#7 Sex, Money, Feelings
The performance explores the tension between personal choice, morality and public attitudes. It raises questions about the place of sex workers in Bulgaria – between legal changes and enduring stigma.
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
How does it feel to let your body be controlled by someone else? What is it like to give yourself to someone in order to survive? With this play, the worries and hopes of sex workers are presented to the public with raw, unvarnished honesty.
Vs what it was about
“Night Butterflies” is the second part of the documentary trilogy (“Spiders”, “Night Butterflies”, “Ladybugs”) and focuses on the stories of women who provide sexual services.
The performance explores the tension between personal choice, morality and public attitudes. It raises questions about the place of sex workers in Bulgaria – between legal changes and enduring stigma, between visibility and exclusion.
Created with the verbatim technique of VOX POPULI, the performance uses authentic interviews, recreated verbatim by the actresses. The documentary story unfolds in a dynamic stage experience with original choreography, music and active audience participation.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
The play began even before the official start time. In the foyer, the audience was welcomed by two actors who were already in character. This was a clever touch to immerse the public from the very beginning. However, since I was unaware of the play’s subject matter, I was initially perplexed by this sight before I could piece everything together. The viewers took their places at the side of the stage and, through recurring interactions, they felt integrated into the show.
Overall, there were set design and directing choices that I believe worked exceptionally well and were highly original. I felt as if I were watching a documentary which, as it turns out, I was.
Lighting Design 7.5/10
The lighting was technically proficient, but I sometimes found it difficult to decipher the intent behind certain choices, likely because I couldn’t understand the dialogue.
Costume Design 9.5/10
Tight, leather, sparkling, and ostentatious dresses—this play checked all the boxes for an avant-garde costume design. However, I cannot give full marks because I think some outfits could have been more precisely tailored; sex workers may not have vast resources, it is paramount to appear desirable.
Choreography 10/10
Significant effort went into ensuring all elements harmonized. There was choreography in the literal sense, including a dance scene I found hypnotic and haunting. I know it would have carried even more weight if I had understood the context of the preceding dialogues.
Bonus
Getting to hear “invisible” voices
First and foremost, the play is designed to evoke empathy and help the audience understand the hardships inherent in this lifestyle. Women are always judged and stigmatized, without anyone actually taking the time to sympathize with them and their stories. To be fair, they wouldn’t have to face the same fate if the system was designed to allow everyone to live with dignity. Additionally, the men who utilize these services should be held accountable.
That said, the play also left me contemplating on those who are even more invisible: the cleaners.
To enter a room where sex has been consumed is not an easy task, nor is having to sanitize the space the act has affected.
I would be viscerally repulsed by the mere thought of knowing what occurred inside the room, let alone having to witness the aftermath and touch contaminated surfaces. My heart goes out to everyone working in this industry, with the hope that one day it no longer needs to exist, allowing everyone to live meaningful lives without becoming commodities of desire.
The universal verdict
🟡 Yellow: visuals are strong, but some plot nuance might be lost without words.
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
As the performance uses a verbatim technique, it is critically reliant on text. For that reason, to fully appreciate the play and really get to know what those interviewed shared, I would say attending without understanding the language (or without being able to hear it), is far from ideal.
However, the ingenious set design and overall scenography make it a fascinating piece that I am glad I experienced.
No spoilers, but there is a striking element involving a functioning, tangible, every-day life object that I had never seen used before.
Final thought for the ‘outsider’
Not understanding the language is undeniably a hurdle when it comes to ‘Night Butterflies’ because, even though you can grasp the thematic core, the nuance of the interviews is vital.
Nevertheless, the play features inventive directing choices that remain engaging even without full linguistic comprehension.
P.S.
If you are a man, be prepared to be drawn into the show! But don’t worry—it is handled tastefully.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Какво е усещането тялото ти да бъде управлявано от някой друг? Какво означава да се отдаваш на друг, за да оцелееш? Този спектакъл разкрива тревогите и надеждите на секс работничките с директна, необработена честност.
