Колко време, е ужасно много време?
РЦСИ Топлоцентрала приветства две изложби в седмицата на годишнината от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Две истории за волята на хората - оцеляващи и протягащи ръка в жест на спасение.
Автор: Стефанѝ Стоева
Асоциативна карта на спомените
Международната изложба WE SEE UKRAINE - ЕДНА ИЗЛОЖБА ЗА ГОРИВОТО ДА ПРОДЪЛЖИШ (БЪЛГАРИЯ | ХЪРВАТИЯ | УКРАЙНА) отвори прегръдката си за посетители на 20-ти февруари от 19.00 часа в Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала (Лоби 2) с творбите на Олга Филончук «Невидимата градина», Ирина Ворона «Език на свободата» и Игор Грубич «Как да…». Изявата на цялата инициатива на WE SEE UKRAINE ще продължи между 20-ти февруари и 07-ми март в галерия КООП и контейнер Vox Populi.
Комбинацията от творбите на тримата художници в Лоби 2 на Топлоцентрала в изложбата WE SEE UKRAINE, успява да изгради пространство на латентна задружност и деликатно елиминира носталгията, като я претопява в надежда за бъдещето. Изложбата е проектирана около измеренията, които заема човешкият дух по време на война, когато тялото е откъснато от собствената си земя, душата насилствено се превръща в радикален мечтател. Топлината на килима не е даденост, мирът не е даденост, какво означава да си щастлив? Трите творби протягат ръце една към друга и оформят красива карта на спомените.
Олга Филончук е визуален артист, сценограф, художник костюм и кукли. Нейното творение «Невидимата градина» проследява отглеждането на метафизична градина, в която растат невидимите връзки между хората от различни точки на земята. Олга създава асоциативен чертеж на крехките нишки и възли крепящи миналото и бъдещето от преплетената и объркваща позиция на настоящото. Визуално изградена от наслояване на фотографии, текст и нежни, но здрави текстури, «Невидимата градина» процъфтява, като жив организъм създал незрим ризом. Усеща се скритото пулсиране на съществото, което няма начало и няма край, а само изпраща импулси в различни пунктове на неговата разпрострятост. Този проект е ниво от реалността на вътрешния свят на спомените, които съжителстват и пътуват през времето и пространството и често ни надживяват.
Игор Грубич е мултимедиен художник преживял отблизо войната в Хърватия през 90-те. Трудът му описва кръгове около изследването на революцията, която по негови думи: „…изисква внимателно самонаблюдение, осъзнатост и отговорност към себе си и другите (както и към природата и моите приятели животните).“ В работата си, той обича да създава зони, в които да провокира виреене на толерантност и съпричастност.
Как да... (плакати/знамена) е цикъл от работи в процес на изпълнение. Той придвижва общественото внимание към прилагане на критично мислене, като изготвя списъци с фрази – противоречиви и дори смешни, които поставени под формата на въпроси - насочват наблюдателя към формиране на мнение, че всичко е процес на изследване и размисъл, в който нищо не е финално. Интересното в работата на Грубич, е неговото публично присъствие. Плакати/знамена са символ на вътрешен бунт, който единствено може да бъде отразен, чрез публична зараза.
Ирина Ворона е визуален изследовател и художник, нейният Език на свободата е погълнал и съхранил топлината от прегръдките на хиляди разделени ръце. Тя прави изключителното усилие, визуално да предаде физическия допир, като спомен от миналото и мечта на бъдещето. Създава се взаимовръзка между Брайловия код и визуалната интерпретация на докосването.
Blind manifesto е част от изложбените артефакти, в който прекрасно се разисква проблематичен процес в психиката на човека. Повторяемостта създава емоционална несвършеност – приемане на нещо за даденост. Привикване към идея, която смятаме, че притежаваме като рождено право, всъщност е илюзорна структура.
Съчетанието провокира вътрешно разместване чрез наслагването на думи и тяхната прозрачна нечетливост, която ни оставят безпомощни пред непознатото знанието, което те самите съдържат. Отваря се диалог за разликата между зрение и знание. Какво е да си свободен, имаш ли спомен за свободата?
Гласове на кураж: ДЕН ПЪРВИ
В друго изложбено пространство – КУБ, Топлоцентрала на следващия ден (21/02/24) бе открита и втората изложба - Помагащият човек | The Helping Ones. Документално-визуална инсталация на Емилиян Гацов-Елби (звукова инсталация) и Анна Симеонова (визуална среда). Нейн фокус са документални разкази на помагащите в първите дни на войната в Украйна. Проектът е признание към работата на хилядите доброволци, а участниците са работили към инициативата BG4UA - България за Украйна, подкрепила 16 000 украински бежанци.
Помагащият човек
Емилиян Гацов - Елби записва разказите на 12 от първите мъже и жени, подали ръка на пристигналите в България бежанци, малко след започването на войната в Украйна. Независимо от държавата и преди тя да се задейства активно, през следващите седмици ръцете стават хиляди и се свързват с мрежа, която започва сама се организира чрез вече създадената платформа BG4UA.
Инсталацията създава интуитивен маршрут, който води тялото по пътеката на съзерцанието, очите срещат опростения постамент на човешкото съществуване в слово. Водиш се по познати думи, несигурен в значението им, другоземец за употребата им, а всъщност толкова прости думи. Изградената визуална среда от Анна Симеонова е семпла и директна, тя създава непосредствени препратки и не се извинява за минималистичното си позиране. Пространството прилича на празен бял окоп, в който единствен инструмент за преживяване е телефонът. В ситуацията, той се припознава като естествена екстензия на тялото и ума. Спасяващият човек, е този който вдига телефона.
Доброволците невидими звучат от стените и казват очаквани думи, но по непреднамерен начин. Изваждат наблюденията си в равен тон, който малко убожда с предупредителното си спокойствие. Войната е един и същ обикновен човешки гняв и дрънкане на оръжия. Мисълта, че свободата не е даденост притеснява и притиска в ъгъла. Гласовете приканват, че апела за помощ не е просия и че човешкия капацитет за надежда е презареждащо се органично устройство. От какво не можеш да спиш? От това, че има моменти, в които трябва да намериш силата да кажеш… съжалявам, но не мога да ви помогна. Героите на тази война, на всяка война… са обикновени хора, с необикновена воля. Когато света се срива и мислите не могат да репликират бъдеще, единственото спасение са другите. Живеем в надежда.
Изложбата, Помагащият човек можете да разгледате до 02/03/2024 в галерия КУБ, Топлоцентрала.
Страхотни бяха, кладенецът на тъгата не спира да се копае по време на война, благодарим на Елби, че успява, да е толкова болезнено искрен!