Струва ми се, че човекът е функция на желанието. / Иво Димчев
Интервю с Иво Димчев за Di/Strauss technique.
Di/Strauss technique - идея, текст и хореография от Иво Димчев
Проект на Wiener Festwochen / Free Republic of Vienna
Ди/Щраус техник е музикално танцов курс за подсилване на духа, вокалните възможности, пъргавостта и желанието в публиката. Използвайки за основа мелодии от краля на валса Йохан Щраус, Димчев създава 10 лековити /лековати/ песни и хореографии, съотнасящи се към различни аспекти на желанието и психо-физическото здраве на обикновения гражданин. Една асамблея на леконравието. Едно обяснение в любов към всичко човешко.
16 януари 2026, петък | Зала 1 | 19.00 часа
Всичко човешко ли обичаш? Как се стига до корена, който да ти покаже обикването?
И. Д. Не знам дали го обичам, но приемам всичко човешко за факт - понякога природен и неизбежен, понякога художествен и манипулируем.
Каква е връзката ти с Щраус? Откъде започна това приятелство и колко дълбоко допускаш класиката като същество до своето творчество? Кое в нея ти влияе най-активизиращо?
И. Д. Никога не съм харесвал Щраус. Валсовете му винаги са ми се стрували безкрайно натруфени, напомпани, милитаризирани, превзети, ексклузивни и т.н. Приех поканата на големия виенски фестивал Фествохен да направя спектакъл на тема Щраус по две причини - защото ми предложиха добър хонорар и защото си казах, може би от това, че той принципно не ми допада, може да излезе нещо интересно. Моят свят и света на Щраус са два почти противоположни свята и като форма, и като съдържание. Катастрофа от форми, демографии и значения. И това може би е най-хубавото. В спектакъла се усеща присъствието и на двата свята. Има обема, помпозността, перата, редът и подкупващата мелодия, но има и човешкото, телесното, хуморът и най-вече оралността в текста и неговото изпяване.
Къде позиционираш себе си в света на собственото си изкуство, колко си голям спрямо собствените си идеи и тяхното материално бъдеще?
И. Д. Аз съм по-скоро обслужващ персонал в моето изкуство. То си съществува, някъде в своята потенциалност и понякога се чувствам задължен да го материализирам, почистя, обгрижа, подредя, изпея и т.н.
Валсът — естетика или метод е?
И. Д. За мен е просто една ритмична и мелодична форма, която мога да облека в себе си. Едно грандиозно клише, което има нужда да бъде презаредено със смисъл и най-вече човечност.
Желанието не е вътрешна липса, а поток? Откъде извират желанията?
И. Д. Вселената се разширява и това е нейното изконно състояние. Нуждата от разширяване в нас е изначална. От там идва и желанието да станеш част от нещо друго, да се смесиш с другото по един или друг начин и това да ни промени и теб и другото. Желанието е преди човека. Струва ми се, че човекът е функция на желанието.
Кое е най-важно за теб гражданите да започнат да правят, за да са граждани, а не мними нещастни сенки на себе си?
И. Д. Да се събират повече и да се научат да приемат и празнуват своята разнородност.
Какво стои между означаемото и означаващото в практиката ти на създаване?
И. Д. Между тях стои тялото, рискът, уязвимостта и светата грешка. Благодарение на тях означаемото се разпада.