Програмата на ФАТ Фестивал 2026 е вече тук! Три дни съвременен авторски театър, международни срещи и спектакли, които задават въпроси, провокират и вълнуват 27–29 ноември 2026 г. Основната сцена е Топлоцентрала, но събития ще се провеждат и на сцените на Младежки театър “Николай Бинев” и Театър О3.
ФАТ Фестивал се реализира с финансовата подкрепа на Столична община в рамките на Календара на културните събития за 2026 г. – раздел „Значими събития“ и Програма „Мобилност“, както и с финансовата подкрепа на Институт Лист София / Liszt Intézet Szófia
Фестивалът се осъществява и с подкрепата на Младежки театър „Николай Бинев“ и The Holy Smokes BBQ
ЦЯЛАТА ПРОГРАМА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В КРАЯ НА ПУБЛИКАЦИЯТА.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Поемаш артистичното развитие на ФАТ след шест издания, изградени от сдружение „Творци“. Кое в досегашния фестивал искаш да съхраниш и къде усети необходимост от промяна?
А. Б. Със сигурност искам да запазя фокуса на ФАТ върху авторството. То е тясно свързано със съвременните тенденции в театъра и смятам, че именно това може да направи фестивала разпознаваем и различен. Това е основата, върху която стъпвам и върху която искам да надграждаме.
Що се отнася до промяната, тя е свързана най-вече с международното позициониране на фестивала и с утвърждаването му като пространство за срещи и обмен – чрез отворени покани, прозрачност и реални възможности за международно сътрудничество. Искам фестивалът да бъде не просто място за представяне на спектакли, а платформа за обмен на артисти, идеи и опит.
В контекста на сътрудничеството стои и въпросът за бъдещето на фестивала. Всъщност решихме да не става дума за предаване на фестивала от единия екип на другия, а за разпределение на ролите между двата екипа така, че всеки да се фокусира върху областта, в която има най-много опит. SPAM Studios поема международното развитие на фестивала и основната програма с гостуващи спектакли, а сдружение „Творци“ продължава работата си с младежките програми – сфера, в която има сериозен опит. Този модел ще се опитаме да приложим в пълния му обем от следващото издание, тъй като тази година финансовите условия не ни позволиха да го реализираме изцяло.
Най-важно за мен е да запазим и надградим постигнатото досега, като всеки екип допринася със собствената си експертиза. Силно се надявам този модел на сътрудничество да бъде припознат и от финансиращите институции, защото вярвам, че подобно разпределение на отговорностите позволява по-ефективно използване на ресурсите и по-устойчиво развитие на фестивала.


Работиш като режисьор, развиваш SPAM Studios и имаш образование по арт мениджмънт. Когато съставяш фестивална програма, в кой момент режисьорът и мениджърът в теб влизат в спор?
А. Б. Бих казала, че по-скоро се допълват, отколкото да спорят. Като селектор режисьорският ми опит ми помага да погледна отвъд готовия спектакъл – към начина, по който е създаден, към артистичните решения, темите и актьорското присъствие. Мениджърският поглед, от своя страна, ми помага да мисля за цялостната концепция, финансирането, кураторската рамка и за това как отделните спектакли могат да влязат в диалог помежду си.
За мен е важно програмата да не бъде просто сбор от добри представления, а да има вътрешна логика и собствен диалог между произведенията.
Ако все пак има някакъв конфликт между двете ми роли, той е по-скоро от финансова гледна точка. Като режисьор оценявам високо артистичните качества на спектаклите и труда, вложен в създаването им. А като мениджър невинаги разполагам с необходимите ресурси, за да им осигуря възможностите, които заслужават. Може би именно това е най-голямото предизвикателство – да намериш баланса между артистичните си амбиции и реалните финансови възможности, без да правиш компромис с качеството на програмата.
В поканата за ФАТ определяте авторския театър чрез артистичната необходимост, която предхожда формата. По какво разпознаваш тази необходимост в един спектакъл?
