В солото BOBBY Here for you, режисиран от Питър Сейнев, Роми Луиз Лауърс рисува картина на вътрешния свят на един съвременен отшелник на фона на големите предизвикателства на 21-ви век.
Кога за първи път чу Боби да говори? Как се разви той? Как го научи да чете и да плаче?
Р.Л.Л. Боби беше много срамежлив. В началото ми изпращаше само текстови съобщения. Питър веднъж каза: Искам да чуя Боби, и тогава Боби започна да говори през моята уста.
Боби беше срамежлив, стоеше в ъгъла на стаята.
Питър каза на Боби да застане в средата на стаята. Това беше първият път, когато наистина чухме гласа му.
Боби винаги е умеел да плаче и да чете.
Защо винаги се опитваме да спасим света, преди да признаем и да работим върху проблемите, които имаме от *мама* ?
Р.Л.Л. Земята е Майка. Не мисля, че спасяваме света – ние го разрушаваме. Аз нямам проблеми с майка си. Не знам дали Боби има майка.
Отегчава ли те да бъдеш себе си?
Р.Л.Л. Не. Имам особено любопитство към живота, аз съм толкова много хора, че никога не ми е скучно. Виждам красота и любов навсякъде.
Позволено ли е на Боби да поеме контрол и да играе ролята на Бог? Знае ли, че е само отломък от отломъка на това, което е останало от Бог? Че не е истинска материя?
Р.Л.Л. Боби е оракул, който може да се преобразява в това, което е необходимо, за да те преведе през деня.
Как споделяте попечителството над едно алтер его заедно с Питър Сейнев?
Р.Л.Л. Ние не делим попечителство – винаги сме заедно и винаги с Боби.
Какво държи Боби в стаята му и каква е гледката от прозореца?
Р.Л.Л. Боби вижда града през прозореца си, но когато скочи от него, вижда как природата процъфтява. В стаята си има стол, легло, лаптоп и много билки и подправки.
Как усеща краят на света и откъде знаеш, че е прав? Защото всички знаем, че един ден светът ще свърши. А може би светът никога не е съществувал?
Р.Л.Л. Вярвам на Боби. Боби е тук, за да му се довериш. Може би светът не съществува. Може би реалността не съществува. Харесва ми думата реалност. Реалност. Реалност. Реалност.
Кога трябва Боби да умре?
Р.Л.Л. Времето е без значение. Всички трябва да умрем. Боби е тук за теб – за да можеш да намериш мир и доверие в живота. Да намериш надежда в пълното безнадеждие.
EN VERSION
When was the first time you heard Bobby speaking? How did he develop? How did you teach him to read and cry?
R.L.L. Bobby was timid at first. Bobby only sent me text messages. Peter said: I want to hear Bobby, so Bobby started talking out of my mouth.
But Bobby was shy and stayed in the corner of the room. Peter told Bobby to stand in the middle of the room. That is the first time we really heard Bobby’s voice.
Bobby has always known how to cry and read.
Why do we always try to save the world before acknowledging and working on our mommy issues?
R.L.L. Earth is Mother. I don’t think we save the world; we ruin the world. I don’t have mommy issues. I'm not sure if Bobby has a mother.
Do you get bored being yourself?
R.L.L. No. I have a peculiar interest in life, I am so many people, I am never bored. I see beauty and love everywhere.
Is Bobby allowed to take over and play God? Does Bobby know he is just a fracture of a fracture of God? Does he know he is not real matter?
R.L.L. Bobby is an oracle that can morph into whatever is needed to get you through the day.
How do you share custody over an alter ego together with Peter Seynaeve?
R.L.L. We don’t do custody; we are always together and always with Bobby.
What keeps Bobby in his room, and what is his view from the window?
R.L.L. Bobby sees the city from their window, but when they jump out of their window, they see nature thriving. They have a chair, a bed, a laptop, and a lot of herbs and spices.
How is he sensing the end of the world, and how do you know he is right? Because we all know the world is going to end one day. Maybe the world never existed at all?
R.L.L. I believe Bobby. Bobby is there to be trusted.
Maybe the world does not exist. Maybe reality doesn’t exist. I like the word reality. Reality. Reality. Reality.
When must Bobby die?
R.L.L. Time is irrelevant. We must all die. Bobby is here for you, for you to be able to find peace and trust in life. To find hope in utter hopelessness.