Candlelit Dinner - вечеря за буфони... ние сме буфоните
Разговор с изпълнителите Csaba Molnár, Veronika Szabó. Води - Стефанѝ Стоева.
Candlelit Dinner е театрално представление, което е най-близо до света на кабарето и завладяващите театрални събития. Зрителите сядат около една маса и вечерят, като по този начин стават участници в едно сюрреалистично, абсурдно събиране. Домакин на събитието са две фигури, които обслужват гостите, докато се превръщат от един гротескен персонаж в друг. Всички тези герои са създадени чрез изследването на създателите на света на буфона, в който е разработен специфичният език на представлението, предизвиквайки хумора и настроението на черна комедия, скечове и кабаре.
Как концепцията за Candlelit Dinner предизвиква или подкопава традиционните представи за висшето общество? Каква роля играе буфонската традиция в изследването на теми като семейна динамика, сексуалност и богохулство в контекста на представлението?
Шоуто е вдъхновено от фигурата на буфона, позната от Средновековието, когато висшето общество често изгонвало от града онези, които били грозни, деформирани, с увреждания или смятани за сексуално или психически отклонени. Въпреки това, веднъж в годината – по време на Карнавала – тези хора, които по-късно били наречени буфони, били поканени обратно, за да забавляват обществото със своето нещастие. Но те не били само обект на забавление – чрез своите изкривени образи пародирали фигурите на висшето общество, карайки ги да се смеят на самите себе си.
Тази традиция вдъхновила театралните творци и прераснала в жанр на клоунадата, който ни дава възможност да разгледаме съвременните представители на високия статус – в семейството, религията и обществото – през призмата на буфона, използвайки изкривени тела и абсурдни образи. Започнахме да импровизираме с буфонски техники, като откривахме своите персонажи в различни социални контексти.
По какви начини Candlelit Dinner преосмисля споделените спомени от официални събирания, като сватби или погребения, представяйки ги през призмата на абсурда и черния хумор? Как тези преосмислени преживявания променят възприятието на публиката за традиционните социални ритуали?
Ние взехме ключовите ритуали на тези събития и ги разиграхме чрез буфонските персонажи, които изкарват наяве определени социални кодове и поведения, но ги преувеличават до крайност. По този начин навлизаме в света на абсурда, пародията и хумора, които неизменно съпътстват тези социални събирания. Така нашата ежедневна реалност става смешна, дори абсурдна, а публиката може да се смее дори на трудните моменти от тези събития – било то майката и бащата на неделния семеен обяд или свещеникът в църквата.
Как песните от миналото са интегрирани в спектакъла и каква роля играят за създаването на чувство за носталгия, ирония или дискомфорт в сюрреалистичния свят на представлението?
Използваме песни, които разказват за определени спомени от социализма и живота на село – контексти, в които сме израснали. Взели сме нещичко и от вас, ще видите…
С какво успявате да размиете границите между публика и изпълнители в интерактивният формат на вечерята?
По лек и игрив начин. Интерaкцията е просто възможност за съвместна игра, но не е задължителна. Самите правила на вечерята като социално събитие създават органични насоки за това как публиката може да участва в него.