Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца I ПРЕМИЕРА
БИЛЕТИ
На място можете да закупите намален билет - пенсионер, студент или колега, при представяне на документ - 12€ .
Какви са измеренията на влияние на социалните мрежи върху артистите и какво се случва, когато всеки, който представя себе си чрез интернет пространството, е артист. Как се променя средата на съвременния танц в епохата на ръководствата и рециклажа.
Това е пърформанс, който ще изобретява себе си и своите основания всеки път, ще консумира, ревизира и цитира направеното преди него, а неговите осъществителки ще бъдат в постоянното объркване на какво и как трябва да обърнат внимание, за да им се получи.
Това е един поначало неуспешен формат, защото няма да бъде заснеман и който ще можете да гледате само на живо!
Пърформансът разглежда разбирането и подходите към съвременния танц и танцът изобщо в контекста на бързо сменящи се тенденции, лесен достъп до информация, чието съдържание се определя от пазарните принципи, нуждата от пестене на време и бърза резултатност, както и тъгата, че всичко вече е измислено.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Кой има правото да се нарича артист?
М. Д. Всеки може и има правото да се нарича както си иска. Но подозирам, че въпросът ти е свързан с начина, по който всеки може да използва социалните мрежи, представяйки себе си или по-скоро проекта за себе си, само защото има камера на телефона си. В някаква степен въпросът за артиста се припокрива с този за автора. Какво ново добавя или казва всеки, който ни занимава със сутрешното си кафе, мнение по някой въпрос или импулса да потанцува следобед в хола си. Тази медия много променя възприятията и това как мислим себе си. Погледът ни обсебва, сами с камерата сме склонни да правим страшни глупости, за да бъдем забелязани, сякаш споделяме нашата интимност и автентичност, но тя е престорена. Искреността или всъщност престорената автентичност претендира за стойност, когато попада в публичността, но да си искрен не само е недостатъчно, ами е и много безинтересно. Да си автор или артист изисква да си работил малко върху себе си, да си се учил да си такъв, и след това можеш и да отречеш всичко и да правиш каквото си искаш, без да се взимаш насериозно. Тогава това, което изглежда постижимо за всекиго, има различна аура, носи съдържание и поставя някаква различна перспектива към нещата, телата, думите. Да те интересува светът, в който живеем, повече, отколкото твоето присъствие в този свят. Да те интересува изкуството, а не ти самият, презентирайки се чрез някаква форма на изкуство. Тези хора са ми интересни.
Какво е оригинал и какво е копие? Каква стабилност ни дават тези понятия?
М. Д. Зависи през каква призма ги мислим. Ако оригинали има само в природата, защото тя нищо не повтаря, всичко освен нея и най-вече човешката дейност е от копия. На мен лично не ми дават никаква стабилност, а напротив – нито тези понятия, нито които и да било понятия, защото са просто оперативен мисловен конструкт.
Създаване VS пренареждане?
М. Д. Дали пренареждането може да бъде създаване? Струва ми се, че да, защото всяко подреждане създава смисъл. Ние имаме силна необходимост да създаваме смисъл, за да се справяме с хаоса, нищото, абсурда.
Какво означава едно произведение да „изобретява своите основания“, вместо да се опира на предварително зададена концепция?
М. Д. Всъщност ние доста стабилно се опираме на концепция, но не сме убедени в основанията на това, което правим, и в начините, по които го правим. Затова поемаме риска и доволно да се изложим.
Какво се случва с творческата отговорност, когато всяко решение изглежда вече предварително предложено от някакъв модел, методология или пример?
М. Д. Може би тя се състои точно в това – да избираш, отсяваш, потегляш, отказваш, следваш, пак избираш и способността ѝ да се откажеш от изборите си.
Какво остава извън обсега на инструкцията?
М. Д. Оттам започва пърформансът!
Колко трябва да се рециклира, докато излезе нещо изцяло ново? Къде в тази хронология е съвременният танц в момента?
М. Д. Предполагам не само много трябва да се рециклира, а и дълго време. Съвременният танц си е съвсем на мястото и в своята зряла възраст, той обича да рециклира, това все пак е съвременна технология. Истината обаче е, че много малка част от изхвърлените отпадъци могат да бъдат рециклирани.
Как жаждата за видимост се превръща в по-важна стойност от художественото търсене?
М. Д. Лесен и бърз достъп до всичко! Тук трябва да обясня и нещо за капитализма, защото съвременното изкуство и съвременният танц много се занимават с него и има защо, но можем и само да си представим, че съм го казала.
По какъв начин се променя стойността на пърформанса, когато той не е документиран? Какво е съществуването без запис в историята?
М. Д. Съществуването без запис е очарователно и много непрактично. Ние все пак ще запишем този пърформанс, но няма да го гледаме!
Как неуспехът става метод, а не резултат?
М. Д. Елате да видите на 26 юни как, но не мога да дам гаранции, че няма да е едновременно и метод, и резултат.
Какво би означавало да мислим за стойност извън категориите на продуктивността, достижимостта и въздействието?
М. Д. Би означавало да сме способни да мислим, защото продуктивността, достижимостта и въздействието могат да бъдат измерени, и за това не е необходим човекът. Те имат конкретна финансова стойност, докато другата не може да бъде назована, измерена, сметната. Алгоритъмът срещу мисленето.