Преди да стане едно от разпознаваемите имена в британското техно, Дeйниъл Ейвъри (Daniel Avery) пуска инди музика в клубовете на родния си Борнмът и издава първите си записи като Stopmakingme. През 2013 г. дебютният му албум Drone Logic го извежда на международната сцена със звук, в който дръм машини и синтезатори минават през китарни ефекти. В Ultra Truth той смесва техно и ембиънт с джънгъл и дръм енд бейс, а сред гостите в албума са SHERELLE, HAAi и Кели Лий Оуенс. В Tremor - последният му албум - китарите отново излизат на преден план и напомнят за музиката, от която е тръгнал.
5 години Топлоцентрала! Daniel Avery DJ SET 21 ноември 2026, събота / Зала 1 / 21.00 часа
Дeйниъл Ейвъри (Daniel Avery) идва в България по покана на музикалната програма на Топлоцентрала LIMINAL/TETZA.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Накъде духа вятърът на промяната в ъндърграунд сцената за електронна музика? Къде отива цялата тази общност?
Д. Е. Знаеш ли, не съм сигурен, че се е променила чак толкова. Поне оттам, откъдето аз я виждам, сцената е все така актуална. Мисля, че в основата ѝ е нещо съвсем просто: хубава музика с хубави хора, нови приятелства и общи спомени. В крайна сметка всичко опира до любовта. Не знам дали има какво повече да кажа. Това е в сърцевината на всичко.
Църква ли е клубът? Каква духовност предлага дансингът през 2026 г.? Какво се случва там, което не можем да преживеем никъде другаде?
Д. Е. Определено има нещо духовно. Има и нещо племенно. Всички в залата или на някоя поляна търсят нещо по-голямо от самите тях, нещо, което да ги събере. Обикновено това е любовта, а музиката е съвършен проводник за нея. Така е от хиляди, може би от милиони години. И си остава все същото. Така че да, клубът е църква.
Как оставаш непредвидим, особено когато хората очакват определено нещо от теб?
Д. Е. Никога не съм си поставял за цел да бъда непредвидим. Изобщо не мисля за това. Единствената ми цел е да бъда себе си. За мен добрият артист е човек, който е себе си и има собствен глас. Този глас може да приема различни форми през годините, да звучи различно и да изглежда различно. Но е много трудно да се провалиш, ако през цялото време си искрен. Това е единствената ми цел.
Не веднъж си казвал, че те е тревожело, че не принадлежиш към определена сцена. Кога престана да усещаш, че да си аутсайдер е слабост, и започна да го възприемаш като свобода?
Д. Е. След първия ми албум, Drone Logic, определено смятах, че да съм аутсайдер е слабост. Това усещане продължи няколко години. Докато стигна до втория си албум, разбрах, че имам какво да кажа по свой начин и че всички влияния, които са ме оформили, имат значение. Между Drone Logic и Song for Alpha минаха цели пет години. Всеки артист има свой глас или поне би трябвало да има. Мисля, че аз намерих моя. Откакто завърших втория албум, не съм спирал. Всяка година или през година излиза нещо ново. Чувствам се напълно свободен и съм голям късметлия, че намерих тази свобода.
Какво е важно за теб в музиката днес, което преди не е било? Къде го намираш?
Д. Е. Всъщност мисля, че винаги съм ценял едно и също. Но колкото повече остарявам, толкова повече ценя собствения си глас. Това се връзва с предишния въпрос. Ценя този глас и всичко, което ми се е случило през годините, и хубавото, и лошото. Лошите дни са също толкова важни, колкото и хубавите. Това важи за всичко.
В култура, обсебена от артистите да изградят себе си в личен бранд, който има за цел да ги въздигне като пионери, превърна ли се съвместната работа в акт на съпротива?
Д. Е. Мисля, че всяко изкуство по някакъв начин е акт на съпротива.
Колкото до личния бранд, мисля, че напоследък хората се вторачват прекалено в тази идея и гледат на нея твърде отрицателно. Да, според мен много артисти прекаляват. Но като прегледам колекцията си от плочи, виждам, че всички, на които съм се възхищавал, са имали свой бранд по един или друг начин. Боуи, Иги Поп, Бьорк, Пи Джей Харви, Ник Кейв, Aphex Twin, Autechre. Всеки имаше своя идентичност и точно това ме привличаше. В момента седя в студиото си под плакат на Nine Inch Nails, а на пода има плоча на Deftones. Всички те имат свой бранд и аз не виждам нищо лошо в това.
Как запазваш тръпката от откриването на нещо ново? Как съхраняваш идеите си и как ги превръщаш в нещо действащо?
Д. Е. Радвам се, че не ми се налага да полагам специални усилия. Случва се естествено и се чувствам голям късметлия, че е толкова важна част от живота ми. Няма нищо по-вълнуващо от това приятел или някой в магазин за плочи да ти подаде книга, филм или плоча, които още не познаваш. Самият жест, че даваш или получаваш нечия творба, може буквално да промени живота ти за една нощ. Какво по-вълнуващо от това?
За мен точно това е да си диджей. Споделяш музика, любов и идеи. Няма нищо по-хубаво.
Кога ти е трудно да намериш подходящо определение за музиката си, как определяш жанровата граница?
Д. Е. Не искам да мисля за това. Тук май ми помогна положението ми на „аутсайдер“. В началото никой не ме причисляваше към определена сцена, макар че тогава ми се искаше. Това ми даде огромна свобода. И днес почти не мисля за жанровите граници.
Как виждаш влиянието на TikTok и социалните мрежи върху електронната музика? Променят ли начина, по който се създава музика, или само начина, по който я слушаме?
Д. Е. Много е лесно да се увлечеш по тези неща и да започнеш да се ядосваш заради тях. Аз ги виждам като нови начини музиката да стига до хората. Има обаче едно важно условие. Хората трябва да продължават да търсят, да откриват музика, да споделят любовта си към нея и в крайна сметка да плащат за нея под някаква форма. Надявам се това да е толкова просто, колкото да си купиш музика, плоча или билет за концерт или фестивал. Стига артистите да получават възнаграждението, което заслужават, всичко е наред. Просто трябва да внимаваме.
Електронната музика твърде зависима ли е от интернет?
Д. Е. Няма обиколен път. Няма как да го спрем. Аз още обичам винила. Още обичам физическите носители. Мисля, че и повечето хора ги обичат. Често ни казват просто да слушаме всичко през стрийминг платформи. Защо? Какво ще правим с цялото това спестено време и място? Едва ли един ден ще покажеш алгоритъма си на детето си.
Изкушавал ли си се някога да предпочетеш комерсиалния успех пред артистичното любопитство? Какво те спира да повтаряш формула, която вече работи?
Д. Е. О, Боже, не. Дори да исках, не мисля, че бих могъл. Просто не съм устроен така.
Ако музиката ти можеше да бъде филм, кой филм би я въплътил най-добре?
Д. Е. Много хубав въпрос. Не съм сигурен, че мога да отговоря. Много дълго любимият ми филм беше Изгубени в превода, със саундтрака на Кевин Шийлдс. Филм за самотата, пътуването, разбитото сърце и за това как срещаш хора и намираш приятели на неочаквани места. Гледах го, преди да стана диджей, и с времето той придоби много значения за мен. Филмът не е повлиял пряко на музиката ми, но мисля, че би ѝ подхождал чудесно.
Програмата от събития за 5 години Топлоцентрала! се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата по договор РД11-06-139.
Пълната програма на юбилейната седмица с всички събития на едно място


