QnA БАЛКАНСКИ БАЛЕРИНИ с/ Анка Стойка и Серджиу Дицъ

В Балкански балерини вие изследвате стигмите и стереотипите за идентичност наложени от Запада на Балканите. Как подхождате към задачата да трансформирате тези често негативни или редуктивни възприятия в нюансиран, перформативен разказ?

А. С. / С. Д. По отношение на тази тема започнахме да анализираме тялото и микроисториите, които то съдържа. Изчистихме всички стереотипи от тяхното негативно значение и ги преконтекстуализирахме. Поставяхме ги като задача към движението, която да изследва вечнната трансформация. Прогнозираните стигми и стереотипи бяха повратна точка за нашето изследване, тъй като се питахме дали те всъщност са грешни?

Спектакълът позиционира тялото като преходна зона между различни дуалности, като гордост и срам или фолклор и рейв. Как предавате тези сложни, често противоречиви състояния чрез физичността на представлението?

А. С. / С. Д. Ние гледаме на Балканите като на смесица от култури. От тази идея искахме да създадем хибридно тяло, което преговаря между противоречиви движения и състояния. Изпълнителите се справят с тези задачи чрез натрупване на плътност и след това нейното разрушаване съответно от фини или резки промени. Що се отнася до публиката, искаме тя да възприеме балканското тяло като тяло без граници, което е в състояние да интегрира всички тези различни нюанси.

В спектакъла задълбавате в понятията балканизъм и посткомунизъм. Как тези теми влияят върху изобразяването на тялото и по какви начини предизвикват разбирането на публиката за културната и политическата история в региона?

А. С. / С. Д. След падането на комунистическите режими, в Румъния например, много културни продукти бяха внесени от французи и американци. В артистичен план винаги сме чувствали натиска да угодим на Запада, да бъдем продукт за износ. Всички се опитвахме да разберем как би изглеждало едно балканско тяло. И с този проект го преосмислихме.

Танцът, особено балетът, често се свързва с твърди традиции и норми. Как използвате тази форма на изкуство, заедно с други като манеле и рейв култура, за да подкопаете или възвърнете балканската идентичност в Балкански балерини?

А. С. / С. Д. Искаме да изтрием границите между тези различни форми на изразяване. Няма разлика между високо и ниско изкуство. Това е нашето изявление. Езикът на класическия танц се използва по различен начин, отколкото сме свикнали да го виждаме - например, на сцената на Операта. Деконструирахме ритъма, отношението и преходите между движенията от балета. Също така, разговаряйки с изпълнителите, разбрахме, че балерините често са обект на мъжкия поглед, както се случва и в манелето.

Представлението изследва тялото като средство за предизвикване на географски, политически и културни граници. По какви начини то се противопоставя на тези ограничения и как това поставяне под въпрос на границите резонира в днешния глобализиран, но фрагментиран свят?

А. С. / С. Д. Тези ограничения се прокарват чрез прости въпроси. Осъзнаването и признаването на идентичността е важно, за да не бъдем социално и културно хомогенизирани в контекста на глобализацията, капитализма и консуматорството, на които често ставаме жертви.

Споменавате концепцията за реактивно тяло, което се съпротивлява на нормативните модели и предразсъдъците. Бихте ли прояснили тази идея и как се проявява в хореографията, какво разкрива за напрежението между миналото и настоящето в балканската култура?

А. С. / С. Д. В хореографията подчертахме идеята за протест и съпротива. Телата на изпълнителите се блъскат едно в друго и си присвояват състояния или телесни образи на младежката ярост. За да се борите за по-добро бъдеще, трябва да поставите под въпрос настоящето и да изследвате миналото си.

Спектакълът изследва колебанията между гордост и срам в контекста на балканската идентичност. Как се справяте с тези емоции и какво послание се надявате да предадете относно сложността на културната гордост в едно посткомунистическо общество?

А. С. / С. Д. Докато растяхме, винаги се срамувахме, че сме от страна от Балканите. Винаги са ни учили, че извън тези страни е по-добре. Работата по този проект също беше процес на освобождаване от този срам. В представлението гордостта се трансформира в протест.

Балкански балерини | Румъния

04 септември 2024, сряда | Зала 2

Снимки: Личен архив