#2 LET'S BAKE!
Happy Together | Unhappy Together. We don't know what fate has in store for us, but we do know that in the show "Happy Together - Unhappy Together" three women have come together to cook. Literally. A
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
The play features three women representing different generations: a grandmother, a mother, and a daughter.
Womanhood makes them love each other, whilst the mother/daughter relationships are not always all roses. We see them through the lens of a male narrator as they go through their daily lives and bake brownies - live on stage!
Vs what it was about
What happens when a kitchen transforms into a stage? What happens when the rhythm of cutting, the perfume of spices, and body movements merge into a dance?
As the performers bake real delicacies, they explore the connections between daily life, feminine energy, and the power of body expression. The ending is unexpected: the result of the ‘recipe’ comes to life, not only through dance but also as a real tasting, shared with the public.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 9.5/10
The first thing I saw when entering the hall was an oven. And that alone gets 100 points. It was the first time - but hopefully not the last - that I saw a working oven on stage. The scenography was completed by a kitchen table island on castors, swivel chairs, and kitchen utensils (e.g.: baking trays, mixing bowls, wooden spoons) and accessories (e.g.: vase of flowers, tablecloth) - and having had the opportunity to see it up close made me love it even more. There was an elegant, medievalish style to it, and I could see it was designed in meticulous detail.
Lighting Design 9/10
We can divide the light into ‘warm’ and ‘cold’ tones. For those who don’t know, this effect is measured in Kelvins (K): the lower the Kelvin value, the warmer the light, while higher Kelvin values indicate colder light. Warm light is suitable for relaxation and was used in the scenes where the characters were baking. In contrast, cold light is ideal for focus and energy, which is why it was used during the extravagant ‘dance’ scenes or to represent the blue-toned light coming from a television screen.
Costume Design 9.5/10
Hey, all had different aesthetics, based on their age and their ‘role’ in society: The elderly woman was wearing a nice V-neck shirt paired with straight corduroy pants. Her character dresses comfortably because she is ‘free’, but she keeps her sophisticated elegance; the middle-aged woman was dressed in a flower-patterned mid-length dress, but it was paired with a long-sleeved bolero jacket and a headband, which makes the character look like a housewife, which she is; the younger woman, probably in her late 20s or early 30s, was wearing a maxi dress, giving the public a sense of youth and illusory freedom that her character has.
Choreography 9.5/10
The play - choreographed by the director, Teodora Popova - was, visually, all about choreography, and I believe it was executed perfectly. In one particular scene, the actresses (Mila Iskrenova, Teodora Popova, Yasmina Rade) went around the stage seated on backless swivel chairs, and I could not help but hold my breath whenever I thought they would crush or hurt their feet bumping into one of the wheels (but they didn’t!). The well-executed and staged choreography made it possible for them to go home without any injury. The movements are not over the top or overly complicated but they work in their simplicity because all 3 of them can follow along.
Bonus
The baking
As they kept on baking, I asked myself: “How do they manage to remember what they are supposed to do and say, and also remember how to bake brownies in order for them to be edible?”. Sure, practice makes perfection, but they most definitely have a ‘baking thumb’ because, trust me, I wouldn’t be able to bake something to perfection without looking at the recipe and tasting it even if I really wanted to. However, I do manage to cook savory plates without having a previous clue of what I’m supposed to do. Wouldn’t you love to eat some crispy salmon nuggets after having seen a show? I for sure loved eating brownies after having seen Happy Together | Unhappy Together.
The universal verdict
🟢 Green: fully understandable through visuals alone. Perfect for tourists/expats.
🟡 Yellow: visuals are strong, but some plot nuance might be lost without words.
Since it is a very choreographic play, the essence of it is fully understandable without comprehending the words of the narrator. It’s almost as if you’re watching a dance show instead of a theatre play. In fact, the actresses are classical and contemporary dance stars.
Final thought for the ‘outsider’
It is a feast for the eyes and the palate, where the rhythm of the kitchen becomes a dance everyone can understand.
P.S.
To say that I left Toplocentrala feeling happy and fulfilled is an understatement. I believe that this play has healed something in me, the most feminine side of my existence. So I’d definitely suggest going to see it if you’re a woman - either a young woman in her 20s just like me, or even a middle-aged woman. I think we can all see ourselves in the three main characters.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Пиесата представя три жени от различни поколения: баба, майка и дъщеря.
Женствеността ги свързва и ги кара да се обичат, но отношенията между майка и дъщеря невинаги са безоблачни. Виждаме ги през погледа на мъжки разказвач, докато преминават през ежедневието си и пекат брауни – на живо на сцената!
