МЕЕТ Angelica Scarante
Interview with Angelica Scarante - Art & Culture student and aspiring director and our first intern. Интервю с Анджелика Скаранте - студент по Изкуство и Култура, бъдещ режисьор и наш стажант.
Art & Culture student and aspiring director. Combining a deep love of cinema with practical experience in theatre and writing, I focus on exploring how different narrative forms translate to the stage and screen.
Currently completing an Erasmus internship at Toplocentrala in Sofia, I created "OFF SCRIPT” as a personal challenge - the language barrier - into a new way of seeing. By reviewing performances through pure visual dramaturgy (movement, lighting, and scenography) rather than dialogue, I aim to bridge the gap for international audiences and the deaf community. This project is my personal laboratory for proving that the most powerful stories are those that can be felt, even when they aren't heard.
Студентка по Изкуство и Култура и бъдещ режисьор. Съчетавайки дълбока любов към киното с практически опит в театъра и писането, се фокусирам върху изследването на това как различните наративни форми се пренасят на сцената и екрана. В момента стажувам по програма Еразъм в Топлоцентрала в София и създадох „OFF SCRIPT“, като лично предизвикателство – езиковата бариера – в нов начин на виждане. Като рецензирам представленията чрез чиста визуална драматургия (движение, осветление и сценография), а не чрез диалог, се стремя да преодолея разликата за международната публика и общността на хора с увреден слух. Този проект е моята лична лаборатория, в която да докажа, че най-силните истории са тези, които могат да бъдат усетени, дори когато не са чути.
EN / BG VERSIONS
When you enter a performance space, what part of you arrives first?
А. S. When entering a performance, even if I am not the one going on stage, I feel a rush of adrenaline and a fear of the unknown. I always get excited by the thought of
seeing people acting live, since you never know what could happen. The best part of
live theatre is the fact that, even by rewatching the play, you cannot get bored with it
because things change, even if subtly.
What are you instinctively drawn to in a performance, even before you can explain why?
А. S. I love parties and, most of all, I love throwing parties - even if so far I have only had the pleasure of throwing one surprise birthday party - so I am naturally drawn to set designs and costumes. Actually, when I was in middle school, I really loved to use SketchUp to come up with an interior design for my dream house. Maybe if I had followed that hobby, I could have become a set designer!
When language becomes incomprehensible, what does it turn into for you as a viewer? What does it become instead of meaning?
А. S. The play naturally becomes a dance. I see how actors interact with each other and with the scenography, as well as how the light and sound are integrated within the act.
How do you deal with moments in a performance that refuse explanation or resist narration altogether?
А. S. It’s impossible to understand everything that goes on, but sometimes it is easier to understand what they’re saying - even without actually understanding it - rather than the anti-dramaturgy choices. But since I am not seeing a play to understand every single second of it, I don’t give it too much thought when I don’t grasp the narrative being presented to me. I’ll figure it out in the end, hopefully.
How do you write with clarity while remaining honest about your uncertainty?
А. S. In my reviews, the first part is how the play spoke to me. Then, I write down the actual description of the play, and in that moment, I get to know if I was right or not. I’d never lie about my understanding of the show, since theatre is art and art is subjective, but I have done pretty well so far. If it ever happens that I get something wrong, it will only mean that the play is not understandable through eyesight and hearing only, not that it is bad or that I am not sharp.
What strategies do you rely on when you’re asked to write about something you don’t fully understand?
А. S. I take into account my love for observing, which is also my way of protecting myself from unseen danger. I always go around observing my surroundings, to get a sense of where I am and if there is a weird vibe, but I also search for beautiful and funny things: a blooming flower where it isn’t supposed to be, a nice graffiti, a dog chasing a squirrel… This helps me to understand body movements and facial expressions quite well. And a few lessons I had at my school also helped me understand the complexity behind them by analyzing even the parts of the brain that control them. I also rely on my attention to detail and my misophonia: I can catch a light flickering (not on purpose) in the blink of an eye, just as I can hear the sound changing immediately - especially if someone missed a cue.
Preserve confusion instead of resolving it?
