#6 How (not) to get away with murder.
“PERFORMANCE AND PUNISHMENT” is an exceptional text written “without hope and despair”. Ivan Stanev has fun dissecting and recreating theatrical language.
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
A journey through the aftermath of a crime and how the ‘normal’ human mind cannot escape guilt. Between different situations, the man commits to having done this violent act and eventually strips himself of everything to cleanse his corrupted soul. But he’s not alone; there are other sinners seeking to redeem themselves.
Vs what it was about
Called a theater magician, a scandalous avant-garde, declared a pioneer in theatrical language and work with the actor... Ivan Stanev defined himself as a “late modernist”. Throughout his creative path, he was placed in the position between “Hosanna” and “crucify him”, presenting to the audience and critics his latest stage or visual provocation. Ivan’s first return to Bulgaria after his emigration to Germany in 1988 was a tour with his author’s text “PERFORMANCE AND PUNISHMENT” - a performance created in 1990 as a co-production of the Hebel Theater - Berlin, the “Theater der Welt” festival - Essen, and “Eurokaz” - Zagreb. The performance was greeted with thunderous ovations by the European and Sofia theater community.
“PERFORMANCE AND PUNISHMENT” is transgressive to the point of brutality – a “replica” of Dostoevsky’s novel.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
Five sets of eyes piercing right through my soul, a ladder, and junk. That is what I could see as I entered the hall. To find the actors already on stage was the first directing choice I enjoyed. And they were really one with what was around them.
From my point of view, it looked as if we – the audience – were gazing at a family of criminals chatting having some together in their garage.
And from that alone, I could shed some light on what I was about to see, so as not to go into it in complete darkness, but rather step by step.
Lighting Design 10/10
The next step, the one that added more meaning to the overall situation and also made the play fascinating, was the use of light, which dictated the rhythm. Obviously, the technical team was behind it as well, but they were not the only ones controlling it. In fact, the actors played with it by switching it on and off themselves, or by using little lights to create a sinister vibe.
Costume Design 10/10
The outfits used were, in their simplicity and also filth, very on point. A criminal or a hunting creature is not imagined and represented as someone beautiful and rich, even though evil resides in everyone, but rather as ugly, dirty beings, ready to lure you and attack you.
If the women’s dresses had more of a witchy vibe, with colors such as black and purple and with textures such as tulle, the men were wearing something that ‘Mr. Gold’s from Once Upon a Time would wear: long coats and rugged, armored-looking tops.
Choreography 10/10
All the previous elements were marvellously combined to create harmony amidst the chaos.
One scene I particularly love, which I think mostly mixed every sense, was one performed at the beginning: some of the actors, sitting in a line, one beside the other, with very basic props and by playing with lights themselves, created the illusion of riding a wagon.
And for a moment, I completely forgot I was looking at a theatre play instead of a movie, and I completely blurred out all the other props and people that were in the room.
Bonus
The chaos
When you go inside the room of a teenager, you would set your eyes on nothing but absolute chaos. And the teenager is going to hit you with “it’s not a mess, things are all where they should be” - I say this because I still am exactly like that, even if I am trying to get better. Still, it is true, if things look out of order, it doesn’t necessarily mean they are.
Just like a teenager’s room, in this play, a lot of things happen, and there are also many props on stage. So, it might look like an absolute mess at first glance, but it’s more of a curated chaos. Chaos is an essential part of this piece; it wouldn’t feel the same without it.
So I’d say one of the hardest things to do is managing to make sense of it all: scratch beneath the surface of the ‘teenager’s room’ and find the reasoning behind it.
The universal verdict
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
Unfortunately, I do believe it is essential to understand what they are saying to truly appreciate this play.
I only grasped a fragment of the narrative through a scene played in Italian, but I’d say it was not enough to figure out everything else.
With that said, I still enjoyed seeing it because the ‘chaos’ made it mesmerizing and captivating from the very beginning, when, upon entering the hall, I could see the actors looking at the audience with bitter eyes. I felt seen and judged, some feelings that I usually don’t like, but that made me intrigued this time.
Final thought for the ‘outsider.’
A very particular show. I highly recommend seeing it if you are drawn to the uncanny or eerie. It is very psychological and hypnotizing in its uncanny. From it, I felt the same sensations as when watching the interview scene in the movie Joker (2019) or the entirety of Suspiria (2018). And to some extent, though you will only truly get this once you see the play, I also felt as if I was watching Nuremberg (2000).
P.S.
