Нахлуване / Фредерик Зонтаг
Планирана като разтоварваща и възстановителна, ваканцията на две млади двойки в отдалечена планинска вила претърпява неочакван обрат. Сблъсъкът им с тайните, които крие планинската обител, отключва проявления, които никой от тях не е подозирал, че притежава.
Срещата с непознатото в неговата празнота и тишина ще предизвика разместване на междуличностните пластове. Разголването на личността, разсъбличането на всякакви социални и поведенчески еталони са сякаш единствените спасителни котви на четиримата персонажи. Как непознатото и невъзможното да бъдат обяснени може да предизвика катаклизъм, който да проникне до най-дълбоките дебри на човешкото самопознание и да прониже най-фундаменталните въпроси – „Кой съм аз?“ и „Кой си ти?“
„Нахлуване“ разклаща представите ни за близост, искреност, справедливост, любов към ближния и към себе си. Един спектакъл за разпада на личността. Разминаването. Отдалечаването.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Страх ли те е от празни пространства? Кое е най-празното пространство, за което се сещаш?
М. П. По-скоро ме успокояват празните пространства. Сцената преди и след представление.
Човек сам ли трябва да бъде за да прозре? Задължително ли е да отиде в природа и да му се случи нещо, като в спектакъла Нахлуване, че да се отърве от социалните еталони?
М. П. Не е задължително да е сам, но помага. Природата изкарва от нас инстинкти, които в града не могат да се пробудят. Природата може да те изтрие с един замах. Това мисля че, отговаря на въпроса ти.
Как би описала непознатото? Ами невъзможното?
М. П. Скандал за ума.
Кое докарва човешката душа до крах?
М. П. Вкопчването в контрола и материята, препускането във времето, любовта, омразата, ревността, разни такива неща.
Кое те движи напоследък, какво те захранва да продължаваш да бъдеш плът и кости?
М. П. Движи ме задълбаването в текста, с който се занимавам. Откривам все повече и повече тайни, предизвикателно е. Нощите сама със себе си ме крепят да съм плътна.
Какво искаш да виждаш/ да играеш повече?
М. П. Искам да виждам повече чудновати хора и може би да ги играя.
Какво те смущава в спектакъла Нахлуване?
М. П. Едно момиче.
Мълчанието плаши ли те? Чие мълчание е било най-страшно за теб?
М. П. Понякога ме плаши. Най-страшното мълчание… може би на баща ми.
Ако узнаеш огромна тайна, на кого би я прошепнала?
М. П. На кучето ми.
Какво не знаеш, че можеш да бъдеш?
М. П. Въпроса е, че не знам. Ще чакам някой сън да ми каже.
Светло бъдеще има за теб Марти, дерзай!