What the F is MARTINA? I ПРЕМИЕРА / 29 септември 2026, Зала 1 / 19.30
БИЛЕТИ
What the F is Martina? е фрагментарно представление, изградено от опити по повестта „Мартина“ на Виктор Пасков. В себе си то оплита лични текстове и истории, създадени от артистите, с текста на Виктор Пасков.
Акцията е водена от абсолютен гняв. Гняв към всичко, което ни беше обещано от поп културата и така и не го видяхме, гняв към несправедливостта, гняв към разпадането на идолите пред очите ни и липсата на каквито и да е модели за подражание. Гняв към това, че сме оставени сами в един постапокалиптичен свят, от който измъкване няма. Гняв към поколението преди нас, гняв към нашето собствено. Най-вече гняв към самите себе си, защото, като толкова много се гневим, какво направихме ние по въпроса?
Направихме това представление. В търсене на смисъл, в търсене на спасение, в търсене на любов.
Проект на Фондация „Н4С“
С подкрепата на: Сдружение „НОКС“, Art Hub „Лете“.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Виктор Пасков казва: „Аз се занимавам само с това, което съм видял, което съм преживял и което е минало през душата ми.“ Вие влизате в „Мартина“ с вашето поколение и вашия личен опит. Какво от спектакъла е „видяно и преживяно“ от вас, а не просто интерпретирано от Пасков?
А. И. Новелата на Пасков ми попадна преди 5 години, когато с Васил Дуев-Тайг работихме по спектакъла „Въпреки живота – всичко е любов“ по „Германия – мръсна приказка“, отново на Пасков. Още тогава ми се запечата в съзнанието като текст, който ми се иска да бъде създаден на сцена, но по никакъв начин не се чувствах дорасъл за такъв текст. През тези пет години посягах отново и отново към него, но от страх ли, от какво ли, така и не посмях да го осъществя. Явно е трябвало да видя, преживея и да мине през душата ми още живот.
Заедно с целия екип минахме през Библията, през Юнг, през още какви ли не подготовки, часове разговори относно живота и какви са болките ни – нашите и тези на поколението ни, преди да щурмуваме „Мартина“. След това последваха много актьорски, режисьорски и композиторски опити, докато успеем да стигнем до хомогенен спектакъл, съставен от Виктор Пасков и от нас самите. В представлението има една цяла плоскост от наши лични текстове, която върви паралелно с Пасковата “Мартина”.
Какво казва Мартина през 2026 година?
А. И. Това ще го оставя да бъде отговорено на 29.09 от самата нея.
Какво ни пречи да бъдем спасени?
А. И. Много философски въпрос ми задаваш. Може би това, което най-много ни пречи, е това, че в действителност не искаме да бъдем. Комфортът на страданието е по-приятен от болката на промяната. Имайки предвид, че стремежът на човешкото същество е към комфорт, веднъж постигнат, за какво да се пънем повече?
Разпадането на идолите е неизбежно и полезно, защо го описвате като нещо негативно?
А. И. Хахахах, защото когато бъдеш предаден от тях, в теб се пръква нишката на безнадеждността. Тази нишка има чудесната способност да си оплита мрежи от само себе си и ако не успееш навреме да я спреш, губиш вярата си, а загубиш ли вярата – спираш да го живееш този живот.
Като толкова много се гневим, какво направихме ние по въпроса? Какво толкова може да се направи въобще? Има ли опасност да направите точно това, срещу което Пасков се бунтува — да превърнете гнева в стил?
А. И. Какво може да се направи, и аз не знам. Сигурно има. Това е, което питаме и ние в WHAT THE F IS MARTINA. Има един филм „Tick, Tick... Boom!“, в който има една чудесна сцена между двама много добри приятели, в която се карат, общо казано, за смисъла на живота, и единият казва на другия нещо от рода на: „Ти какво толкова правиш?“, а другият му отговаря: „Правя изкуство!“. „Да, със сигурност от това има нужда светът. Повече изкуство! Не е като да помагаш на децата в Бангладеш“... та, това ни занимава също – има ли смисъл изобщо да правим това, което правим, или трябва да се захванем с „истинска“ работа.
Има ли конкретен ритъм на Пасков, който сте се опитали да запазите — или създадохте собствен музикален ритъм върху неговия текст?
А. И. Начинът, по който е написан „Мартина“, е доста постмодерен и носи прекрасен джаз в себе си, много сладък за движение. Но имайки предвид, че е писан преди 40 години и тогава е имало само едно пост-, се опитахме да го развием, ползвайки неговия джаз стандарт като основа на нашия постпостпостпостмодерен театър.
Защо точно театър е необходим на „Мартина“? Какво може сцената, което литературата не може?
А. И. Може да зададе въпросите много по-публично и те да продължат да бъдат обсъждани и разисквани и извън стените на театъра – в случая на РЦСИ „Топлоцентрала“. Докато литературата има този много топъл и нужен интимен характер, нейната функция е поглед навътре, докато театърът, според мен, трябва да изисква, да предизвиква дискусия, спорове, скандали и т.н.
В „Мартина“ Бог, Йов, любовта, тялото и смъртта се сблъскват по почти абсурден начин. Какво е „Бог“ във вашия спектакъл?
А. И. Отказалият се идол.
Какво се отвоюва с „What the F is MARTINA?“?
А. И. Стига да искаш да създаваш, можеш.
Представлението е направено с финансовата подкрепа на баща ми – да се купи някой и друг костюм, а другото е на наши общи собствени разноски.
А. И. Със страшно много желание и огън, също.
Колко му е да обича един човек?
А. И. А де.