А. Б. Когато гледаш спектакъл, зад който стои истинска артистична необходимост, усещаш, че той има отношение към теб и към света, в който живееш. Докосва те, защото разпознаваш в него въпроси, които те вълнуват лично, но и проблеми, които надхвърлят индивидуалния опит.
В този контекст безразличието е несъвместимо с артистичната необходимост. Мисля, че именно тук се проявява и авторството – в личната ангажираност, която предхожда формата и избора на сценичен език.
И може би именно затова понякога приемаш и несъвършенствата на един такъв спектакъл. Виждаш как артистите експериментират, рискуват и търсят различни изразни средства, за да намерят най-точния начин да изразят идеята си. За мен това търсене е също толкова ценно, колкото и постигнатият резултат. Много по-интересен ми е спектакъл, който рискува, търси и има какво да каже, дори когато не всичко в него работи, отколкото спектакъл, който е безупречен като форма, но му липсва вътрешна необходимост и е празен откъм съдържание.


Темата тази година е „Съпротива“. Какво искаш да поставиш под въпрос чрез нея?
А. Б. В среда, в която професионализмът невинаги е водещ критерий, а финансовата несигурност е постоянна, често се питам защо продължавам да се занимавам с театър. Понякога си мисля колко по-лесно би било да се занимавам с нещо друго – нещо, което ми носи поне финансова удовлетвореност.
Но възможността да пътувам и да се срещам с нови артисти, да обменяме опит и идеи, винаги ми напомня защо съм избрала този път. Разбираш, че независимо от географското положение, и други артисти се борят със същите трудности, задават си същите въпроси и въпреки всичко продължават. И осъзнаваш, че не си сам.
И може би съпротивата започва именно оттам – от решението да отстояваш себе си и това, в което вярваш, дори когато е по-лесно да се откажеш. Да продължаваш не защото не виждаш трудностите, а защото не искаш те да определят избора ти. Да търсиш начини, вместо да се примиряваш. И мисля, че именно в този процес се изгражда характерът – и като артист, и като човек.
Именно затова темата за съпротивата поставя и въпроса за самото примирение – за склонността ни да приемаме определени обстоятелства за неизбежни, само защото сме свикнали с тях.
Защо избра монодрамата за фокус точно сега?
А. Б. Изборът на монодрамата за фокус на ФАТ е някак естествено продължение на собствения ми режисьорски опит. Имам седем моноспектакъла зад гърба си и въпреки това монодрамата продължава да бъде изключително предизвикателен жанр за мен. Винаги ме е вълнувал въпросът защо един персонаж има толкова много неща за казване, на кого говори и защо точно той трябва да разкаже тази история. Какво го подтиква да говори? И как да направиш така, че този един глас да бъде достатъчно силен, за да задържи вниманието на публиката?
Може би именно тук се появява и връзката със съпротивата. Един човек застава сам пред публиката и заявява своята позиция. Но доколко това е акт на съпротива и доколко е отражение на общество, в което всеки се бори да бъде чут? Живеем във време, в което индивидуалният глас има все повече възможности за изява. Не знам доколко отговорих на въпроса за избора на монодрамата като фокус на фестивала, но ми се струва, че и в това има своя логика – театърът като отражение на света, в който индивидуалното все по-осезаемо излиза на преден план.


Кои спектакли в тазгодишната селекция най-ясно показват посоката, в която искаш да развиваш ФАТ?
А. Б. Идеята на тазгодишната селекция е преди всичко да покаже различни форми на авторство и различни подходи към създаването на театър. От дивайзинг практики и мултидисциплинарни подходи до лекция-пърформанс и невербален театър, в който сценичният език се ражда от самата тема.
Именно това ме интересува тази година – разнообразието от артистични подходи, личните позиции и начините, по които те намират своя сценичен израз. Въпреки собствените си естетически предпочитания, не бих искала да налагам една-единствена естетика или форма, а по-скоро да създавам пространство, в което различни търсения могат да съществуват и да влизат в диалог помежду си.
Искам ФАТ да бъде място, което дава възможност на публиката да се срещне с различни начини на мислене за театъра.
