vol. 2 на Circle Talks | Топлоцентрала

Серия от дискусии в кръг с представители на независимата сцена: поставени въпроси и възможни отговори от Веселин Димов, директор на РЦСИ Топлоцентрала.

Част втора от поредицата разговори (отворени дискусии), които Топлоцентрала проевжда свързани с независимата сцена, нейното съществуване и обновление. Тази поредица е вдъхновена от желанието за задружна работа и сформиране на работни групи, константен диалог между институции и единици.

Част II - Как се реди афишът на РЦСИ Топлоцентрала? Селектиране и програмиране.

Как РЦСИ Топлоцентрала избира и програмира спектакли?

В.Д. Огромна част от спектаклите, които са в програмата - бих казал може би 90%, се програмират на принципа на Отворена покана. Всяка година тя се отправя публично и към цялата независима общност на 1 септември с валдиност до 30 октомври. Обявява се жури, което има 2 седмици да прегледа всички проекти и да реши кои готови продукции да веме и кои ко-продукции да вземе - за танц, за театър и за музикални събития. Паралелно има Отворена покана и за визуални изкуства - дейност на РЦСИ Топлоцентрала, която се курира и води от Владия Михайлова.

В периода от 15 ноември до 15 декември всяка година се програмират събития за поне 6 месеца напред.  Понякога в чуждестранната програма има спектакли, които се появят извън Отворената покана, тоест в някакъв период, в който има останали дати, а аз се ползвам и от възможността (описано в устройствения правилник на РЦСИ Топлоцентрала) да отправя директна покана.

След като бъдат избрани и продуцирани или копродуцирани, колко често се играят спектаклите? 

В.Д. На първо място, по вътрешно правило, повечето спектакли се играят веднъж месечно. В първата година от създаването ни, искахме да направим нещо революционно за България, което обаче не се случи. Това е да се играе блоково - да не се играе всеки месец, както сме свикнали в репертоарните театри, а да се играе, например, 5 последователни пъти през януари и 5 пъти един след друг, да речем, през септември – това не беше одобрено от публиката, но най-вече от самите артисти. И тъй като не се случи, продължихме с така наречения репертоарен принцип. Това означава веднъж, а понякога и два пъти в месеца; стараем се между две премиери да отстояние от няколко седмици. Понякога спектаклите се играят и три пъти в рамките на месец. Случва се, но уточнявам - това е изключение - даден спектакъл да не се играе всеки месец и да се прескочи месеца, защото датите са запълнени.

Как да избегнем момента с липсата на свободни дати? Като програмираме напред във времето със съответните водещи на екипи на компаниите. Към момента с някои от екипите това не е възможно - когато има артисти, които са на щат в дадени театри, това усложнява процеса. Основният им ангажимент се определя от мястото, на което получават заплата, а в държавните театри не се програмира както при нас - 6-7 месеца по-рано, ами месец и половина-два по-рано. Често тези артисти и спектаклите им чакат да се изясни програмата в държавните театри и когато пристигнат при нас, те вече са закъснели. Т.е. един спектакъл може да прпусне месец, поради късна заявка от страна на неговия екип.

Мисля, че с по-съзнателна комуникация, този проблем би могъл да бъде сведен до минимум. От друга страна, ние със сигурност трябва да взимаме по малко спектакли. Миналата година взехме 15 готови продукции, но тази със сигурност трябва да вземем 10.

Какво определя колко време и кога ще бъде поставен един спектакъл?

В.Д. Колко дълго ще се играе един спектакъл е взаимно решение между ръководителя на неговия екип и екипа на РЦСИ Топлоцентрала. Никога досега не е имало случай, в който това решение да не е взимано взаимно. Има определени спектакли, които могат да се изиграят 8, 10, 12 или 25 пъти. Тоест, това никога не може да се предвиди - зависи от интереса към него, но мисля, че досега не е имало спектакъл, който да е бил на сцена по-малко от 8 до 10 пъти. Някои спектакли се играят вече трета година!

А има ли такива спектакли, които все пак се играят всеки месец?

В.Д. Повечето спектакли при нас се играят всеки месец. Бележката, че някои спектакли се играят рядко, е по-скоро изключение. Случаите, в които един спектакъл не може да се играе всеки месец, са не повече от 20%.  За някои от тях това се случва по абсолютно обективни причини като изчакването на програмата на даден актьор в държавния театър, за което вече говорихме.

И все пак, как би могъл да бъде удължен живота на един спектакъл?

Ангажиментът към промоцията и продажбата на даден спектакъл винаги са взаимни. РЦСИ Топлоцентрала никога не е давала обещание да ги поеме изцяло. Екипът на спектакъла се грижи, ние се грижим, споделяме събития, администратори сме заедно. Това е общо усилие. Мисля, че така е правилно за всеки независим проект. Така самият той укрепва и гради капацитет, развива и оптимизира вътрешните си ресурси.

Последните ми два артистични проекта - от тогава са минали години, но това е моят личен опит - бяха в Национален студентски дом, който не полагаше усилия за тяхното промотиране -  това го поемахме изцяло аз и моят екип. В РЦСИ Топлоцентрала ние споделяме, но не можем да поемаме цялата грижа, тъй като не сме държавен театър.

Разбира се, може да се споделя съдържание и да се правят различни кампании, насочени към определена аудитория. Ако спектакълът има определена тематика или фокус, може да се активира конкретна таргет група, конкретна аудитория. 

xxx

Следват:

Част III: Как се финансира и от какво печели РЦСИ “Топлоцентрала”?

Част IV: Какви възможности за репетиции предлага РЦСИ “Топлоцентрала”?

Част V: Какво техническо обезпечаване гарантира РЦСИ “Топлоцентрала”?

Част VI: Каква е маркетинговата политика на РЦСИ “Топлоцентрала”?