Насилието и Шекспир никога не са клише.
Добрият театър не шокира, той създава възможности. Интервю с Ян Лауверс [NEED COMPANY]
BILLY`S VIOLENCE & BILLY`S JOY
NEEDCOMPANY | Белгия
05 & 7 март 2025 сряда « Зала 1 «
18+ / Представлението е със субтитри на български език. /
За Billy’s Violence Виктор Афунг Лауерс изследва десетте трагедии на Шекспир и ги пренаписва в изпълнени с насилие, интимни диалози, в които жената е централният фокус, лишен от всякакви исторически препратки или анекдотично съдържание.Когато завесата падне над трагедиите на Шекспир, редът се възстановява. Над планина от трупове спокойствието на равновесието настъпва отново.
Световноизвестните Needcompany ще ни направят свидетели на гигантското отклонение от всички морални правила и дълбоката пропаст в разяждащата се социална тъкан, пълна с излишък от агресия и насилие. Дали този излишък е нужен единствено за по-убедително доказване на неизменната необходимост от закони? Или насилието съдържа собствено прозрение? Своя собствена истина? Или каквото може да бъде всичко това, което ще видим?
Шекспир е най-четеният и изпълняван писател, който светът някога е познавал. И все пак много от пиесите на барда са практически невъзможни за изпълнение поради тяхното насилие, ужас, расизъм и женомразтво. Какво означава насилието в изкуството в днешния свят? Защо ни е толкова приятно да го гледаме? Гледа ли се на насилието по различен начин днес, отколкото през 16-17 век?
Това ще са едни от въпросите, които ще си зададем в едно имерсивно предствавление, което ще ни разтърси.
Веднага след това ще ни потопи в своето предложение Billy`s JOY, което няма да ни позволи да се върнем в прозаичната притъпена реалност на всекедневието ни.
След Billy`s Violence авторът Виктор Афунг Лауерс написва и комедия, базирана на Шекспировите комедии: “Исках да пиша за „помирението“. То е централна тема в комедиите. Но помирението се оказа невъзможно без любов! И така, извадих Ромео, този „любовник - звезда “, от неговата трагична история и го заведох на мястото на нашата комедия: Страната на приказките.Приказната страна обаче се оказва разкъсана и опустошена от разногласия. Пристигайки, Ромео губи способността да говори, както до сега. Той започва да говори хибриден, развален английски. Тръгвайки да търси любимата си Жулиета, той осъзнава, че тя е изгонена от представения ни символичен ред, от сградата на самия разказ! И все пак Ромео иска да изпълни наративната си съдба. Той е готов да пренебрегне изцяло себе си, за да преодолее това, което го разделя от ЖУЛИЕТА (а именно политическите разделения и глобалното затопляне). Все пак... Ромео участва в комедия и е забранено да се самоубие! Гол и изолиран, той трябва да продължи да търси любовта, докато някой не сложи край на търсенето му или на него самия...“
Веднага след Billy`s Violence ще видим прочита на Шекспировите комедии на Виктор Афунг Лауерс и какво означават в наше време - време на крайни противоречия, вулгарни полемики, cancel culture, структурен расизъм, климатични промени и война.
Какво остана да ни бъде смешно?
Дали хуморът е оръжието на страхливеца или форма на активизъм?
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Първо и най-важно, един артист трябва да има смелостта да се ангажира с материала. Идеята е на второ място. Политическото винаги присъства, но никога не доминира.
- Ян Лауверс
Взимате трагедиите на Шекспир и ги лишавате от историческия им контекст, оставяйки само суровото, интимно насилие. С какво заменихте тази история, за да предотвратите клишираността на произведението?
Я.Л. Насилието никога не е клише. То е основен елемент на съвременното изкуство и за мен всичко е свързано с поезията. Поетичният аспект е по-важен от политическия, защото според мен самата поезия е политика.
Пристрастени ли сме към насилието в изкуството, или просто сме твърде притъпени, за да ни е грижа?
Я.Л. Това е много актуален въпрос днес. По-насилствени ли сме от преди? Не мисля. По-насилствени ли сме от 16-ти век? Не. Насилието е циклично — повтаря се. Не става въпрос за пристрастеност, особено не за пристрастеност към насилието в изкуството. Насилието в изкуството често служи като развлечение, както се вижда във филмите на Тарантино, но от друга страна, поетичната му природа може да доведе до нещо дълбоко и значимо.
Има ли модерният театър все още силата да шокира, или публиката е толкова обезчувствена, че нищо по-малко от реална кръвна жертва не би я развълнувало?
Я. Л. Не бих направил такова предположение. Театърът не е непременно там, за да шокира. Той съществува, за да поставя въпроси, а не да дава отговори. Добрият театър не шокира, той създава възможности. Днес е по-важно да се установи диалог с публиката, отколкото просто да я провокираме.
Комедията лъжа ли е?
Я.Л. Театърът сам по себе си е лъжа — но красива лъжа. Комедията е мощен инструмент, оръжие, което позволява на шута да каже истината.
Нека поговорим за Billy’s Violence и Billy’s Joy. Писателят Виктор Афунглаус поставя Ромео, архетипния трагичен герой, в средата на комедия. Какво се случва с него?
Я.Л. Ромео губи смисъла на своето съществуване. Той се изгубва в необятността на интернет. Той се превръща в съвременен трагичен герой в епоха, в която трагедията вече не е възможна.
Колко тела може да побере една сцена, преди да загуби своята яснота и да се превърне в хаос?
Я.Л. Това е точно работата на режисьора. Дали има един или сто души на сцената, проблемът остава същият — таймингът. В Needcompany се стремим да създаваме множество центрове на енергия на сцената. Джон Кейдж казва, че добрият театър изисква поне пет центъра на енергия — ние се стремим към осем. Ако има само един център, това е манипулация. При множество центрове, публиката е принудена да избира; тя активно участва на високо поетично ниво.
Ако насилието е ключът към Billy’s Violence, какво е оръжието на Billy’s Joy? Смехът? Абсурдът? Остро копие в окото? Може ли комедията да бъде толкова остра, колкото трагедията?
Я. Л. Billy’s Joy започна с наблюдението, че комедиите не са задължително смешни. Всъщност, те могат да бъдат доста трагични. Ромео в комедия е катастрофа, а резултатът е катастрофален финал. След четири часа представление, пиесата достига до зона на конфликт. И единственото, което можем да кажем накрая, е: Нека опитаме. Нека продължим да говорим — защото може би вече е твърде късно.
Шекспир е пренаписван, цензуриран и осакатяван през вековете. Какво прави вашата версия различна? Кога адаптацията се превръща в предателство?
Я. Л. Питате ме дали съм предател? Това е за вас да прецените. В Needcompany приемаме Шекспир много сериозно. Всеки път, когато работим с Шекспир, мислим: Провалихме се. Да опитаме отново. Можеш да се провалиш, но никога да предадеш.
