Reminiscencia QnA с Маличо Венезуела
Маличо Вака сяда пред компютъра си и започва да събира спомени от жителите на Сантяго. Целта му е да разкаже историята на своя квартал в центъра на чилийската столица.
Reminiscencia е неподвижно пътешествие, което ни води през истории, наслоени в колективното съзнание на един квартал. Какво те накара да се съсредоточиш конкретно върху центъра на Сантяго и да го превърнете в паметта на това изпълнение?
М.В. Центровете на градовете в моя континент имат голяма историческа, наследствена и древна стойност, но са до голяма степен непознати. Това винаги ме е подтиквало да искам да ги разбирам по-добре. Много от улиците, канавките, пътищата и дори площадите са създадени и проектирани от коренните народи в съответствие с тяхната култура и земеделие, или връзката им с небето. Някои улици са планирани и изградени спрямо лятното и зимното равноденствие, също както някои площади са разположени на определени места, за да бъдат осветени от първите слънчеви лъчи на тези равноденствия. Това ни показва разбирането на тези народи за звездите и слънчевия календар. Затова обичам да мисля, че всички социално-политически исторически събития, които обитавам в творбата, съдържат остатък от тези древни истории. В крайна сметка, това са същите географии, същите картографии и до голяма степен същите хора, само че в друго време.
Използваш технологиите не само като средство, но и като портал към миналия и настоящия живот на хората в Сантяго. Смяташ ли, че в определен смисъл, интернетът и паметта се припокриват? Ако да, по какъв начин те изкривяват или обогатяват това, което наричаме реалност?
М.В. Интернет и паметта не само се припокриват, но също се преплитат, сливат и взаимно обогатяват в една симбиоза, която изгражда реалността. Днес определено събитие в интернет може да определя или променя реалността. Забелязваме, че интернет може да фокусира или замъглява гледната точка за това, което разбираме като реалност, но тази реалност винаги ще бъде медиирана от синтез на други перспективи, съдържащи се в интернет. Например, търсим мнения за места и ние самите също ги оценяваме, така че определяме връзката си с тези места спрямо тези мнения: тези, които оставяме, и тези, които четем от други хора. Решаваме в кое кафене да седнем или кое място да обитаваме според това, което интернет ни предлага. Тогава моето възприятие се влияе от мненията, които интернет съдържа. Така че дали интернет е медииран от паметта или се случва обратното?
Немският артист Симон Векер успя да заблуди Google Maps, като обикаляше с количка, в която носеше 99 мобилни телефона с активирани GPS устройства, създавайки действие, което успя да промени хода на реалността чрез интернет.
Споменаваш, че копаеш в почвата на паметта. Какво откриваш под нея, какви са нейните слоеве? Дава ли този скрит пласт на града нови възможности за разкриване на събития и спомени?
М.В. Нямам съмнение, в това че континентът ми е неизчерпаемо многопластов. Той дърфи в себе си количество неразкрита информация на много различни нива, която преплита в себе си търсенето на истина, справедливост и възмездие. Важно е да подчертаем, че нашият континент се състои от държави, където хората често са лишени от възможността да скърбят. Тези липси и забрави са породени от множество и различни причини — от наркотрафик и насилствени изчезвания до трафик на хора, диктатури, изчезвания на задържани, геноциди и безмилостна експлоатация на ресурси. Всичко това изгражда мегаструктура на некрополитика, дълбоко вкоренена в Латинска Америка.
В изпълнението има ясна интуиция за загуба, наред с желание за намиране на принадлежност. Как балансираш противопоставяне между загубата и желанието за възстановяването на паметта, а да намериш точната позиция от която да работиш?
М.В. Желанието да намерим място, където паметта принадлежи, или да направим паметта част от едно място и следователно да настояваме да я събудим, назовем, призовем и отстояваме, е нещо, с което винаги ще се съгласявам. Чувствам, че това е голямо предизвикателство и предполага голяма отговорност за артистите в моята страна. От друга страна, липсата на истина, памет и справедливост е несъмнено източник на вдъхновение и стимул за нови творения. Там се намира голямо вдъхновяващо потенциално за нови творби. Понякога също чувствам, че това е по-скоро вътрешно присъщо: че не можем да отделим творчеството от политическото.
Трябва да творим и да създаваме за една общност, за един контекст, за едно място, в което можем да напрегнем това, което „не е там“ и което бихме искали да бъде, или да разберем как да заменим този обект на желанието. Онова, което липсва, но е необходимо да бъде заменено, за да разберем.
Разбира се, в хода на тези идеи много се губи, докато се информираме, но също така възникват нови идеи, тъй като преглеждаме нещо, което можем да разберем и предложим за по-добро бъдеще. Винаги трябва да се преглежда паметта.
Reminiscencia | 05 ноември 2024 | Зала 1 | 19.00