Some scenes may be disturbing to some viewers, and the play is not appropriate for people under the age of 18.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Пътешествие през последствията от едно престъпление и начинът, по който „нормалният“ човешки ум не може да избяга от вината. Преминавайки през различни ситуации, мъжът признава извършеното насилие и постепенно се лишава от всичко, за да пречисти покварената си душа. Но той не е сам – има и други грешници, които търсят изкупление.
За какво всъщност беше
Наричан театрален магьосник, скандален авангардист и признат за новатор в театралния език и работата с актьора, Иван Станев сам определя себе си като „късен модернист“. През творческия си път той често се е оказвал между „осанна“ и „разпни го“, представяйки пред публика и критика своите поредни сценични и визуални провокации.
Първото му завръщане в България след емиграцията му в Германия през 1988 г. е с турне на авторския му текст „ПЪРФОРМАНС И НАКАЗАНИЕ“ – спектакъл, създаден през 1990 г. като копродукция между Hebel Theater – Берлин, фестивала „Theater der Welt“ – Есен и „Eurokaz“ – Загреб. Постановката е посрещната с бурни овации от европейската и софийската театрална общност.
„ПЪРФОРМАНС И НАКАЗАНИЕ“ е трансгресивен до степен на бруталност – своеобразен „отзвук“ от романа на Достоевски.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография – 10/10
Пет чифта очи, вперени право в душата ми, една стълба и разхвърляни предмети – това видях, когато влязох в залата. Актьорите вече бяха на сцената – режисьорско решение, което веднага ми допадна. Те сякаш бяха едно цяло със средата.
От моя гледна точка изглеждаше така, сякаш ние – публиката – наблюдаваме семейство престъпници, събрани в гаража си. Това ми даде първа насока за това, което предстои – не в пълна тъмнина, а стъпка по стъпка.
Светлинен дизайн 10/10
Следващият ключов елемент, който придаде допълнителен смисъл и направи спектакъла още по-завладяващ, беше светлината – тя диктуваше ритъма.
Разбира се, техническият екип имаше своята роля, но не беше единственият „властелин“ на осветлението. Актьорите също го контролираха – включваха и изключваха светлини или използваха малки източници, за да създадат зловеща атмосфера.
Костюмен дизайн 10/10
Костюмите, със своята простота и съзнателна „мръсота“, бяха напълно на място. Престъпникът или хищникът не се възприема като красив и богат – макар злото да живее у всеки – а по-скоро като нещо грубо, износено, готово да примами и нападне.
Жените носеха рокли с вещерско излъчване – в черно и лилаво, с ефирни материи като тюл. Мъжете напомняха на персонаж като Mr. Gold от Once Upon a Time – дълги палта и груби, почти бронеподобни дрехи.
Хореография – 10/10
Всички елементи бяха съчетани блестящо, създавайки хармония в хаоса.
Особено силна беше една сцена в началото: актьори, седнали в редица, с минимални средства и игра със светлина, създадоха илюзията, че се движат с каруца.
За миг напълно забравих, че гледам театър – сякаш беше филм. Всичко останало в залата изчезна.
Бонус
Хаосът
Ако влезете в стаята на тийнейджър, първото, което ще видите, е абсолютен хаос. А той ще ви каже: „Не е разхвърляно, всичко си е на мястото.“ Казвам го, защото и аз съм такъв, макар да се опитвам да се поправя.
Истината е, че привидният безпорядък не означава липса на логика.
Точно така е и в този спектакъл – на сцената се случват много неща, има множество предмети и действия. В началото изглежда като хаос, но всъщност е внимателно изграден.
Предизвикателството е да надникнеш под повърхността и да откриеш смисъла зад този „тийнейджърски“ безпорядък.
Общата оценка
🔴 Червено: силно зависим от текста и думите.
За съжаление, разбирането на езика е ключово, за да се оцени напълно спектакълът.
Аз успях да уловя само фрагменти от сюжета – основно от сцена на италиански – но това не беше достатъчно, за да сглобя цялата картина.
Въпреки това преживяването беше завладяващо. Още от самото начало, когато актьорите гледаха публиката с горчиви, осъждащи погледи, се почувствах наблюдаван и съден – усещане, което обикновено отбягвам, но тук ме заинтригува.
Финална мисъл за „външния“ зрител
Изключително специфичен спектакъл. Препоръчвам го, ако сте привлечени от странното и тревожното. Той е силно психологически и хипнотизиращ.
Лично аз изпитах усещания, подобни на сцената с интервюто в Joker (2019) или на цялостната атмосфера в Suspiria (2018). В известен смисъл ми напомни и на Nuremberg (2000) – макар това да се разбира истински едва след като го видите.
П. П.
Някои сцени могат да бъдат смущаващи. Спектакълът не е подходящ за лица под 18 години.