Когато подреждаш програмата, как мислиш за пътя на зрителя през фестивала? Как решаваш къде да има сблъсък между различни сценични езици и къде да оставиш време за разговор и осмисляне?
А. Б. В тазгодишната програма има доста ясна тематична линия, която свързва спектаклите помежду им. Мисля, че и самият избор на представления допринесе за това – въпреки различните сценични езици и подходи, те по някакъв начин се допълват и влизат в диалог помежду си.
Затова за мен е важно преживяването на публиката да не приключва с края на спектакъла. Всеки фестивален ден, след второто представление, ще има обща дискусия с артистите. Това е възможност да се върнем към видяното, да чуем различните гледни точки и да потърсим връзките между спектаклите, но и да поставим въпроси, на които невинаги има еднозначен отговор.
Не знам дали следващото издание ще има същата концептуална рамка – това зависи от селекцията и от темите, които ще се откроят в нея. Но ми се струва важно програмата да не бъде просто поредица от представления, а да създава условия за общо преживяване и разговор.
ФАТ има изградена практика за достъпност чрез жестов превод и аудиоописание, а ти също развиваш знанията си в тази област. Как ще продължите тази работа в настоящото издание?
А. Б. В настоящото издание, предвид финансовите ограничения, можем да осигурим субтитри на български и английски език. Сдружение „Творци“ от своя страна ще осигури аудиоописание за два от спектаклите в програмата – „2sqm“ (Унгария) и „Почти като теб“ (България).
Достъпността определено остава важен приоритет и за двата екипа – SPAM Studios и сдружение „Творци“, и със сигурност ще продължим да работим в тази посока. Наскоро имах възможност да задълбоча знанията си в тази област по време на специализирана резиденция в Италия, посветена на управлението на достъпността в театъра. Това ми даде нови знания и по-ясна представа за възможностите, които съществуват, но и за ресурсите и експертизата, необходими за реалното им прилагане. Там се запознах и с представители на Europe Beyond Access, с които споделих визията си за развитието на ФАТ, а предстоят и разговори за възможностите да работим заедно в тази посока.
Вярвам, че достъпността е процес, който изисква последователност, партньорства и подкрепа от финансиращите институции. Разбира се, не е достатъчно само да имаме амбицията да направим фестивала по-достъпен – необходимо е да разполагаме и с финансовите ресурси, за да го осъществим. В крайна сметка, като начало, достъпността трябва да се превърне в приоритет за институциите като цяло.
В поканата са заложени международно жури, разговори след спектаклите и двенагради с покани за партньорски фестивали. Как искаш тези срещи да продължат след ноември? По какво след една година би разбрала, че ФАТ е променил нещо в работата на участниците, а не само е добавил още едно участие в биографиите им?
А. Б. Като режисьор, който често пътува с моноспектаклите си, за мен най-голямата награда е някой да забележи работата ти и да те покани на друг фестивал или поне да те препоръча на колеги. Случвало ми се е неведнъж и знам колко безценно е това усещане. Получавала съм и статуетки, и грамоти в луксозни папки, но след няколко дни на внимание и лайкове във Facebook те просто хващат прах. Докато една нова покана дава на спектакъла възможност да продължи живота си.
Такъв пример е последният ми моноспектакъл „Кученцето се засмя“, който вече е игран повече пъти в чужбина, отколкото в България. За мен това е доказателство колко важни са международните срещи и възможностите един спектакъл да излезе извън контекста, в който е създаден, и да намери своята публика на други места.
Мисля, че именно това би било и най-големият успех за ФАТ - участието във фестивала да не бъде просто поредният ред в биографията на артистите, а да се превърне в начало на нещо ново. Спектаклите да намерят своя път и след края на фестивала, да срещнат нови публики, да попаднат в различни културни контексти и да създадат възможности за бъдещи гостувания и партньорства. Ако след една година някой от спектаклите, представени на ФАТ, е получил нова покана именно благодарение на тази среща, бих приела това като истински успех.



