Суров, чувствен, бунтарски и конфронтационен: силно въздействащият танцов колектив Trevoga смесва поп културата, клубната сцена, „високото изкуство“ и щипка антиутопия в експлозивен коментар на духа на нашето времето. С новото си произведение *Xx* -63 те се потапят в свят на желанието, съблазняването и тъмната страна на съвременния ескейпизъм.
Когато пространствата, които някога наричахме ъндърграунд, биват преустроени в луксозни апартаменти, когато корпоративните прайдове на които танцувахме, сякаш имаше някакво значение, се окажат безсмислени.
Тревога се впуска в този отвъден живот, в едно своеобразно преддверие на ада.
БИЛЕТИ
Говорейки за разпад и обиколка на руините, този процес търси ли някакъв формат на истината, или по-скоро се стреми да разгражда отломките на режимите, които са я произвеждали?
Н. С.: Пробва се да ходи странната граница между нелепото (това, което ни чака) и познатото, между дистопията и потенциала за една нова утопия. Естествено и може би, за жалост, едно само представление не може да свърши гореспоменатата работа, така че на финала тя остава работа за зрителя.
Наименуване на ненаименуваното. Какви са новите понятия, които афтърът на афтъра на погребението на контракултурата придобива за себе си?
Н. С.: Всичко, с което работим (и тук имам предвид ние, всички артисти днес), са подръчни материали, работа с ремикс, с копие на копието, семплиращо имитация на нещо, което и авторът му не е запомнил. Както казва народният поет: „Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал!“
Н. Р.: Матриалът е тук, защото нищо не умира напълно. Когато говоря за контракултура, в това има и носталгия. Усеща се предположението, че някога е имало групи, които са се противопоставяли на консуматорската монокултура. И монокултурата е победила. Погълнала е всички опозиции. Преработила ги е. И ги е изплюла обратно като продукт, в чиято цена вече е включено и собственото ѝ отрицание.
Но осъзнах, че макар вече да не е жива по същия начин, тя не е напълно мъртва. Оставила е импулс, който още резонира. Да, трансформиран е. Може би призрачен или паразитен. Но все още го има.
Какво е новото? Просто добре забравеното старо.
Без стабилна йерархия, без фиксирани функции, как се движи „тялото без органи“? Кои са лошите и кои добрите тела?
Н. С.: Една от целите ни, цялостно с проекта Trevoga, е именно тип парадисциплинарност (съзнателно не мулти-), работа, plug and play модуларен подход, който все пак цели, дори и временна, цялост.
Н. Р.: Всеки замесен в даден момент прекрачва границата, съзнателно или не, на своята експертиза в работата, инфектира и опетнява процеса на другите, разваля херметиката на елементите, което на финала е добре и води до специфичен тип хомогенност.
Коя истина прави хората покорни — и коя отваря линии на бягство?
Н. С.: Моята, на тялото без органи.
Н. Р.: Живеем във време, в което всичко се извлича от нас. Производствената линия изисква достъп до всичко. Тя ни движи, за да има достъп. Има достъп, за да ни движи. За кратко клубът беше бягство. Сега клубът е оптимизиран. Клубът е пазар. За момент интернет беше бягство. Сега интернет е фабрика за данни. Дори когато си пасивен наблюдател, палците ти движат световната поточна линия.
Жаждата за власт е естествена – особено когато осъзнаеш, че нямаш власт дори над себе си.
До къде стига изтощението от броденето в неяснотата? Какви правила се спазват в мъглата и има ли ръбове, които се опипват само мимоходом?
Н. Р.: Всичко около нас се движи толкова бързо. Забрави клуба и интернет. Тялото ти е пазар. Има постоянен натиск да се подобряваш, да се брандираш, да се ребрандираш, да си в тренд, да си релевантен.
Има тиха съпротива, когато се оттеглиш от това. Когато кажеш: няма да догонвам. Ставаш неясен. Оставяш света да те подмине. Логистиката иска движение и прозрачност. Ти казваш: няма да се движа и няма да бъда четим.
Това е смело. Но е и коварно. Лесно може да се плъзне в нихилизъм. Казваш: не ме интересува да съм в крак със системата. Но и казваш: не ме интересува какво тя прави с мен. Това беше ръб, който аз лично напипах.
Как се овеществяват съпротивите между крайностите в пърформанса? Кои са компонентите, които ги символизират?