За какво всъщност беше
Какво се случва, когато кухнята се превърне в сцена? Какво се ражда, когато ритъмът на рязането, ароматът на подправките и движенията на тялото се слеят в танц?
Докато изпълнителките приготвят истински сладки изкушения, те изследват връзката между всекидневието, женската енергия и силата на телесното изразяване. Финалът е неочакван: „рецептата“ оживява не само чрез танца, но и чрез реална дегустация, споделена с публиката.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография – 9.5/10
Първото нещо, което видях, когато влязох в залата, беше фурна. И само това заслужава 100 точки. За първи път – но се надявам не и за последен – виждам работеща фурна на сцена. Сценографията се допълваше от кухненски остров на колела, въртящи се столове, кухненски съдове (като тави, купи за смесване, дървени лъжици) и аксесоари (ваза с цветя, покривка). А фактът, че имах възможност да я видя отблизо, ме накара да я харесам още повече. Имаше елегантно, леко средновековно излъчване и си личеше, че всеки детайл е обмислен прецизно.
Осветление – 9/10
Светлината може да се раздели на „топла“ и „студена“. За тези, които не знаят, този ефект се измерва в келвини (K): колкото по-ниска е стойността, толкова по-топла е светлината, а по-високите стойности означават по-студена светлина. Топлата светлина създава усещане за уют и беше използвана в сцените с готвенето. Студената, от друга страна, е по-подходяща за концентрация и динамика, затова се появяваше в по-експресивните „танцови“ моменти или за да наподоби синкавото сияние на телевизионен екран.
Костюми – 9.5/10
Всяка героиня имаше различна визия, съобразена с възрастта и ролята ѝ в обществото. Възрастната жена беше облечена в елегантна блуза с V-образно деколте и прави кадифени панталони – удобно, но запазващо достойнство и стил. Жената на средна възраст носеше рокля с флорален десен, комбинирана с дълъг болеро жакет и диадема – типичен образ на домакиня, каквато е и героинята ѝ. Най-младата, вероятно в края на 20-те или началото на 30-те си години, беше с дълга рокля, която внушава младост и една донякъде илюзорна свобода.
Хореография – 9.5/10
Спектакълът – хореографиран от режисьорката Теодора Попова – е изцяло изграден върху движение и това е изпълнено блестящо. В една сцена актрисите (Мила Искренова, Теодора Попова, Ясмина Раде) се движеха из сцената, седнали на въртящи се столове без облегалки, и аз буквално затаих дъх, страхувайки се да не се ударят или наранят (но не се случи!). Прецизната хореография им позволи да изпълнят всичко безупречно. Движенията не са прекалено сложни или претрупани, но именно в тази простота се крие силата им – всички три могат да ги следват и да бъдат в синхрон.
Бонус
Печенето
Докато продължаваха да пекат, постоянно си задавах въпроса: „Как успяват да помнят репликите и действията си и едновременно с това да следват рецептата, така че накрая браунитата да са вкусни?“. Да, практиката води до съвършенство, но те определено имат и усет – защото аз лично не бих могла да направя нещо перфектно без рецепта и без да опитвам постоянно. За сметка на това понякога успявам да приготвя солени ястия на усет. Не бихте ли искали да хапнете хрупкави хапки със сьомга след спектакъл? Аз със сигурност се насладих на браунитата след Happy Together | Unhappy Together.
Общата оценка
🟢 Зелено: напълно разбираемо чрез визуалните елементи. Перфектно за туристи и чужденци.
🟡 Жълто: силно визуално, но част от нюансите може да се изгубят без езиково разбиране.
Тъй като спектакълът е силно хореографски, същността му се възприема напълно дори без да се разбира текстът на разказвача. Почти сякаш гледаш танцов спектакъл, а не театрална постановка. Всъщност актрисите са утвърдени изпълнителки в класическия и съвременния танц.
Финална мисъл за „външния“ зрител
Това е пиршество за сетивата – както за очите, така и за вкуса – където ритъмът на кухнята се превръща в танц, разбираем за всеки.
P.S.
Да кажа, че си тръгнах от Топлоцентрала щастлива и удовлетворена, би било подценяване. Имам чувството, че този спектакъл излекува нещо в мен – най-женствената част от същността ми. Горещо бих го препоръчала на всяка жена – независимо дали е млада, в 20-те си години като мен, или по-зряла. Вярвам, че всяка от нас може да открие себе си в трите героини.