Какво се вижда през 'Прозорецът на Яворов' с/ Денислав Янев
Знаете ли, достоверност е много подвеждащо понятие? Сцената дава възможността един исторически факт да придобие метафорични смисли, но за да стане това тя трябва първо да го трансформира и окрупни.
Кое е трагикомичното при случая Яворов – Каравелова и как то се изкарва наяве?
Д.Я. Когато имаш двама души, сочени от съвременниците си, като светли умове, епични личности, очакването е, че поведението им е винаги много сериозно, ходещи паметници на културата едва ли не. Комичното настъпва в момента, в който се оказва, че това не е точно така и че в любовта си, в сръдните си, много често те приличат на непораснали деца – правят си номера пред хората, крият се един от друг като форма на проверка, пишат си закачливи писма. Тези игри стават трагични поради прекомерното и неотстъпчиво вкопчване в изисквания и представи, които отсрещният не може да изпълни. В спектакъла има няколко сцени, в които проблясват такива кратки и смехотворни мигове между двамата съпрузи.
От коя гледна точка се разглеждат взаимоотношенията им, как зрителите добиват цялостно възприятие по въпроса и нужно ли е да се заемат страни?
Д.Я. Заглавието подсказва, че историята е представена от гледната точка на Яворов, като зрителят може да проследи живота им преди самоубийството на Лора, случилото се в самата фатална нощ и сриването на Яворов след това – вътрешно и обществено. Авторът на пиесата Любен Босилков – Ройс е придал доста равностойно значение на фигурата на Лора вътре – с нейните мечти, несгоди, а ние сме я уплътнили с музикални изпълнения, нейни неизречени монолози. Както сподели наш скъп колега, след като изгледа за втори път представлението: Първият път си казах, че тази жена му е съсипала живота, вторият път я разбрах и дори й симпатизирах. Театърът има способността да променя оптиката, с която гледаме на света, затова е толкова велик.
Танцов театър, колаж, поезия и музика на живо – това е цял мюзикъл. Как се сглоби такова произведение?
Д.Я. Не бих казал, че сме направили мюзикъл. Това е жанр със строго определени характеристики, структура. Песните при нас идват по-скоро от традицията на кабаретния театър и търсят отрезвяващ ефект след силно емоционални моменти, точно обратното на логиката при мюзикъла, при който те служат за усилване на емоционалния градус.
Как се подхожда иновативно към нещо много известно – направо легенда? Къде започва да се преде нишката на интереса на съвременния зрител?
Д.Я. Когато си осведомен за всички натрупани клишета по въпроса, ученически и театрални, и допускаш, че има и друг ракурс към случилото се. Принадлежа на поколение, което израсна с MTV и Cartoon Network, ние носим друга визуална култура и усещане за ритъм – ако няма ироничен коментар, комиксово преувеличение, определен музикален бийт, вниманието често отива другаде. Мария Тепавичарова написа страхотна песен на английски, в която Лора закача Яворов, съпоставяйки го с Ибсен, който по-добре разбирал жените. Който не хване литературната референция, може да се сети за Happy Birthday, Mr. President на Мерилин Монро или за песните от филма Чикаго. Еротика се преплита с ирония.
Какви са източниците, които са използвани при изследването на хронологията и как се предава достоверност на чужда интимност?
Д.Я. Не мога да изброя всичките, но това са трудове на Ганка Найденова, Михаил Кремен, книгите от поредицата Бохемска София, налична кореспонденция между Яворов и Лора, дневници. Със сценографа посетихме и къщата-музей на Раковска.
Знаете ли, достоверност е много подвеждащо понятие? Сцената дава възможността един исторически факт да придобие метафорични смисли, но за да стане това тя трябва първо да го трансформира и окрупни. В нашата версия това, което допускаме, че е съществувало като мечти и кошмари отвъд фактологията е изразено през средствата на танцовия театър, благодарение на хореографа Неделя Ганчева. Нашата достоверност е в безусловното сценично присъствие на четиримата изпълнители и темата за житейските разминавания, в която вярвам всички можем да се припознаем.
