Против дикататурата на вътрешния шум с/ Елена Маринова
Стаи на съзнанието е танцов пърформанс създаден от компания Head Under Water, изследващ проследяването и справянето с вътрешния шум. 15.07.2025 г. в ТОПЛОЦЕНТРАЛА.
Има проблеми, които знанието не разрешава. Като сложиш глава под вода и всичко стане тихо, кой всъщност измисля и дава насоки?
Е.М. Спектакълът Стаи на съзнанието е моята гледна точка над проблем, който почти всеки съвременен човек изпитва - непрестанният шум. Днес всички трябва да бъдем мултидисциплинарни, за да успеем да се впишем в стандарта за добре справящ се човек. Мисля, че все повече от нас страдат от неспирния океан от задачи, емоции, чувства, проблеми, които чакат решение.
Аз не умея да медитирам, не и по начина, по който го правят в края на всеки йога клас. Не мога да присъствам в тишина във физическия свят, защото в тези моменти чувам вътрешния шум толкова силно, че се губя. Единственият момент, в който всичко спира, е когато легнеш на повърхността на морето, и се оставиш да бъдеш понесен по течението - с глава под вода.
Открих преди време за себе си това, че когато плувам, когато плавам и се нося, когато присътствам около вода, успявам да спра да мисля. Затова и кръстих компанията си така - Head Under Water, защото искам да създавам хореографии, които са интуитивни, чисти, истински за мен, а не са продиктувани от вътрешния ми шум.
Под водата говори интуицията ми, чувам нуждите си, чувам какво наистина искам.
Как се открива божественото чрез движението, то синоним ли е на изкуството, науката и фантазията?
Е.М. В последно време много мисля за Бог - кой е Бог, какво е Бог, защо последните години използваме Бог, за да създаваме войни, разделение, неразбирателство между хората?
Аз не съм религиозен човек, но вярвам, че има сила, която се грижи за нас, води ни. Всеки от нас е Бог, във всеки от нас има божествена сила, но не всеки остава в тишина достатъчно дълго, за да я намери.
Танцът, изкуството като цяло всъщност, са портал, през който можем да научим повече за себе си. Как става това - предполагам ще разбера с годините опит.
Коя е най-чистата функция на съвременните форми в танца? Той е трудна материя, защото изисква отпускане и разбиране чрез друго съзнание.
Е.М. Съвременният танц е все още един голям въпрос за мен, въпреки че се познаваме вече отдавна. Много малко все още знам със сигурност, твърде много имам да науча и да открия.
За да създаваш искрен, суров, ненапластен с очаквания танц, трябва да бъдеш добър човек, да се стремиш натам, всички грешим. Трябва да се научиш да се доверяваш, да приемаш пътя с отворено съзнание и да се сдобриш с факта, че не всеки ще те разбере. А трябва ли? Предполагам е нахално да го изискваме. :)
Кое е основното и нужно налично вещество, което е необходимо за измисляне на новото?
Е.М. За мен са две - тишина и скука. Аз имам нужда да остана във вътрешна тишина, за да достигна до момент, в който ми е скучно - моментът, в който идва чистата идея.
Вдъхновявам се от отношенията между хората, от случващия се живот около мен, от визуално изкуство, от книги. Вдъхновявам се, когато съзерцавам.
Когато бях малка съзерцавах често как дядо ми Митко пуши лула. Той беше специален човек, не всеки среща такива хора в живота си. Беше щастлив, някак си сърцето му беше щастливо. Слушаше Бийтълс и ходеше да плува в морето като дете. Отиде си някак щастлив. Поне аз така харесвам да вярвам. Направих този спектакъл, защото съзерцавайки го като дете, нещо за мен беше магично, сега знам какво е то - той присъстваше в настоящето, пушеше лулата си ТУК и СЕГА, той се радваше на това, което се случва.
Срещата с такива хора, това те провокира да създаваш.
Човешкото същество е материя плюс информация, как се складират спомените за физическото, къде е затворено то и как се достига до него?
Е.М. Когато пристигнеш в Бургас и излезеш от влака, какво усещаш? Аз миризма на море. Веднага се сещам за лято и детство.
В нас са, въпросът е как ги отключваме. А отговорът - не знам, при мен се случва, когато успея да не съм в главата си, а да присъствам.
Тези стаи на съзнанието, те не са ли онирична реалност изградени от спомени, как се претопяват в танц, който се бори да бъде хем материя хем време?
Е.М. Градейки спектакъла, се захванах за нещо, което казвам често за себе си: В мен живеят поне 4 Елен-и. Не мисля, че стаите на съзнанието ни са изградени само от спомени, в тях има много страхове, блокажи, нереални опасности, отрицания. Всяка Елена си има по нещо, над което разсъждава. Ако спектакълът се казваше стаите на подсъзнанието - ето това щеше да бъде един сън.
В спектакъла Стаи на съзнанието се съсредоточаваме върху мислите, които ни държат всеки ден за ръка. Има и един образ - образът на шарения човек го наричам аз. Това за мен са най-искрено физическите моменти, в които малки неща ни подсещат, че ако ние изберем да бъдем щастливи, можем просто да затворим за малко стаите на съзнанието си, които ни стресират.
When you put your head under water, what’s your point of view
Is it escape or return?
Е.М. Въпрос, чийто отговор не знам. Затова и питам вас. Когато шумът спре и чуеш себе си, чувстваш ли се щастлив с това кой си ти, или се чувстваш спокоен, че си избягал. Ако е второто, имаме проблем.