QnA Преди да изчезне с/ Жана Пенчева
Танцът е кинетично чувствено пространство, което обитавам и се движа в него.
Говориш за „появяване и изчезване“, за танц, който се разтваря между миналото и бъдещето, като дъх между мигове. Как се осъществява този преход между присъствието и отсъствието в движението?
Ж.П. Появяването и изчезването свързвам с взимането и даването на пространство нещо да се случи и да присъства, живее и след това да го няма. Кратък момент и събитие, внезапен, продължителен или почти незабележим.
От известно време мисля за тялото, като структура, която носи в себе си хиляди други тела, които имат нужда да бъдат мотивирани, разопаковани, разкрити, видяни, преживяни. Как даваме пространство на различните тела в нас да съществуват, да се появяват, да изчезват, да бъдат отпразнувани? Как движението и танцът взимат пространство и се разтварят в настоящето, оставяйки емоционални, чувствени, кинетични следи в нас, в пространството, много по-близо до изчезването и невидимото, до спомена. Ехото на джижението, неговата обратна връзка и захранване е може би вариант за прехода между появяването и изчезването му. Мотивацията, вниманието, намерението, грижата отварят пространство нещо да изчезне или да се появи.
Дали танцът е опит, в частност на ПРЕДИ ДА ИЗЧЕЗНЕ, за улов на времето, или по-скоро за неговото изоставяне?
Ж.П. Мисля е за присъствието и слушането. Там ли си, където си мислиш, че си, ако в себе си носиш минало, настояще и бъдеще. Не мога да разделя себе си от това минало, настояще и бъдеще. Aфектът на преди има значение за сега и съответно за след.
Преди да изчезне дава пространство на танца да се появи и да изчезне, да бъде изтанцуван, да си спомниш за него, да го забравиш, да го почувстваш, да си тръгнеш от него и да се върнеш обратно или пък не. Същото е с различните идентичности, които нашето тяло е приело, преминали и преминавайки през опита личен и споделен.
Какво стои в основата на движението, каква е подбудата за осъществяването му, какви мисли протичат през тялото и на какъв език?
Ж.П. Мотивацията към движението е различна, според контекста, за който ни е нужно, повикано, пожелано.
За мен е много обикновена причина - обичам да го правя. Обичам движението да се проявява през танца и танцуването. И от тук мога да инциирам разговор за разнообразието от това, което може да ме мотивира да го правя и как се ражда движението и какво го превръща в танц.
Танцът е кинетично чувствено пространство, което обитавам и се движа в него. Интересува ме танцовто тяло и какво прави между движението, каква следа оставя, как се движи около мен и какво чувство ми създава, колко е открито и честно е, какъв му е ритъма. Също така еротичното и сексуално тяло присъстват и съжителстват заедно с танцовото тяло в моите работи и въображения.
Мога да кажа, че желанието да се преживява невидимото, да се движиш на бийта на музика, да танцуваш с други . Да отваряш пространства, мисли, желания и така нататък.
Основната линия, която следва спектакъла е непрестанната и навечна промяна, тя се случва независимо дали тялото е в покой или не. Къде се намесва танцът, за да покаже разликата?
Ж.П. Интересуват ме по-скоро как се свързва покоя с движението, отколкото различията им. Каква е динамиката между тях, ритъмът, мелодията, тишината, обема, близостта им; също промяната, нейното устояване и освобождаване. Как се появяват и изчезват събития. Какво виждаме и усещаме и какво не. Как се появява нещо и после изчезва, за да се появи нещо друго.
Танцът в случая е медията, през която комуникирам тези теми и също като изкуство е трудно да бъде запечатан, документиран. Случва се и после го няма.- кинетичната и чувствена връзка е много по-силна в реално време.
Как архивираш танца в тялото? Къде се складира всичко под каква форма е тази информация? И какво означава „заличаване“ в този контекст – танцът ли остава вечно присъстващ, или именно неговото изчезване го прави значим?
Ж.П. Има нещо утопично в това да искаш да запечаташ танц, да го съхраниш. Това за мен означачва да го разделиш от нещо много лично и интимно, което наблюдаващият може да почувства и види в контекста на това колективно преживяване между публиката и танцуващия. В същото време танцуващият приема в тялото си това танцуане през своя живот и повторяемостта на събития водят до изграждане на специфични умения, желания, предпочитания. Превръща се в негов опит, негова информация, референция. Запечатва се в тялото на танцьора, който го носи и разтваря.
Танцът присъства винаги, но е невидим, има нужда от танцьор, за да бъде видян.
До каква степен може да бъде експлоатирана голотата в танца, до къде тя е символ и кога приема друго значение, как се маркират тези промени?
Ж.П. Не знам. Деликатно е, и в същото време не е. От една страна голотата е голота. За мен това е най-естественото нещо, което може да е.
Разбирам и капаните и грешките, които могат да настанат, тъй като от друга страна тялото е лична територия и ти, като танцьор имаш право да определиш своите граници и да кажеш не. Това е окей. Със сигурност, ако си почувствал неетична покана или си усетил натиск в тази посока, трябва да споделиш своите лимити или по-сериозни стъпки, ако е необходимо.
За мен голотата е много интересно място, защото от една страна също обичам да я наблюдавам и като много лична територия и като групово пространство и за осовбождаване на излишното. Това е свързано с откритост, готов си да се оголиш и метафорично - с уязвимсот, искреност, близост.
Също си представям, че това е едното от пространствата, в които бих искала да съм през моите артистични предложения, защото еротиката и чувстването са необходими.
ПРЕМИЕРА I ПРЕДИ ДА ИЗЧЕЗНЕ / ФАНТОМ
