Отблизо с артиста #9 Мартина Пенева

Нощите сама със себе си, ме крепят да съм плътна.

/ Q n A /

води: Стефанѝ Стоева

Страх ли те е от празни пространства? Кое е най-празното пространство, за което се сещаш? 

М.П. По-скоро ме успокояват празните пространства. Сцената преди и след представление.

Човек сам ли трябва да бъде за да прозре? Задължително ли е да отиде в природа и да му се случи нещо, като в спектакъла Нахлуване, че да се отърве от социалните еталони?

М.П. Не е задължително да е сам, но помага. Природата изкарва от нас инстинкти, които в града не могат да се пробудят. Природата може да те изтрие с един замах. Това мисля че, отговаря на въпроса ти.

Как би описала непознатото? Ами невъзможното?

М.П. Скандал за ума.

Кое докарва човешката душа до крах?

М.П. Вкопчването в контрола и материята, препускането във времето, любовта, омразата, ревността, разни такива неща.

Кое те движи напоследък, какво те захранва да продължаваш да бъдеш плът и кости? 

М.П. Движи ме задълбаването в текста, с който се занимавам. Откривам все повече и повече тайни, предизвикателно е. Нощите сама със себе си ме крепят да съм плътна.

Какво искаш да виждаш/ да играеш повече?

М.П. Искам да виждам повече чудновати хора и може би да ги играя. 

Какво те смущава в спектакъла Нахлуване? 

М.П. Едно момиче.

Мълчанието плаши ли те? Чие мълчание е било най-страшно за теб?

М.П. Понякога ме плаши. Най-страшното мълчание… може би на баща ми. 

Ако узнаеш огромна тайна, на кого би я прошепнала?

М.П. На кучето ми. 

Какво не знаеш, че можеш да бъдеш? 

М.П. Въпроса е, че не знам. Ще чакам някой сън да ми каже.

НАХЛУВАНЕ / 01.12.23

Снимка: Федя Т. Цанова Плакат: Александър Тонев