SILENT VOICES е представление, което държи противоречията заедно, поставя въпроси, но не дава отговори...
Интервю с BILOURA Collective.
Как SILENT VOICES цели да хвърли светлина върху този, доста изтласкан в ъгъла, въпрос за сексуалната експлоатация на жени в глобален мащаб? Какви наративи ползва BILOURA Collective?
B. C. Представлението преплита три различни наратива. Гръбнакът на спектакъла са звуковите пейзажи, създадени от Анжи Ротенщайнер от интервюта с бивши експлоатирани секс работници.
BILOURA дава сцена на техните гласове, стихотворения, песни и перспективи, за да хвърли светлина върху системната експлоатацията, която са преживели. Изградихме оригинална драматургия, която помага на публиката да последва пътуване в скрит свят, създаден от социални работници и активисти за човешки права.
BILOURA събра потиснатите тихи гласове (silent voices) и ги постави в драматургия, която е в диалог с физическата партитура. Преките свидетелства, но и голяма част от креативните текстове, идващи от жените (стихотворения и текстове на песни), са основата на това, което SILENT VOICES прави с физическия език. Той е вграден, даже може би по-добре да се каже зареден, генериран в телата на изпълнителите, като артистичен материал, дошъл от жените, които срещнахме и които разказа своите истории по толкова различни начини.
Представлението води публиката през емоциите и психологическия аспект на експлоатацията, опитва се да създаде поетично напрежение с визуалния език, който чрез видео, въплъщава икономическия аспект на феномена:
индустрията, бизнесът, печалбите от сексуалната експлоатация.
Какви са сченичните сложности, когато трябва да срещнете зрителите с такава чувствителна и сложна тема?
B. C. Смятаме, че едно от големите предизвикателства като артисти е да намерим подходящата естетика и сценичен език за такава груба тема. Език, който да я направи релевантна.
С такива големи и комплексни теми има толкова много за объркване, ако артистичните избори не са точни и фини, цялото произведение се проваля, също така и целта да раздвижи публиката и да постави този дискурс в центъра на вниманието.
Разпознаваме червените флагове в обичайните наративи, когато става въпрос за несправедливости: да се поставя акцент главно върху насилието, за да се раздвижи публиката и нейната морална осанка. За нас едно важно предизвикателство беше да се опитаме да поддържаме поетичен език през цялото време и да не попаднем в изкушението на воайоризъм на насилието. Друго беше да запазим човешката страна и желанието да дадем реална информация за феномена. И още едно: да създадем сюжет, без да разказваме една история, а вместо това да манипулираме пъзел от свидетелства. Особено когато говорим за насилие, основано на пола, има редица рискове от банализация, опростявания, в които лесно може да се попадне, опитваме се да запазим сложността, без да се стремим да я решим.
Какви стратегии се използват, за да се гарантира, че представлението остава уважително и автентично към преживяванията на оцелелите?
B. C. Представлението е изградено върху прякото свидетелство на жените, активисти от НПО, с които се срещнахме през години на изследвания, и върху стихотворения и песни, които те самите са написали и споделили с нас. Използвайки само техните гласове и не техните лица и в същото време запазваме автентичността на техните преживявания, защото не говорим вместо тях.
SILENT VOICES е основано на нашата собствена чувствителност като хора и артисти, върху нашите собствени размисли за това, което сме чули, видели, прочели.
SILENT VOICES не е документален филм, нито есе, това е диалог между BILOURA и света на секс индустрията, за това как бихме могли да се срещнем с него и какви специфични условия за тази среща поставят и двете страни. Преживяванията, които събрахме във всички тези срещи, са разнообразни, нашият избор е да уважаваме това разнообразие, без да избираме една перспектива над друга, без да я опростяваме... Показването на сложността такава, каквато е – според нас – е най-добрият начин да запазим нечия история.
