ОТРАЖЕНИЯ | София Христова
Има вечно съпротивление срещу безсилието, яда, болката, но вътрешното пристигане в себе си е това, което може да ти даде покоя и силата да продължиш напред.
Къде откриваш точката на набиране на скорост — в движението или в самото напрежение между покоя и ускорението? Как чувстваш тази непредсказуема лиминална среда, от която изхожда бъдещето действие?
С.Х.: Точката на набиране на скорост намирам между това, което е било, и това, което ще бъде. Време-пространството се усеща плътно. Точно там се случва и трансформацията, ако я оставим да ни формира.
Искра Проданова (автор на спектакъла Отражения) стартира дългосрочния изследователски проект Практики за променени състояния, в който включва практиката Пендулация. Как тя упражни тази практика върху вас в изграждането на хореографията? Как приемането и усвояването на различни телесни практики се отразява на изпълняващия артист в личното му отношение към изкуството?
С.Х.: Процесът по създаването на Отражения, като сценична работа започна още преди няколко години с изследването на Искра по темата за утопията и възникването на Practices for Altered States, като част от това изследване. Знаех за този неин проект отдавна, но отне време, докато се включа в него.
По време на репетициите ни, които стартираха в края на 2023 г., се впуснах в тази, така наречена от мен, медитация. А лятото на 2024 г. я изпълнихме както трябва — в колонка изминахме разстоянието от близо 1 километър за около 1 час и половина в изключително бавен темп с две стъпки напред и една назад. Това е принципът, по който върви и цялото представление. Мога да заявя, че това е практиката, която най-силно ме е трансформирала като човек и артист, а имам немалък опит с подобни задачи като танцьор вече близо 17 години.
Практиката се гради на нещо много семпло — принципа на осцилацията — отиване и връщане, напред и назад, взимане и даване. По същия начин се гради и животът ни. След Отражения в мен започнаха да се случват много вътрешни процеси. Настани се спокойствие, приемане и примиряване, че животът винаги е бил и винаги ще бъде осцилация, и че каквото и да се случи, той винаги ще се променя. Това може да е фрапираща мисъл, но за мен донесе покой и поглед над живота — малко или много, като страничен наблюдател. В модерния ни свят това заключение считам за доста важно.
Има ли съпротивление към идеи? Как се справяш с вътрешното си отрицание към определена концепция, която изследваш?
С.Х.: Да, съпротивлявам се на идеи, както на чужди, така и на свои понякога. Нуждата да се придържам към познатите пътища и егото си вършат работата, често не за добро, особено в колективния процес. Но наистина мисля, че всичко е въпрос на адаптация и вяра в идеята — че ще се осъществи по-добре от очакваното, ако ѝ вдъхнем живот.
Къде е това място на движение и помитане, за което Дельоз и Гатари водят диалог и което е използвано в Отражения? Къде с Мага Арна (втори изпълнител в представлението) се разделяте на две равни, но отговорни части?
С.Х.: Ние сме две отделни части в непрестанна симбиоза. Този свят, който създаваме на сцена, разчита именно на това взаимодействие, за да съществува.
Дельоз и Гатари говорят за линии на детериториализация — моменти, в които тялото напуска обичайните си територии и се превръща в нещо ново. Какво бе създадено като провокатор на това действие в Отражения? Влизането в непознатото не става ли познато като действие и следователно неефективно в повтаряща се хореография?
С.Х.: Представлението разчита на повтаряемостта на движения и структури за предизвикването и влизането в медитативно състояние, което довежда до altered states — необичайни, неежедневни и немеханични състояния на съществуване и присъствие. Така че познатото в случая се явява инструмент за откриване и навлизане в непознатото.
В осцилацията между удоволствие и изтощение къде намираш своя баланс? Кога танцът преминава границата от удоволствие към болка и обратно? Как работиш с тези състояния, за да създадеш автентично преживяване както за себе си, така и за публиката?
С.Х.: Отражения е представление, което е толкова трудно физически, колкото и психо-емоционално. Това е непрестанно противостоене и преминаване от едно състояние в друго. Борба е най-вече между теб и самия теб. Има вечно съпротивление срещу безсилието, яда, болката, но вътрешното пристигане в себе си е това, което може да ти даде покоя и силата да продължиш напред.
7. Ти си шампион в Exotic Pole Dance и не само в тази категория на Pole Dance. Как познанието ти в тази сфера на движение ти помогна да работиш по Отражения? Кое ти попречи?
С.Х.: Това са две почти недопиращи се точки в моя танцово-сценичен път — екзотик пол денсът и съвременният танцов пърформанс. Работя със съвсем различни инструменти, но си влияят взаимно — и за добро, и за лошо. Специално за Отражения беше и все още е трудно да вляза в автентичното си аз, а не в роля, както обикновено е в шоу областта. Това да бъдеш напълно честен със себе си, да слушаш вътрешния си глас, да притихваш, а не да скачаш от мисъл на мисъл, е сериозна работа в процес. "Отражения" ми дава много в тази посока — и като артист, и като човек.
Какви са измеренията на танца на пилон в съвременното изкуство? Кое в твоята работа и работата на колегите ти преосмисля предразсъдъка към тази дисциплина?
С.Х.: Танцуването на пилон все още е обременено с предразсъдъци в България. Начинът, по който аз и моите колеги подхождаме към този стил, е чрез показването, че пилонът е просто още един инструмент за създаване на изкуство.