By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
How can four people be so closely interlinked but also so different from one another? When relationships start to crumble, others begin to rise, creating a whirlwind of events led by drama, ploys, and narcotics.
Vs what it was about
Two young couples – Charlie and his wife Monica and Emmy and Kristoff, who met by chance - discover that their lives are connected with a mysterious extraterrestrial being. Each of them is in a difficult situation, in which the world around them does not accept them, and they do not understand this world at all. Salvation comes in the form of an extraterrestrial voice, which offers each of them the chance to set off for another galaxy. The play touches on the socially relevant topic of migration and explores spiritual and sensual experience.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
I found the set design to be peculiar at first, but as the story unraveled and the actors engaged with it, I fell in love with the creativity found within its apparent simplicity.
I admired the use of “real-life” videos of the cast at the locations they were talking about; it definitely helped to contextualize the plot. This added layer made me appreciate the work that went on behind the scenes.
Props were utilized fabulously as well - you don’t see actors inside of a zorb ball every day!
Lighting Design 8/10
While there wasn’t one specific standout moment, the lightning design integrated seamlessly with the performance.
My only critique would be that, when an actress was inside a zorb ball, her individual light was not as vivid as I imagined it should have been. I am unsure whether it was intentional, but in my opinion, a more intense spotlight would have better highlighted her face while allowing the rest to fade into the background.
Costume Design 7/10
The ‘couples’ had matching attire, which made it easy to associate the characters to one another.
Overall, they were a great fit, and the decision to color-code them based on their relationships was effective.
However, the glittery dress worn by the actress playing Emmy could have been tailored more effectively. Its current fit unfortunately, made it look unrefined, which contradicts the character’s likely desire to appear expensive and like a wild spirit.
Choreography 7/10
While the actors navigated the stage objects well, I felt there was a lack of meaningful physical interactions between the performers themselves. They individually did a good job, but I didn’t feel a sense of harmony between them. Certain movements could have been amplified to truly showcase the personalities of each character.
Bonus
Set design
As previously noted, I fell in love with the choice of objects that gave life to the performance. At first, I wasn’t sure how they would be utilized, but as soon as the cast began to manipulate them, I was impressed by how they managed to make them work in many different ways.
The universal verdict
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
Based on what I’ve stated so far, you might believe it was an easy task to unravel the plot of this play, but trust me, it wasn’t.
I spent the entirety of the play trying to make sense of what I was seeing. Even though I believe I grasped part of it, I wouldn’t say I reached the core of the narrative.
I must admit, this was the toughest play to decipher so far. However, I feel that I would have enjoyed it more if I spoke Bulgarian (I’m getting there, guys, don’t worry!).
This is by far the most complicated play I’ve seen, so I wouldn’t recommend it to non-native speakers. Furthermore, I believe that members of the d/Deaf community (particularly those who rely on lip reading), might find this performance hard to follow. There are frequent moments where the actors speak over each other or turn away from the audience, making it impossible to see their mouths clearly and follow the dialogue.
Final thought for the ‘outsider.’
This is a great play if you are a fan of the genre; however, it is a performance heavily reliant on text, so you might end up unable to fully appreciate it without understanding the dialogue.
P. S.
If you want to go see it anyway, don’t be like me! Make sure to read the plot, and maybe even the whole script, beforehand. That way, you can follow the action without straining your brain trying to figure out what’s going on.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Как е възможно четирима души да са толкова тясно свързани, но и толкова различни един от друг? Когато едни взаимоотношения започват да се разпадат, други започват да се изграждат, създавайки вихър от събития, воден от драма, интриги и наркотици.
За какво всъщност беше
Две млади двойки – Чарли и съпругата му Моника, както и Еми и Кристоф, които се срещат случайно – откриват, че животите им са свързани с мистериозно извънземно същество. Всеки от тях се намира в трудна ситуация, в която светът около тях не ги приема, а и те самите не разбират този свят. Спасението идва под формата на извънземен глас, който им предлага шанс да заминат за друга галактика. Пиесата засяга социално значимата тема за миграцията и изследва духовните и сетивните преживявания.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография 10/10
В началото сценографията ми се стори странна, но с развитието на историята и взаимодействието на актьорите с нея, се влюбих в креативността, скрита в привидната ѝ простота.
Много ми хареса използването на „реални“ видеа с актьорите на местата, за които говореха – това определено помогна да се контекстуализира сюжетът. Този допълнителен слой ме накара още повече да оценя труда зад кулисите.
Реквизитът също беше използван страхотно – не всеки ден виждаш актьори вътре в зорб топка!
Осветление – 8/10
Нямаше един конкретен запомнящ се момент, но осветлението се вписваше безупречно в представлението.
Единствената ми критика е, че когато актрисата беше вътре в зорб топката, осветлението върху нея не беше толкова силно, колкото очаквах. Не съм сигурна дали това е било умишлено, но според мен по-интензивен прожектор би подчертал по-добре лицето ѝ, като същевременно остави останалото в сянка.
Костюми – 7/10
Двойките бяха облечени в съответстващи си тоалети, което улесняваше свързването на героите един с друг.
Като цяло костюмите бяха подходящи, а цветното кодиране според взаимоотношенията беше ефективно.
Въпреки това, блестящата рокля на актрисата, играеща Еми, можеше да бъде по-добре ушита. Настоящият ѝ вид я караше да изглежда недоизпипана, което противоречи на желанието на персонажа да изглежда луксозно и като свободолюбив дух.
Хореография – 7/10
Актьорите се справяха добре с движението сред сценичните обекти, но ми липсваше по-смислено физическо взаимодействие помежду им. Индивидуално се представяха добре, но не усетих хармония между тях. Някои движения можеха да бъдат по-изразителни, за да разкрият по-добре личностите на героите.
Бонус
Сценография
Както вече споменах, наистина се впечатлих от избора на обекти, които вдъхнаха живот на представлението. Първоначално не бях сигурна как ще бъдат използвани, но когато актьорите започнаха да работят с тях, бях впечатлена от многото начини, по които ги включиха.
Обща оценка
🔴 Червено: силно зависимо от текста/словото.
По това, което казах досега, може да изглежда, че е било лесно да се разбере сюжетът, но повярвайте ми – не беше.
През цялото време се опитвах да осмисля какво гледам. Въпреки че мисля, че схванах част от идеята, не бих казала, че достигнах до същината на историята.
Това беше най-трудната за разбиране пиеса, която съм гледала досега. Смятам, че бих ѝ се насладила повече, ако говорех български (работя по въпроса, спокойно!).
Не бих я препоръчала на хора, за които българският не е майчин език. Също така смятам, че хора от d/Deaf общността (особено тези, които разчитат на четене по устни) биха имали затруднения да проследят действието. Често актьорите говорят едновременно или се обръщат с гръб към публиката, което прави невъзможно да се виждат устните им.
Финална мисъл за „външния човек“
Това е чудесна пиеса, ако сте почитатели на жанра; въпреки това тя разчита силно на текста, така че може да не успеете да я оцените напълно, ако не разбирате диалога.
P.S.
Ако все пак решите да я гледате – не бъдете като мен! Прочетете сюжета, а може би дори и целия текст предварително. Така ще можете да следите действието, без да си блъскате главата в опити да разберете какво се случва.