LISTENING WITH THE BODY / СЛУШАЙКИ ПОСРЕДСТВОМ ТЯЛОТО
Уъркшоп с Кацура Кан /Япония/
Буто е уникална форма на изкуство, която стои на пресечната точка на танца, пърформанса и театъра. Тя възниква в следвоенна Япония като бунт срещу съществуващите до момента традиции, правила и норми. През годините тя се разраства отвъд Япония и се превръща в глобален танцов феномен в света на съвременното изкуство.
В рамките на творческото ателие Кацура Кан, един от основателите на буто, директен ученик и колаборатор с Тацуми Хиджиката, ще ни преведе през еволюцията, философията и техниките на тази изключителна форма на движение и изразност. Ще изследваме концепцията за „любопитно тяло“ , което е ключът към разбирането на основния поток от идеи за буто.
Чрез серия упражнения, техники и импровизация ще отключим подсъзнателното тяло, фокусирайки се върху вътрешните усещания, емоционалната трансформация и разчупването на конвенционалните двигателни навици, за да открием автентичен, често нетрадиционен, физически език. От призмата на своя над 40годишен опит, Кацура ще сподели различни практики за откриване и развиване на оригинален танцов език и хореография, ще провокира участниците към дълбока соматична интеграция на ума и тялото.
„Буто е мистериозно и неуловимо. Защото не е танц, изпълняван от тялото, а танц на самото тяло. Мистериозно и ирационално тяло. Тяло, изпълнено със спомени, мечти, емоции и надежда, живеещо без думи и в противоречие със съзнанието. Буто събира времето в една единствена точка – едновременното преживяване на раждане и смърт, жестокост и красота, тишина и лудост“, казва Кацура Кан.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Какви са най-честите грешки, които начинаещите правят, когато се опитват да разберат Буто? Накъде води този път?
К. К. Първата ми молба към начинаещите в Буто е: „наблюдавайте“ и „намерете нещо интересно“. В моите Буто уъркшопи подчертавам значението на наблюдението. Не обръщам специално внимание на това какви грешки допускат начинаещите. Вместо да посочвам грешки, предпочитам да създам пространство за изследване, в което всички заедно размишляваме върху тялото. Буто е процес на „откриване на собствения танц“.
Как измервате успеха в тази форма?
К. К. Успехът сравнение на ценности ли е? За мен не съществува определение за успех. В моето Буто приканвам всеки да се замисли върху идеята за „не-изразяване“.
Как участниците могат да започнат да прилагат тези идеи веднага след уъркшопа?
К. К. За всяка сесия предлагам определена идея. Искам участниците да използват тази идея като отправна точка за създаване на собствен танц. Моите идеи са като свободен софтуер — всеки може да ги използва, ако пожелае.
Как бихте определили концепцията за „любопитното тяло“ в Буто?
К. К. Това, което искам участниците да създадат чрез тези идеи, е именно „любопитно тяло“. По-конкретно: „Нека създадем необяснимо тяло и необясними движения.“
Това е представянето на нечовешко съществуване.
Как се е променило разбирането ви за Буто през последните 40 години, как се е развило то у вас?
К. К. Не мисля, че разбирането ми за Буто се е „променило“ от миналото до днес. За мен Буто е „появата на нещо, което не може да бъде разпознато или идентифицирано на сцената.“ Думата „развитие“ не носи особено значение за мен.
Кои аспекти от учението на Тацуми Хиджиката остават най-актуални днес?
К. К. Начинът, по който човек интерпретира учението на основателя на Буто, Тацуми Хиджиката, зависи от културната и художествената грамотност на самия танцьор. Хиджиката е преминал през няколко значителни трансформации, но за мен най-важната е „модернизацията на традицията“.
Японските танцови критици често наричат това „откриването на тялото“.
Вярвам, че никой все още не е надминал духовните висоти, които Тацуми Хиджиката е демонстрирал. За мен това е нещо като дзен коан (禅公案) — парадоксална загадка, която не може да бъде разрешена чрез обикновена логика.
Смятам, че би било по-полезно тези теми да се обсъждат чрез конкретни движения и наблюдения, възникнали в реален творчески процес.