В търсене на една половина

Изложбата 77 ½ на Искра Благоева и Валентина Шарра

Затрупали корените си с хиляди дюшеци, лежим упоени върху меката си кула и гледаме в препълнения с прозрачност син хоризонт. Всичко се случва навсякъде, нищо не можем да направим, за да го спрем. Страдаме от невъзможността да се осланим и установим, да приемем себе си и носителите си. Коя е майка на коя? Имаме ли въобще майки все още? В търсене на цялото, намираме само четвъртинки, които зареждат цвят в изсъхващите ни вени, но не след дълго отново с коси докосваме земята изнемогващи. Свързани ли сме? Ако да - с какво, ако да - защо? Защо изпитваме трудност да повярваме на телата и тяхната памет, какво вътре в нас не позволява да се обели изсъхналата глина от раната. Страха, че не е зараснала или страха, че е има рана изобщо?

Стефани Стоева

Множеството лица на съвременното общество страдат от болката на една и съща рана. Неопределеността.

Ставайки все по-неспособни да дефинираме собствените си емоции и да разграничаваме тяхната палитра, се поражда нуждата за нов емоционален код, който да помогне в транскрибирането на чувствата. Колкото по-отделени от вътрешния си свят ставаме, толкова повече инструменти са ни необходими, за да се саморазгадаем. Артистичното дуо - Искра Благоева и Валентина Шара, наострят ножовете си и започват да разкъсват тежките меки завивки на собствената си предпазливост. Опипвайки границите на телата си и тяхната възприемчивост, те предприемат търсене на разбирането. Разбирането като функция. Техният артистичен опит да намерят лекарство за несъстоянията на душата, резултират в преосмислянето на понятието „ритуал“ в съвременната епоха. Доближаването на ритуала до ежедневието днес, и опит за преоценка на тези стари знания, които бавно изчезват в безразличието на нашето общество.

Проект 77 ½.

След като поставят стартова червена точка, Искра и Валентина започват да чертаят карта на своята авантюра. Преследвани от желанието да намерят медикамента, необходим за лечение на обществената болест, решават да тръгнат от самото начало. Начало, което ги връща ретроспективно във времето на ритуалите и церемониите.

В процеса на изследване, артистите намират ритуала на „Еньовден“ и събирането на 77 ½ билки. Някои от тях за треска, други за кашлица и така до 77, но пак оставаме с тази половина. Половината, която служи за лечение на неопределена болест.  Неопределената болест на тъгата.

Това откритие обаче, далеч не е способно да задоволи любопитството. Артистите посвещават две години на проекта 77 ½ , като предприемат множество пътувания и срещи с жени, които не просто практикуват билкарство, а го живеят. „Вещиците“ в планините на родопските села. Жените, които пазят знанието в утробите си, готови да го предадат напред. Целта на проекта обаче не бива да бъде разбирана погрешно и клиширана с поредното прославяне на българските традиции, напротив. Той не се старае да върне стари ритуали и традиции, а да ги контекстуализира в полза на позицията, която заема съвременното общество. Това, което правят Валентина и Искра прилича на задача за няколко живота напред. Проектът им носи няколко нива на съзнание, които групово обземат линията на мисъл и я раздвижват в непознати за нас кътчета на телата ни.

Физическите носители са едната съзнателна линия в целостта на 77 ½ . Нашата физическа и духовна връзка със света навън. И двете авторки споделят, че са искали да излязат от комфортните си начини на работа и да експериментират с материала, с който са работили най-малко досега – телата си. Това провокира заснемането на част от проекта, да бъде плетеница от извършване на ритуал и ролята на тялото в него. Тялото на човек от друга епоха, физиката на същество от съвсем нов свят. Те захващат древния ритуал „Наричане“, който се изпълнява по нашите земи и никъде другаде. Поставят Азовете си във форма на преживяване и се свързват с корените в опит да разберат настоящето и да излекуват бъдещето.

С крака заровени в тревата, авторите слушат историите на митичните жени билкари и се опитват да намерят свързващия елемент, това което ще създаде социална близост, между времеви диапазони и поколения. Вперени в облаците те слушат. Чуват.

„В един момент осъзнахме, колко много всичко се свежда до вокално предаване на истории и знания и важността на подчертаването на този аспект, защото това е единственият начин - вокалното предаване - за предаване на чисто знание.“

Друго ниво на съзнателност, което комплексният проект носи е звуковият. Тази енергия, която им е била предадена от първоизточника, да бъде събрана и насочена към наблюдателите. Елемент, чието направление да даде отзвук в костите, вибрационно да подаде информация за справяне и разбиране на вътрешния свят. Пречистване. Звуковата среда е създадена в колаборация с ъндърграунд групата PISTAMASHINA и представлява звукова инсталация, която да съпровожда зрителя по време на неговия престой в Кубът на Топлоцентрала.

„Нашият интерес, не беше да заменим учени или билкари, много по-експертни от нас в познаването на билките, а да трансформираме ритуала, за да го практикуваме и днес. В  търсенето на тази половина, започваме да осъзнаваме, че половината- това е самият ритуал.“

Финалното ниво на съзнание е красиво дете на предходните две. Тази част от проекта съчетава в себе си звуково и визуално опиянение, което на неразбираеми езици предава разбираема за нас информация. Това е последният възел за разплитане, какво разбираме и как го разбираме, без да знаем и говорим езика на знанието?

Отговори, ще си дадете сами на 11/07 - 18:00,  когато е премиерата на изложбата в дома на съвременното изкуство Топлоцентрала.

Ще имате възможност да посетите изложбата до 28/08.

Линк към събитието: https://www.facebook.com/events/145699388535282?ref=newsfeed