One might say you cannot understand theatre without knowing the language the actors speak. I find this idea partly wrong. Theatre is so much more than words—it is movement, scenography, tempo, music, lights, and costumes. So why not enjoy it even without understanding a single word?
The Idea
As an Italian girl doing her internship in Bulgaria, without knowing much more than здравейте and благодаря (okay, maybe a little more than that, but still not enough for a proper conversation), I feel a bit like Emily in Paris: Angy in Sofia.
Do I feel overwhelmed by the language barrier? Not really. I would love to learn the language to communicate with people who are not familiar with English, but overall, I feel quite comfortable.
One thing people often notice about me is that I enjoy observing. Interpreting facial expressions and body language is one of my favorite things to do, as well as simply watching people live their lives—talking, walking, hugging. And through this, you can understand so much about what is happening.
When I first went to Paris in 2023, I had the pleasure of seeing the Moulin Rouge show. I did not understand French, but I was mesmerized by the costumes, the production, the performances, and the overall beauty of the place and the performers. Still, I tried to grasp the story—and when I later read the plot, I realized I had understood it correctly, just by observing.
My idea is to recreate this experience at Toplocentrala. However, I would add something more by reviewing the performances—not focusing on the text, but on scenography, choreography, costumes, music, and lighting, and how understandable they are without knowing the language.
I usually write amateur reviews of films and music, so this could be an opportunity for me to begin reviewing theatre as well, with more intention and effort, stepping beyond the “amateur zone.”
The core purpose of this project is to prove that theatre is a sensory experience, not just a linguistic one. By removing reliance on dialogue, the project aims to highlight the craftsmanship of scenographers, lighting designers, and performers. It seeks to transform the “language barrier” from a wall into a window, inviting those who cannot hear or understand the spoken word to experience the emotional depth of Bulgarian contemporary art.
See you soon,
Angelica
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Често се казва, че не можеш да разбереш театъра, ако не знаеш езика, на който говорят актьорите. Според мен тази идея е само частично вярна. Театърът е много повече от думи — той е движение, сценография, темпо, музика, светлини и костюми. Защо тогава да не му се наслаждаваме, дори без да разбираме нито една дума?
Идеята
Като италианка, която прави стаж в България и знае малко повече от „здравейте“ и „благодаря“ (добре, може би малко повече от две думи, но все още недостатъчно за истински разговор), се чувствам малко като Emily in Paris: Анджи в София.
Чувствам ли се объркана от езиковата бариера? Не бих казала. Бих искала да науча езика, за да мога да общувам с хората, които не говорят английски, но иначе се чувствам напълно добре.
Едно нещо, което хората често забелязват у мен, е че обичам да наблюдавам. Да разчитам мимиките и езика на тялото е едно от любимите ми занимания, както и просто да гледам как хората живеят — говорят, вървят, прегръщат се. И само чрез това може да се разбере толкова много.
Когато за първи път отидох в Париж през 2023 г., имах удоволствието да гледам спектакъла на Moulin Rouge. Не разбирах френски, но бях запленена от костюмите, продукцията, изпълненията и цялостната красота на мястото и артистите. Въпреки това се опитах да разбера историята — и когато по-късно прочетох сюжета, осъзнах, че съм го разбрала правилно, само чрез наблюдение.
Моята идея е да пресъздам това преживяване в Топлоцентрала. Но бих добавила нещо повече, като правя рецензии на спектаклите — не върху текста, а върху сценографията, хореографията, костюмите, музиката и осветлението, и доколко те са разбираеми без познаване на езика.
Обикновено пиша любителски рецензии за филми и музика, така че това може да бъде възможност да започна да рецензирам и театър, с повече усилие и отдаденост, излизайки извън „любителската зона“.
Основната цел на този проект е да докаже, че театърът е сетивно преживяване, а не само езиково. Като премахва зависимостта от диалога, проектът цели да подчертае майсторството на сценографите, дизайнерите на осветление и изпълнителите. Той се стреми да превърне „езиковата бариера“ от стена в прозорец, канейки хората, които не могат да чуят или разберат говоримото слово, да усетят емоционалната дълбочина на съвременното българско изкуство.
Ще се видим скоро,
Анджелика