By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
The world through the eyes of a drunk. A spirited performance debating the current situation of a country reduced to madness.
Vs what it was about
While Bulgaria struggled to transition from one political system to another, in its streets, bars, and clubs, a generation was born and grew up, absorbing all the chaos surrounding it. A generation that grew up amid anxiety about the present, hatred for the past, and hope for the future. A generation that eschews rigid definitions of itself, that is unable to deal with either its internal inconsistencies or the crumbling world around it, that cannot fit comfortably into objective reality. A generation that, it turns out, has no home.
“XXL” is the intersection of theater and party, spectacle and celebration. It is the fruit of the only language we know - a mixture of a thousand foreign influences, alcoholic deliriums, and fears of the future.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
The stage - and how it was used - was one of the key factors that made me enjoy the performance.
It was not merely a place where the actors were performing; it was used as a pedestal to let them share their thoughts and opinions, almost like Speakers’ Corner in London, and also doubled as a bar counter.
Taking into consideration how the seats were arranged around the stage, the atmosphere created was that of a rowdy pub night.
Lighting Design 8/10
While there wasn’t a specific, groundbreaking standout moment lighting-wise, the overall execution was incredibly well done. The lighting shifted seamlessly to mimic the flashing, moody environment of a nightlife venue, which perfectly anchored the production’s tone.
Costume Design 9/10
The outfits worn were simple but effective, and each character could be distinguished by a personal aesthetic.
Once again, I cannot give full marks because of one simple issue: unplucked wigs.
Choreography 10/10
The ‘electric pub night’ vibes, as previously noted, were amplified even more by the animated performance of the actors.
The stamina in their bodies must be insane to remain so cheerful even when simply standing.
They perfectly embodied the “drunk philosopher” character.
Bonus
The atmosphere
To accentuate the pub vibes - just as if you were tipsily watching other drunk people give speeches - they actually made you drunk: not so long after the play had started, they offered us a shot of some kind of alcohol. You were obviously not obliged to drink it, or to accept the various refills, but the experience definitely feels different if you do.
But serving alcohol was not the most exciting thing they did: they blew confetti, blew bubbles, sang and made us dance with them.
The universal verdict
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
It is definitely hard to understand what the actors are actually saying without knowing the language, because underneath the joyful energy, it is a deeply meaningful play. But that energy is also what makes it fun to watch, even for those who cannot grasp the importance of it through words.
Final thought for the ‘outsider.’
It is decidedly an interesting play to see despite the language barrier, as it doesn’t feel like a theatre play but a night out at a club. Even if you don’t speak a word of Bulgarian, the raw emotion, chaotic choreography, and interactive staging transcend the text. You might miss the specific political nuances of the country’s transition, but you completely absorb the universal feelings of existential dread, youthful rebellion, and the desire to escape reality. It is a sensory experience where feeling replaces understanding, proving that sometimes a shared party is the best international language.
P.S.
Make sure to bring a bottle of Ayran with you, if you plan on drinking - especially if you plan on accepting refills.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Светът през очите на един пияница. Енергично представление, което разсъждава върху настоящото състояние на държава, потънала в лудост.
За какво всъщност беше
Докато България се опитваше да премине от една политическа система към друга, по улиците, в баровете и клубовете ѝ се роди и израсна едно поколение, попиващо целия хаос около себе си. Поколение, израснало с тревога за настоящето, омраза към миналото и надежда за бъдещето. Поколение, което отказва да се поставя в строги рамки, което не успява да се справи нито със собствените си вътрешни противоречия, нито с разпадащия се свят около него, и което не може да намери мястото си в обективната реалност. Поколение, което, както се оказва, няма дом.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография 10/10
Сцената – и начинът, по който беше използвана – беше един от ключовите фактори, които ме накараха толкова много да се насладя на представлението.
Тя не беше просто място, на което актьорите играеха; използваше се като своеобразен пиедестал, от който те споделяха мислите и мненията си – почти като Speakers’ Corner в Лондон – и едновременно с това служеше като барплот.
Като се вземе предвид разположението на местата около сцената, атмосферата напомняше на шумна вечер в претъпкан пъб.
Осветление 8/10
Макар да нямаше конкретен, революционен момент по отношение на осветлението, цялостното изпълнение беше изключително добре реализирано. Светлините се променяха плавно, за да пресъздадат пулсиращата и мрачна атмосфера на нощен клуб, което идеално затвърждаваше тона на спектакъла.
Костюми 9/10
Костюмите бяха семпли, но ефективни, а всеки персонаж можеше да бъде разпознат по своята индивидуална естетика.
Отново не мога да дам пълна оценка заради един прост проблем: неоправените перуки.
Хореография 10/10
Усещането за „електризираща вечер в пъб“, както вече споменах, беше подсилено още повече от енергичното присъствие на актьорите.
Издръжливостта им трябва да е невероятна, щом успяваха да останат толкова жизнерадостни дори когато просто стояха на място.
Те съвършено въплътиха образа на „пияния философ“.
Бонус
Атмосферата
За да подсилят още повече усещането за вечер в пъб — сякаш подпийнало наблюдаваш други пияни хора да държат речи — те буквално те напиваха: малко след началото на представлението ни предложиха шот някакъв алкохол. Разбира се, никой не беше длъжен да пие или да приема допълнителните доливания, но преживяването определено е различно, ако го направиш.
Но сервирането на алкохол не беше най-вълнуващото нещо, което направиха: имаше конфети, сапунени балони, пеене, а накрая ни накараха и да танцуваме с тях.
Общата оценка
🔴 Червено: спектакълът разчита силно на текста и играта с думите.
Определено е трудно да разбереш какво точно казват актьорите, ако не знаеш езика, защото под цялата тази жизнерадостна енергия се крие дълбоко смислено представление. Но именно тази енергия го прави приятно за гледане дори за хора, които не могат напълно да уловят значението чрез думите.
Финална мисъл за „външния човек“
Това безспорно е интересен спектакъл за гледане въпреки езиковата бариера, защото не се усеща като театрална постановка, а като вечер навън в клуб. Дори да не говориш нито дума български, суровата емоция, хаотичната хореография и интерактивната сценична среда надскачат текста. Може да пропуснеш конкретните политически нюанси на прехода в страната, но напълно ще усетиш универсалните чувства на екзистенциална тревога, младежки бунт и желанието да избягаш от реалността. Това е сетивно преживяване, в което чувството измества разбирането и доказва, че понякога споделеното парти е най-универсалният международен език.
P.S.
Ако смяташ да пиеш — особено ако възнамеряваш да приемаш и допълнителните доливания — непременно си вземи бутилка айрян.