By Angelica Scarante
Disclaimer
As this is a one-(wo)man show, I have decided to use the same format of the review I wrote for ‘Screams from the Underground’. Consequently, I am not going to use a ‘visual scoreboard.’ Instead, you are going to read a ‘monologue’ style review.
The ‘Silent’ synopsis
The ‘Big Apple’ welcomes a woman brimming with dreams.
The narrative explores the contrast between the reality of New York and life in Bulgaria - her birthland.
Vs what it was about
A tragicomedy about Bulgarian apples, New York rats, life in art, and an unforgettable summer love.
It wasn’t anything fancy - shifting only from a cold light to a blue one -, but it was unquestionably a masterstroke to elevate the look of the production, making the atmosphere even more engaging.
As I’ve noted in previous reviews, sometimes you don’t need a massive budget to look great; Vanina nailed this by simply being authentic.
Final thought for the ‘outsider’
This piece is heavily text-based, so I wouldn’t recommend attending if you get overwhelmed by not understanding the dialogue. However, it is immensely enjoyable to watch, as the actress is a force of nature who will keep your eyes glued to the stage and away from your phone.
P. S.
Even though I did not understand a single thing she said, I would happily see this play again because it felt real. However, I would buy myself a cocktail this time - I feel as though that is the only thing that was missing!
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
Even though the title foreshadowed the main topic, I found it challenging to follow the words of the script.
Was my lack of linguistic understanding a downside for the play? I definitely wouldn’t say so.
I was utterly fascinated by the performance; Vanina managed to ‘eat space’ and charm the audience - and me - simply through her magnetic presence.
She allowed the spectacle to remain captivating through her emotions and her gestures that spoke louder than words.
The setting (the bar stage) and the minimal props, and the unassuming outfit (a t-shirt with ‘New York’ written on it, jeans and a zip-up hoodie) made the evening feel remarkably cozy.
More than once, I found myself thinking I wasn’t watching an actress’ monologue, but rather listening to a friend spilling all the latest and juiciest gossip.
Apart from my ability to stay focused even without full comprehension, the thing that astonished me the most was the beautifully executed lighting design.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Тъй като това е one-(wo)man show, реших да използвам същия формат на ревюто, което написах за „Screams from the Underground“. Затова няма да използвам „визуална система за оценяване“. Вместо това ще прочетете ревю в стил „монолог“.
Безмълвният синопсис
„Голямата ябълка“ посреща жена, преливаща от мечти.
Историята изследва контраста между реалността на Ню Йорк и живота в България — нейната родина.
А всъщност за какво беше
Трагикомедия за българските ябълки, нюйоркските плъхове, живота в изкуството и една незабравима лятна любов.
Нямаше нищо претенциозно — само преминаване от студена към синя светлина — но това безспорно беше майсторски ход, който издигна визуално спектакъла и направи атмосферата още по-въздействаща.
Както съм отбелязвала и в предишни ревюта, понякога не ти е нужен огромен бюджет, за да изглеждаш впечатляващо; Ванина постигна това просто чрез автентичност.
Финална мисъл за „външния човек“
Този спектакъл е силно базиран на текст, така че не бих го препоръчала, ако се напрягате, когато не разбирате диалога. Въпреки това е изключително приятно за гледане, защото актрисата е природна стихия, която ще държи очите ви приковани към сцената, а не към телефона.
P.S.
Въпреки че не разбрах нито една дума от това, което казваше, с удоволствие бих гледала представлението отново, защото изглеждаше истинско. Само че този път бих си взела коктейл — усещам, че точно това липсваше!
🔴 Червено: силно зависимо от текст/игра на думи.
Въпреки че заглавието подсказваше основната тема, ми беше трудно да проследя думите в текста.
Беше ли липсата ми на езиково разбиране недостатък за спектакъла? Определено не бих казала това.
Бях напълно запленена от изпълнението; Ванина успя да „изяде пространството“ и да омае публиката — и мен — единствено чрез магнетичното си присъствие.
Тя успя да задържи спектакъла завладяващ чрез емоциите и жестовете си, които говореха по-силно от думите.
Сценографията (бар сцената), минималният реквизит и непретенциозният костюм (тениска с надпис „New York“, дънки и суитшърт с цип) направиха вечерта изненадващо уютна.
Не веднъж си помислих, че не гледам монолог на актриса, а слушам приятелка, която разказва най-новите и сочни клюки.
Освен способността ми да остана концентрирана дори без пълно разбиране, най-много ме впечатли красиво изпълненият светлинен дизайн.