А. S. With this project comes confusion. And even if I would love what’s being said sometimes, I sit with that confusion and try to understand where it comes from. What about that scene do I want to know? Is it possible for me to understand it in some other way rather than words? Most of the time, I get to understand earlier scenes at the end of the show or through a specific scene that comes later on. This also happens in life, when you understand what someone has said to you only after a few days, at a random time.
What kind of “truth” can emerge from not fully understanding something?
А. S. I think it’s easier to spot mistakes or unplanned moments happening on stage. Since I am looking at the actor’s body language, it’s quick to scan emotions in their actions rather than their voices, since they practice keeping them stable.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Когато влизаш в пространство за представление, коя част от теб пристига първа?
А. С. Когато влизам в представление, дори да не съм този, който излиза на сцената, усещам прилив на адреналин и страх от неизвестното. Винаги се вълнувам от мисълта да наблюдавам хора, които играят на живо, защото никога не знаеш какво може да се случи. Най-хубавата част на театъра на живо е, че дори да гледаш пиесата отново, не можеш да се отегчиш, защото нещата се променят.
Към какво се привличаш инстинктивно в едно представление, дори преди да можеш да обясниш защо?
А. С. Обичам партита и, най-вече, обичам да организирам партита – макар че досега съм имал удоволствието да организирам само едно изненадващо рожден ден парти – затова естествено се привличам към сценографията и костюмите. Всъщност, когато бях в гимназията, много обичах да използвам SketchUp, за да измисля интериорен дизайн за мечтаната ми къща. Може би, ако бях последвал това хоби, щях да стана сценограф!
Когато езикът става неразбираем, какво се превръща той за теб като зрител?
А. С. Пиесата естествено се превръща в танц. Виждам как актьорите взаимодействат помежду си и със сценографията, както и как светлината и звукът се интегрират в акта.
Как се справяш с моменти в представление, които отказват обяснение или изцяло се съпротивляват на разказването?
А. С. Невъзможно е да разбереш всичко, което се случва, но понякога е по-лесно да разбереш какво казват – дори без действително да го разбираш – отколкото антидраматургичните избори. Но тъй като не гледам пиеса, за да разбера всяка секунда от нея, не се замислям твърде много, когато не схвана разказа, който ми се представя. Надявам се да го разбера в крайна сметка.
Как пишеш с яснота, оставайки честна относно несигурността си?
А. С. В рецензиите си първо описвам как пиесата ми е говорила. След това пиша действителното описание на пиесата и в този момент разбирам дали съм била права или не. Никога не бих лъгала относно разбирането си за представлението, тъй като театърът е изкуство, а изкуството е субективно. Ако някога се окаже, че съм сгрешила, това ще означава само, че пиесата не може да бъде разбрана само чрез зрение и слух, а не че е лоша или че аз не съм внимателена.
На какви стратегии разчиташ, когато не можеш да се облегнеш на езика като структура за разбиране?
А. С. Вземам предвид любовта си към наблюдението, което също е моят начин да се защитя от непозната опасност. Винаги обикалям, наблюдавайки заобикалящата ме среда, за да усетя къде съм и дали има странна атмосфера, но също търся красиви и забавни неща: цъфтящо цвете там, където не трябва да бъде, красиво графити, куче, гонещо катерица… Това ми помага да разбирам движенията на тялото и израженията на лицето доста добре. А няколко урока в училище също ми помогнаха да разбера сложността зад тях, като анализирах дори частите от мозъка, които ги контролират. Освен това разчитам на вниманието си към детайлите и мисофонията си: мога да уловя мигане на светлина (неволно) за миг, точно както мога веднага да чуя промяна в звука – особено ако някой е пропуснал сигнал.
Запазване на объркването вместо неговото разрешаване?
А. С. С този проект идва объркване. И дори понякога да харесвам това, което се казва, оставам с това объркване и се опитвам да разбера откъде идва. Какво от тази сцена искам да разбера? Възможно ли е да я разбера по друг начин, освен чрез думи? Повечето време успявам да разбера по-ранните сцени в края на представлението или чрез специфична сцена, която идва по-късно. Това се случва и в живота, когато разбирам какво някой ми е казал едва след няколко дни, в случайно време.