SILENT VOICES е също така много уважителен към процеса на 5 VOICES FOR 1, изследване, започнало през 2017 г., последната стъпка от което е продукцията на представлението. Целим да отворим дебати там, където ги няма. За да го направим, оставаме верни на диалога между всички, които срещнахме, и на себе си, без да излагаме на опасност никого, да съдим някоя перспектива и особено: без да затваряме нечий глас.
SILENT VOICES е представление, което държи противоречията заедно, поставя въпроси, но не дава отговори... Това е нашият начин да бъдем уважителни и автентични, не само към оцелелите, но и към себе си, както и към публиката.
Как творческият екип балансира артистичното изразяване с отговорността да представи точно реалностите на трафика?
B. C. Във всяка от многото линии на драматургия (движение, звук, визуално изкуство и текстове) SILENT VOICES носи перспективи на сексуална експлоатация, нито една от които не е изчерпателна за цялата реалност на това, но те са верни и основни, ако помислим за конкретните числа зад тях.
С тази солидна, студена реалност като отправна точка, ние със сигурност се предизвикахме артистично. В крайна сметка, нашият избор беше да се обърнем към добротата като отговор на насилието. Решихме да се докоснем до темите с поезия, не непременно меко, но с артистична нежност, за да се справим както с чувствата, така и с разума на публиката. По този начин се надяваме също да избегнем плоски портрети и изкуството като описание: нашето артистично действие е отговор, вече реакция. И се надяваме, че ще предизвика още реакции в публиката.
Как продукцията се информира и сдоби със съдържанието си?
B. C. 5 VOICES FOR 1 започна през 2017 година, когато се обърнахме към италианската неправителствена организация Tampep Onlus с молба да направим театрална работилница с жени, жертви на трафик, които те приютяваха. Организацията – освен че позволи работилницата и ни напътстваше – ни предостави библиография и информация за това как функционира системата на трафика в европейския и италианския контекст. По време на фазата във Виена през 2018 г. направихме нещо подобно, като си сътрудничихме с местно НПО, посветено на жени, пострадали от трафик и работещо по въпросите за насилие основано на пола, срещу мигрантски жени, както и с местни феминистки активистки.
През 2021 г. в Южна Корея събрахме информация чрез срещи с множество организации, НПО и активисти, които ни предоставиха гледна точка към местния и азиатския контекст.
Всички тези данни и информация събрахме чрез разговори, интервюта и творчески работилници. Благодарение на тях осъзнахме колко мащабна е експлоатацията – далеч над онова, което се признава законово като такава. Получихме достъп до информация и прозрения за физическите и психическите поражения – един важен медицински пласт, който се прибави към това, което вече знаехме за социалната уязвимост, породена от стигмата и незаконността. От това разбрахме колко малко всъщност се знае за явлението, колко е необходимо да се стимулира любопитство и чувствителност към него, и поехме отговорност чрез нашата форма на изкуство.
По традиция създаваме пространство за дебат с публиката след представленията на SILENT VOICES, за да я подтикнем да се информира, използвайки представлението като отправна точка за по-широко осъзнаване на тази специфична форма на насилие, основано на пола… И се надяваме, че може би повече хора ще предприемат действия в своя собствен контекст.
Какъв език, съобразен с травмата, е важно да използват артистите?
B. C. Тези, които са в правилната позиция да създадат този език, са професионалистите, които работят с жени в секс индустрията. И това всъщност е нашият съвет към всеки артист, който възнамерява да прави теренно изследване за което и да е неравноправие. Казваме това, защото знаем, че има много артисти, които мислят, че работят с уязвими хора само защото ги срещат, но всъщност човек трябва да бъде смирен и да се подготви чрез срещи с професионалисти. И когато те кажат, че си подготвен – тогава си.
В нашето проучване беше от основно значение да изградим мрежа с експерти още преди да се срещнем с жените, да се опитаме предварително да разберем какъв подход трябва да имаме. Да се движим ръка за ръка с тях, да показваме уважение и взаимна подкрепа с психолози, социални работници, юристи и културни медиатори. В случая на 5 VOICES FOR 1 започнахме срещите си с жените само след одобрението на експертите, като след това заедно с тях анализирахме как е преминало интервюто/работилницата.
