаря.