Диалог между всички стотици.
Разговор с Веселин Димов - директор на РЦСИ Топлоцентрала.
Как конкурсното назначаване на директор влияе върху стратегическата независимост на институцията? До каква степен мандатът на директора определя устойчивостта на проектите и дългосрочната визия?
В. Д. Дава му възможност да мисли по-дългосрочно, а на екипа му създава по-голяма сигурност, предвидимост и ясен хоризонт. В „Топлоцентрала“ първите три години бяха свръхчовешки усилия да „обуздаем бика“, работехме главно в режими „оцеляване“ и „справяне на цената на всичко”, което малко или много е фрагментирано и „на парче“ – ден за ден, месец за месец. През четвъртата година, смятам, успяхме да намерим точната формула на екипа, всеки да опознае в детайли задачите си, да свикне и да му „олекне“ с тях и с интензивния ежедневен ритъм на „Топлоцентрала“. Сега навлязохме в петата година и най-накрая можем малко да се погледнем отстрани, да осъзнаем, че сме станали фактор в обществения живот на града и да си позволим да мислим по-мащабно и с дългосрочна перспектива. Нашата стратегическа независимост е в мисията, в специфичните цели, които не се покриват с никой друг институт, и в уникалността на модела ни, към който вече проявяват интерес други инициативи в България и в Европа. „Топлоцентрала“ може и трябва да продължи да бъде ключово пространство не само за съвременните изкуства и култура, хъб на прогресивните сили в града ни, средище на публичния, междуличностен и международен диалог – своеобразна лаборатория за реална демокрация в обществото ни. Приемам получаването на мандат (до този момент аз работех 4 години и половина като временно изпълняващ) като оценка, че сме свършили добра работа и сме поели по верен път, който трябва да се надгради. Сега, както се казва, трябва просто да „разчистя бакиите“ на предишния директор, хаха и... да продължа по неговия път.
Кое от работата на ръководителя остава скрито за очите на публиката, какви са ежедневните механизми за вземане на решения и какво всъщност значи за вас да бъдете глава на институцията?
В. Д. Скрито за публиката остава ежедневното координирано усилие на петдесет души екип „Топлоцентрала“ да е жива, будна и готова да приема, асистира и сътворява всеки ден програмата на центъра. Артисти, събития, фестивали идват, канализират своето изкуство и послания и си отиват, а ние оставаме… и в деня след това идват нови, след тях нови и така всеки ден... спринт и маратон едновременно. Това е и много интересно, но и понякога пресищащо и уморително. Скрити остават постоянните грижи, които екипът полага за поддържане на сградата, инфраструктурата, комуникацията с артистите, институциите, НПО сектора, чуждестранните партньори, проектите за подобрения и др. Иначе механизмите за вземане на решения по отношение на съдържанието са: приоритетно се програмира избраното от отворените покани (с жури, веднъж годишно), а пространството, което остане свободно в графика, се запълва с избор от подадените заявки за събития по имейл и директни покани на директора и другите двама куратори. Относно управлението на Центъра и решаването на принципните и битовите предизвикателства – имаме седмични срещи-оперативки на 7-те ръководители на различните екипи (административен, комуникационен, технически, продукционен, визуален, баров, поддръжка) и веднъж на два месеца – обща среща на целия екипаж на Кораба. Решенията се вземат почти винаги с дискусия и консенсус и в много редки случаи с гласуване. Да бъда глава на цялото това множество и пъстроцветие, е радикална отговорност, постоянна комуникация, вслушване, прекрасно, интензивно и уморително преживяване всеки ден. На бюрото си имам свещ за светлина и посока, дърво бонзай за корен и природа, статуетка на Буда за яснота и спокойствие и костенурка за търпение и издръжливост.
Кои ресурси и условия са абсолютно необходими за оцеляването на една институция като РЦСИ Топлоцентрала?
В. Д. В центъра на арт центъра са хората, човешките същества, индивидуалностите – видимите артисти, които се срещат в залите с публиките, и невидимите артисти, които подпомагат събитията „зад кадър“. Комуникацията помежду им е ключова. Добрият екип е за мен най-важният ресурс. Точните хора, които разбират и обичат това, което правят. Субсидиите от Министерството на културата и Столична община са друг изключително важен ресурс, за да може да има всекидневно ангажирани хора, които да реализират програмата, и за да можем да си позволим интересно, алтернативно, експериментално съдържание. Необходими са и ясни правила на функциониране и взаимодействие, за да може целият този кипеж да се канализира и да се случва ежедневно, устойчиво и справедливо. Необходима е и креативност при решаване на нови, специфични и непредвидени ситуации, каквито нерядко възникват, или съзнателно провокиране на нови такива. И не на последно място – емпатия, човешко отношение, за да се поддържа в крайна сметка смисълът и топлината – за да може да се продължи след грешки и критични ситуации, каквито също неизбежно възникват, когато се съберат много хора заедно.
Как институцията балансира между прозрачност, публичен контрол и нуждата от експериментален риск?
В. Д. Прозрачността и публичният контрол са процеси, които текат ежедневно на административно, документално, програмно и финансово ниво – това са правилата на публичните институции и те нямат алтернатива. Относно експерименталния риск – предполагам, имате предвид в естетически план – аз съм много щастлив, че не съм директор на държавен театър, който да се финансира по настоящата методика, която обрича изкуството ни на комерсиалност. Център с философията и мисията на „Топлоцентрала“ е невъзможно да съществува на пазарен принцип. Не само в България, но и във всяка друга страна по света. В ядрото на нашето създаване и съществуване е да отворим и поддържаме място за експерименти и творчески рискове. Вярвам, че го правим. От тази гледна точка се чувствам напълно автономен и не съм усещал никога никаква намеса или опит за цензура. Иначе в екипно отношение ни помага балансът, че сме сплав от професионалисти с многостранни умения, придобити от дългогодишно участие в независимата сцена; такива, които имат предишен опит в други институции, и тесни специалисти, припознали центъра като свое желано работно място.
Как артистите и институциите се справят със съмненията и несигурността, породени от нестабилната политическа обстановка, и какво правят те, за да поддържат диалога помежду си активен?
В. Д. На макрониво светът в момента е наистина в изострена конфликтност, тече драматична и зашеметяваща със скоростта си промяна, която се инициира и канализира от новите технологии и прониква вече на всички нива на обществата. Политическата нестабилност е в невиждани през последните десетилетия размери и заплашва с едно предусещане за катастрофичност. Изглежда, че предстоят тежки години. В глобализирания свят на нас в България (за добро и лошо) ни е все по-трудно да изостанем, необезпокоявани и уютно позадрямали в ъгъла, както сме си свикнали. Българският политически живот последните години надгради навика си да бъде повтаряемо-стабилно-неудовлетворителен с това да бъде повтаряемо-нестабилно-истерично-потискащ... Но и там тече смяна на поколенията, пренареждане и дори се усещат понякога потенции за същностни промени. Артистите в България са свикнали и някак обръгнали на всичко това. За тях никога не е било добре, но вече могат да пътуват и да видят, че може да е много по-добре в сходни на нас страни, и с основание искат диалог и промяна. Но има сериозно разкъсани връзки между хората от политиката и хората от културата. Спря дори напълно и едностранно диалогът през последната година. Политиците по навик вече (а и за по-лесно) предпочитат да игнорират културата, а хората на културата сме вече продължително фрустрирани и уморени от позицията, в която сме поставени/сме се поставили. Много сме гневни, но същевременно сме изтощени и май ни се спи. Лоша комбинация. Коя сила ще надделее? Напоследък, слава богу, първата, която, съчетана със смяната на поколенията, дава някакви шансове за промяна. Трябва да се възстанови диалогът на първо място, затова гледам с надежда към предстоящия предизборен дебат за бъдещето на културата с представители на всички политически партии, който предстои идващата седмица в „Топлоцентрала“. За пръв път в сценичните изкуства в България сме обединени – държавни, независими и частни организации, и имаме не само нетърпение и спешност, но и конкретни идеи как нещата да се подредят наново и по-добре.
Какви нови инициативи са нужни, за да се разширят и задълбочат подобни мрежи на доверие?
