By Angelica Scarante
Total count of shows watched for the project: 6
BEST OF OFF SCRIPT
With this post, I want to highlight which productions have been the most accessible for the different audiences the project Off Script targets.
Please keep in mind that this is my personal perspective; while your experience may differ, I hope these tips make your decision a little easier.
BEST FOR TRAVELERS: BREAKING THE LANGUAGE BARRIER
If you don’t speak Bulgarian, these productions are your best bet due to their incredible stage design, costumes, lighting, and music:
‘The Room of Pleasure is Empty’: this is the most accessible play for tourists. It is visually and emotionally fascinating. The emotion was so raw that the language barrier disappeared; I left the hall, moved to tears
Performance & Punishment: a visually striking choice that communicates through its atmosphere.
Happy Together | Unhappy Together: another great option where the visual storytelling shines.
MOST ACCESSIBLE PLAYS FOR DEAF PEOPLE
Since many performances rely heavily on sound, no play in this selection is 100% accessible. However, I highly recommend:
Performance & Punishment: its unique scenography and choreography make it well worth seeing, even without the audio components.
PLAYS WITH SUBTITLES
With this project, you might have thought that there are no shows with subtitles, but there are! These are the ones I saw:
37 Matches: a play about social inequalities in Western societies, which are increasingly exacerbating the tensions between people.
Highlight: a special human-sized puppet made by Antje Töpfer, a German artist in the field of object, visual and puppet theatre. I was particularly interested in analyzing how the actress moved in order to control it.
The Saint: as Eglė Jackaitė said “It is a play about a woman. It is about me and about the women I love – my mother, my friends. About every woman who is hurt, sad, who feels pain, who feels betrayed, who suffers violence. I think there are so many women in the world who have experienced suffering and violence”.
Highlight: the actress’ stage presence was so magnetic that I truly didn’t want the performance to end.
HIDDEN GEMS & EXTRA RECOMMENDATIONS
I also had the chance to step outside the main project to see these gems:
OKO (Contemporary Dance): this performance transports the audience to a space where reality and fantasy blur. I spent 90 minutes completely captivated by the movement and even the “sound of silence”.
Prima Facie: although this production did not have subtitles, the message was delivered loud and clear through the acting. If you are already a fan of this story, as I am, this version is a must-see.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
0бщо гледани спектакли в рамките на проекта: 6
НАЙ-ДОБРОТО ОТ OFF SCRIPT
С този текст искам да откроя постановките, които според мен са най-достъпни за различните публики, към които е насочен проектът Off Script.
Имайте предвид, че това е личната ми гледна точка — вашето преживяване може да бъде различно, но се надявам тези насоки да направят избора ви поне малко по-лесен.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ЗА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА БАРИЕРА
Ако не говорите български, тези спектакли са най-добрият ви избор — благодарение на впечатляващата сценография, костюми, осветление и музика:
„Празна е стаята на удоволствието“ — най-достъпният спектакъл за туристи. Визуално и емоционално завладяващ. Емоцията беше толкова сурова и истинска, че езиковата бариера просто изчезна; напуснах залата разплакана.
„Представление и наказание“ — силно въздействащ визуално избор, който говори чрез атмосферата си.
„Happy Together | Unhappy Together“ — още една отлична опция, в която визуалният разказ блести с пълна сила.
НАЙ-ДОСТЪПНИ СПЕКТАКЛИ ЗА ПУБЛИКА с НАРУШЕН СЛУХ
Тъй като много от представленията разчитат силно на звук, нито едно не е напълно достъпно. Въпреки това горещо препоръчвам:
„Performance & Punishment“ — благодарение на своята уникална сценография и хореография, спектакълът си заслужава дори без звуковия пласт.
СПЕКТАКЛИ СЪС СУБТИТРИ
Може би сте останали с впечатлението, че в рамките на този проект няма представления със субтитри — но има!
Ето тези, които имах възможност да гледам:
„37 Клечки кибрит — спектакъл за социалните неравенства в западните общества, които все по-силно изострят напрежението между хората.
Акцент: специална кукла в човешки размер, създадена от Антье Тьопфер — германски артист в областта на обектния, визуалния и кукления театър. Особено ми беше интересно да наблюдавам как актрисата движеше тялото си, за да я оживи.„The Saint“ — както казва Егле Йакайтe: „Това е спектакъл за една жена. За мен и за жените, които обичам — моята майка, моите приятелки. За всяка жена, която е наранена, тъжна, която изпитва болка, предателство, насилие. Мисля, че в света има толкова много жени, преживели страдание и насилие.“
Акцент: присъствието на актрисата на сцената беше толкова магнетично, че истински не исках представлението да свършва.
СКРИТИ БИСЕРИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕПОРЪКИ
Имах възможност да изляза извън рамките на основната програма и да открия още няколко истински находки:
„OKO“ (съвременен танц) — спектакъл, който пренася публиката в пространство, където реалността и фантазията се размиват. Прекарах 90 минути напълно омагьосана от движението — и дори от „звука на тишината“.
„Prima Facie“ — въпреки че нямаше субтитри, посланието прозвуча ясно и силно чрез актьорската игра. Ако вече сте почитатели на тази история, както съм аз — тази версия е задължителна.