Н. Р.: Има няколко спектъра, които се разгръщат: между сън и реалност, между празнота и свръхнаситеност, между насилие и грижа.
Но не бих казала, че става дума за символи. Става дума за движение. За връщането и отиването. За кръговото преминаване от едно към друго. Затова често го описваме като хореография на копнежа. Това е обратната връзка – от интензивност към празнота, към още интензивност, към още празнота. Произведение, което постепенно само се изтощава.
Има ли някъде скрита воля за власт, за надмогване?
Н. Р.: Имам приятелка, която работи като доминатрикс. Когато дойде да гледа спектакъла, каза: „О, това е доста кинк“.
Тогава си помислих за какво прекарахме толкова време в теоретизиране и дисекция на духа на съвремието и всичките му политически наклонности.
После се замислих отново. Тя беше напълно права – кинкът и теорията са ужасно близки. И двете изследват борбите за власт, социалния натиск и уязвимостта в ежедневието.
Виждаме три персонажа на сцената. Хероин шик адреналинова наркоманка, пристрастена към тръпката, към всяка една тръпка. Виждаме „boy toy“ – хилаво момченце, което си го търси и това му харесва. Може би дори го провокира. Виждаме афектно извънземно, което се дефинира чрез дистанцията си или дори превъзходството си спрямо другите, но може би тайно иска да бъде част от тях.
Кой всъщност държи властта? Адреналиновият наркоман с привидната си агресивна енергия? Този, който извлича перверзно удоволствие от нейната агресия и реално получава това, което иска всеки път? Или пък наблюдателят, константно вдигащ напрежението? Да не говорим за самата стая, която може би контролира всички?
Блокаж на липсите. Каква беше главната нишка при създаването на музика и осветление? Каква хармония е била необходима, за да има необходимата симбиоза?
Н. Р.: Първо трябва да спомена сценографията. Така започна процесът – с концептуализацията на пространството. Обърнах се към Арон Лоди и Силвия Бола от унгарския колектив Alagya. Беше „Brat“ лято. Не можех да спра да мисля за OG brat summer, за recession pop от началото на 2000-те. И за циклите. Всичко се разпада. Така че естествено „recession pop“ се завръща. Това беше първоначалното вдъхновение за изграждането на света на хореографията и персонажите.
Какво пространство би могло да ги държи заедно?
Потънахме в заешката дупка на влогове от изоставени молове. После стигнахме до Y2K. По-специално – до ретрофутуристични лобита и лаундж пространства.
Така се роди идеята за чакалнята. Малко като преддверието на Данте, малко като „No Exit“ на Сартр. Разбира се, центрирано около климатика.
Когато поканих Sueuga да работи с мен, задачата започна от двете дупки.
От една страна – да създадем атмосфера. От друга – да сложа на фокус собствения стил на Sueuga.
Разровихме се из папките с неиздадени тракове. Направихме огромна карта на пода, опитвайки се да видим кое къде може да пасне музикално. Sueuga започна да композира „чакалнята“, а аз създавах хореографските халюцинации, които разкъсват тази реалност – върху основата на неиздадените тракове.
Светлината дойде последна – отчасти като характерния почерк на Ерик, отчасти като интеграция в сценографията – като начин да подкрепи идеите, внесени от другите елементи.
Това е трансдисциплинарно смесване и съпоставяне – нещо старо, нещо ново, нещо назаем. И онези сладки точки, в които те създават нещо друго.
Какво обръщение създава хореографията? Къде тя има нужда от неспазване?
Н. Р.: От преекспонирана баналност до халюцинация – и обратно. И напред. И назад. Понякога се изплъзва. Отива между състоянията. Започва от краищата. Започва отначало. Заседава. В един момент не можеш да следваш хореографията, дори да искаш.
Има нещо в активното повторение и в смяната на състоянията, което те превзема като изпълнител. Мисля, че има момент в произведението, в който дори аз не знам какво трябва да се случи.
Между натиска и загубата на желание, кое държи артистите на сцената живи?
Н. Р.: Искаш да видиш името на именно ТВОЯТА реклама тук?
Свържи се с колектив Тревога със собственото си предложение за спонсорство на trevogameansanxiety@gmail.com <3!
Xx-63 / Неда Ружева, Колектив Trevoga / 05 март 2026, Зала 1 / 19.30
Заглавието е цитат от “АНТИХРИСТ” на Емилиян Станев.