За какво всъщност беше
„Нощни пеперуди“ е втората част от документалната трилогия („Паяци“, „Нощни пеперуди“, „Калинки“) и поставя в центъра историите на жени, които предлагат сексуални услуги.
Представлението изследва напрежението между личния избор, морала и обществените нагласи. То поставя въпроси за мястото на секс работниците в България – между законови промени и устойчивата стигма, между видимостта и изключването.
Създадено по вербатим техниката на VOX POPULI, представлението използва реални интервюта, пресъздадени дума по дума от актрисите. Документалният разказ се разгръща в динамично сценично преживяване с оригинална хореография, музика и активно участие на публиката.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография – 10/10
Спектакълът започна още преди официалното начало. Във фоайето публиката беше посрещната от двама актьори, вече в образ. Това беше умен ход, който потапя зрителя още от първия момент. Признавам, че първоначално се почувствах леко объркан, тъй като не знаех темата на представлението, но постепенно всичко си дойде на мястото.
Зрителите бяха разположени отстрани на сцената и чрез повтарящи се взаимодействия постепенно станаха част от действието.
Като цяло сценографските и режисьорските решения бяха изключително силни и оригинални. Чувствах се сякаш гледам документален филм – което, както се оказа, всъщност беше точно така.
Светлинен дизайн 10/10
Осветлението беше технически добре изпълнено, но на моменти ми беше трудно да разбера логиката зад някои решения – вероятно и защото не разбирах диалога.
Костюмен дизайн 10/10
Вталени, кожени, бляскави и провокативни – костюмите покриваха всички изисквания за авангардна визия. Не давам пълна оценка, защото според мен някои от тях можеха да бъдат по-прецизно изработени; дори при ограничени ресурси, визията трябва да внушава желаност.
Хореография 10/10
Личеше си, че е вложено сериозно усилие всички елементи да бъдат в синхрон. Имаше буквална хореография, включително танцова сцена, която ми се стори хипнотична и леко смразяваща. Сигурен съм, че въздействието ѝ щеше да е още по-силно, ако разбирах контекста от предходните диалози.
Бонус
Гласовете, които обикновено “не се чуват”
На първо място, спектакълът цели да предизвика емпатия и да помогне на публиката да осмисли трудностите на този начин на живот. Жените често са съдени и заклеймявани, без някой наистина да се опита да разбере историите им. Истината е, че ако системата позволяваше на всеки да живее достойно, много от тях нямаше да стигнат дотук. И не на последно място – отговорност носят и мъжете, които ползват тези услуги.
Но представлението ме накара да се замисля и за още по-незабележимите хора – чистачите.
Да влезеш в стая, в която току-що е имало секс, не е лесно. Още по-малко – да почистиш следите от това.
Самата мисъл за случилото се би ме отблъснала, камо ли да трябва да виждам последствията и да докосвам замърсените повърхности. Съчувствам на всички, които работят в тази сфера, с надеждата, че някой ден тя няма да бъде необходима и хората ще могат да живеят смислено, без да се превръщат в обект на желание.
Обща оценка
🟡 Жълто: силно визуално въздействие, но част от нюансите се губят без думи.
🔴 Червено: силно зависимо от текста и словото.
Тъй като спектакълът използва вербатим техника, той разчита изключително много на текста. Затова, ако не разбирате езика (или не можете да го чуете), преживяването неизбежно губи част от дълбочината си.
Въпреки това, изобретателната сценография и цялостната визия го правят впечатляващо преживяване, за което се радвам, че имах възможност да видя.
Без да издавам твърде много – има един особено въздействащ елемент с напълно обикновен предмет от ежедневието, използван по начин, който не бях срещал досега.
Финална мисъл за „външния“ зрител
Липсата на разбиране на езика е сериозна пречка при „Нощни пеперуди“, защото, макар да можете да уловите основните теми, именно нюансите в интервютата са ключови.
Въпреки това, режисьорските решения са достатъчно изобретателни, за да задържат вниманието дори без пълно езиково разбиране.
П. П.
Ако сте мъж, пригответе се да бъдете въвлечени в действието! Но спокойно – направено е с вкус.