Също така, друг съвет за артистите е да бъдат отворени към промяна на посоката във всеки един момент. Понякога сме започвали среща с жена претърпяла сексуално насилие и експолатация и разговорът е тръгвал в напълно различна посока от планираната. Това не само е допустимо – то е правилно: те – интервюираните – споделят с нас – интервюиращите – това, което те искат, защото те са субектът, не обектът на срещата.
Каква роля играе представлението в предизвикването на социалните заблуди и стигми, свързани с темата?
B. C. BILOURA заема ясна позиция против социалната стигма към секс работниците, тъй като тя е един от най-силните механизми за тяхната маргинализация – прави ги толкова уязвими, че е трудно да си намерят жилище, допълнителна или алтернативна работа, адекватна здравна грижа, да бъдат чути като жертви и оцелели, да им бъдат зачетени гражданските права. Това важи не само за експлоатираните в секс индустрията…
SILENT VOICES представя три жени на сцената в ежедневни дрехи – те са хора, като всички останали. Те не са само това, което правят, за да оцелеят – както и никой от нас не е. Физическите партитури са изградени върху емоции, които са просто човешки, и вярваме, че това изгражда мост между публиката (която в повечето случаи няма директен опит със сексуалната експлоатация) и жените, които споделиха историите си. Този нематериален мост прави нас и тях по-малко различни, по-близки, по-сходни. Научихме е, че жените в секс индустрията често биват смятани за по-малко човеци – както от клиенти и сводници, така и от обществото като цяло, включително и от други жени.
BILOURA също се опитва да използва интерсекционалността като очила, с които гледа на този феномен. Защото човешко не е фиксирана и определена категория. В представлението са представени различни позиционалности: мигрантски произход, бедност, дисфункционални семейства, расизация, зависимости или крехко психично здраве, които са намесени често в историите на жени експлоатирани сексуално.
SILENT VOICES разглежда глобалното явление, избягвайки западен центризъм; поставя на сцената основните преживявания на милиони жени по света: изолация, физически и психически последици, обществена маргинализация, бедност и патриархат като структурни насилия… Надяваме се, че това, което представяме, ще работи срещу заблудите за това каква е секс индустрията днес в света.
Но най-важната заблуда, която искаме да разрушим на този етап от пътя си, е идеята, че тази несправедливост е проблем на жените – че те трябва да намерят решенията, да се оправдават, да се достойнизират. Според нас това е проблем и на мъжете, на клиентите.
Всеки пазар процъфтява поради търсенето, така че какво търсят мъжете? И защо това търсене води до толкова много насилие и експлоатация върху женски тела по целия свят (и тук дори не говорим за малолетни момичета, макар че знаем, че те също са масово в индустрията поради това търсене)?
Защо съществува глобален пазар, втори по големина след оръжията и наркотиците, проектиран специално, за да даде на мъжете възможност да превеждат фантазиите си във физическия свят?
В секс индустрията експлоатацията е дълбоко полово обвързана, и когато се вгледаме в това явление, става напълно очевидно колко спешна е нуждата от радикална културна промяна. Трябва да изкореним патриархалната култура навсякъде – това е колективна отговорност, която започва от изкуството и образованието – и като променим културата, поведението и законите, можем да създадем по-добър свят за всички, не само за някои.
Нашите турнета, подкрепени от иновативната схема за финансиране на Perform Europe, не се състоят само в представяне на спектакъл – те представляват културна окупация:
BILOURA остава 10–12 дни в един град и използва изкуството като средство за свързване на хора, НПО, проекти, кампании, активисти и публика, с цел повишаване на осведомеността по този въпрос, набиране на средства и подкрепа на местните борби за полово равенство и справедливост.