В. Д. Да има диалог не само преди изборите, а и след тях, и то подкрепен с действена програма. В постоянна и прозрачна комуникация с работещите в сектора. Пред нас в сценичните изкуства стои една голяма нива с изтощена почва. Трябва да се прекопае, натори и да се засадят здрави култури на нея, а после да се грижим за тях – здравите семена на бъдещата реколта са: ясна и постижима стратегия за култура за поне 10 години напред с пътна карта и проследяващи изпълнението ѝ органи; закон за сценичните изкуства в България; нов принцип на субсидиране на държавните институти; узаконяване на статута на хилядите артисти в сектора на свободна практика; постъпателно повишаване на процента от БВП за култура и достигането му в следващите няколко години до заветния 1%. Добре би било да осъзнаем, че не сме ние/те, артисти/вземащи решения, а имаме общ проблем, който трябва заедно да решим. Необходимо е да се гласува по-голямо доверие на неправителствения сектор – там са най-креативните, енергични, подготвени и готови да инициират промяна хора в България. Да им се даде шанс да докажат това в институциите или в близко взаимодействие с тях. Това би дало стабилна основа. Постепенните съвместни действия от по-просто към по-сложно задълбочават доверието. Грижи, действия, не просто думи. Те са слънцето и водата. Тогава, след едно определено време, ще се жъне.
Сега, когато „Топлоцентрала“ е на път да постигне своята 5-а годишнина, за какво си спомня екипът ѝ в предходните 10 години борба за осъществяването ѝ? Към какво в бъдещето гледа РЦСИ „Топлоцентрала“? Какво предстои?
В. Д. За много трудните първи три години, докато духът насели материята и я оживи. За непрестанната комуникация и диалог между всички стотици, въвлечени в създаването на центъра в годините преди това. За военнополевото начало без оборудване, без обзавеждане, без отопление, без официално откриване; за наводненията, течовете, за геройските усилия да не падне нито едно събитие. Впоследствие за вече близо двете хиляди интензивни дни, прекрасни и радостни вечери и нощи, когато изкуството запленява, възпламенява, озарява, храни... За запознанствата, споделянията, усмивките, изложбите, уъркшопите, фестивалите, партитата, концертите... за тръпката след изгасването на осветлението и светването на прожекторите... за повече от стоте чуждестранни гостувания и събития, стотиците отседнали при нас чуждестранни колеги, за блажената умора късно вечер, за стотиците хиляди вече посетители, за заличаването на границите между хората, за усещанията за споделеност и магичност. За усещането за смисъл. То оправда всички трудности и грешки по пътя.
Иначе какво предстои?
Не виждам причина да не продължим със същия интензитет да правим още по-добре това, което правим и сега. Дълбоки благодарности в тази връзка към всички, които допринесоха РЦСИ „Топлоцентрала“ да се роди, оживее, проходи, проговори и замечтае! Подготвяме малък фестивал с любими гости и много изненади във втората половина на ноември за 5-годишнината... И една книжка и електронно издание, в които да се видят и чуят обратната връзка за времето досега и предложения за бъдещето от артистите, изследователите, ползвателите, клиентите и публиките на „Топлоцентрала“. За мен спечелването на нов мандат е голяма отговорност, радост и предизвикателство. От известно време с екипа на Топлоцентрала обмисляме и обсъждаме проекта „Оазис“, който ще сме много щастливи да реализираме, доколкото реалността ни позволи, през следващите години.
За да можем паралелно да задържим интензитета на функционирането си в полза на независимата сцена, ще е необходимо разумно увеличение на нашия оперативен бюджет и броя работни места, каквото искане сме аргументирали и депозирали в Столична община. Бюджетът, с който оперираме сега е същият като от първите 4 години, а междувременно дейността ни се е увеличила почти двойно, както и нуждата да се обнови и обогати техниката и подобри средата. Мисията на “Оазис” е да разгърне в по-голям мащаб потенциала на Топлоцентрала за да стане истински артистичен градски Оазис с международно значение в Южния парк и центъра на София.
Едно съчетание на природа, живо съвременно изкуство, нови технологии и общностен център. Сред конкретните му цели са да направи двора, интериора на сградата и помещенията на РЦСИ по-удобни, красиви, функционални и уютни за артистите, публиките и екипа на „Топлоцентрала“. Следете ни, реализацията му вече започна... Имайте и търпение – работим в условията на ръба на световна война... Но точно тогава оазисите ще са по-нужни отвсякога.
Благодарност за доверието да продължим.