Любов, власт, време и Елдорадо.
History of love е сценично изследване, което се стреми да реконструира разказите за човешките желание, мит и идентичност от най-далечното минало до наши дни. Интервю със Señor Serrano Group.
Има ли въпрос за любовта, който не е тривиален?
С. С. Г. Ще кажа, че всичко е тривиално. Всичко е толкова просто и толкова наивно, но в същото време ( от друга страна, е толкова сложно). Нека го направим с пример.
Какво е любовта?
Това е прост въпрос, лесен и отново - наивен. Но от друга страна, е доста невъзможно да се отговор, не да се отговори изцяло, а да се отговори просто. Тук се крие сложността и се ражда тривиалността.
Или защо обичаме по начина, по който обичаме?
Доста е просто, но в същото време е невъзможно да сме напълно сигурни в отговора. Сложно = тривиално? Отново не е добър отговор, но колкото по-сложно е толкова повече имаме възможността да достигнем до синтез, до нещо просто. За това тривиалните въпроси и отговори, са толкова важни, за да можем да разтегнем съдържанието и да го изстискаме.
Как успявате да минете през всички клишета, които сме създали и в които натикваме любовта?
С. С. Г. Въпросът е, че през цялата история на човечеството сме успели да създадем много различни начини за обичане. Някои начини са били празнувани, други са били наказвани, следователно любовта е разглеждана по-скоро, като сантиментална структура, която е била ултра социализирана. Тя е била над контрола на властта, обществото, религията, семейството… каквото и да е. Отново ми се иска от твоя въпрос да си задам, сам на себе си друг въпрос.
Възможно ли е да обичаш свободно? Или… възможно ли е да обичаш, по начин, който не е под контрола на властта и обществото?
Или или, ето друг въпрос.
Наистина ли вярваме, че в днешно време нашата любов е свободна и не е под контрола на проблеми, норми, приложения, власт, дори тенденции.
Оказва се, че можем да обичаме само по принуда.
Как тъчете собствената си истории в голямата история на любовта?
С. С. Г. Ние най-вече се опитваме да взаимодействаме с историята. Постоянно измисляме метафори, с които да отбелязваме, отговаряме и показваме някаква ситуация. Ние постоянно търсим проблем, нашето приключение се крие в това. Усещането е все едно си в джунглата и за това сравняваме и любовта с Елдорадо. Това е този митичен град, скрит зад дървеа и цветове, а вътре всичко е съкровища и злато. Ние малко или много сме европейските войници, които влизат в джунглата и намират само смърт, заради търсенето на този митичен град, който очевидно не е съществувал. Това предлагаме и на публиката, пътуване към град, който може би не съществува.
Какви видове физически пространства обитават вашите експерименти и от каква емоционална позиция говорите в тях?
С. С. Г. Това е много любопитно, защото ние се опитваме да изградим една цялоста емоционална същност, която да отделим, да изтръгнем от самата емоция. Да кажем, че има два различни пътя, по които можеш да поемеш в тази пиеса. Единият е метафоричен - това е пътуването изиграно от първо лице. Разказва се от изпълнителката Анна. И е един вид метафорично търсене на проблем, което е изпълнено по страстен начин извиращ от нейните лични преживявания и наситен с нейните истини. Тя преживява всички тези минали случки в реално време затворена в параметрите на проблема на пиесата.
Вторият път, е разказът на самото пространство и предметите в него. Стремим се да покажем носители на определн вид информация. Това правим с тези пощенски картички (малък пример от всичко), които са дирижирани от глас зад кадър. Тук се опитваме да говорим с един обективен тон, който да репрезентира историческата стойност на емоцията.
По един начин ние възпроизвеждаме клишета от различни исторически времена и някак си се питаме, защо говорим с тези грешки и кой въпбще ги е създал. Повтаряме и повтаряме и грешим и после пак грешим, така че по този начин предлагаме на зрителите да осъзнаят, че любовта е била контролирана и и сегментирана през цялото човешко съществуване.
Имате ли любими любовни митове, които сте използвали?
С. С. Г. Ще кажа два филма, които много обичаме и причината да са филми, а не митове е, че всички древни митове са пълни с глупости. Напомпани са със свръхмъжественост и патриархални глупости, така че са нищо, което да си струва да спомена.
Първият е Телма и Луиз (1991) на Ридли Скот, в който Джина Дейвис играе Телма, а Сюзън Сарандън играе Луиз, той е просто страхотен. Другият филм е по-нов и мисля, че всички го знаят Всички сме непознати (2023) на Андрю Хей, в който се разглежда любовта между Андрю Скот, който изпълнява ролята на Адам – депресиран сценарист, който се запознава с мистериозен съсед (Пол Мескал) и това го изважда от релсите на ежедневието. Това е филм, който е прекрасен меланхоличен мит…
Как можеш да обичаш някого… призрак, сянка на себе си или пък нещо като отражение на това, което е вътре дълбоко в него?
Какво е любовта извън нас?
Какво е общото между любовта и времето?
С. С. Г. Да кажем, че всяка епоха в историята е имала своето собствено разбиране за любовта. И ако приемем, че любовта е била до известна степен контролирана или оформена от обществото и времето, в което е съществувала, тогава начинът, по който хората са обичали преди 2000 години, преди 1000 години или дори преди 100 години, няма нищо общо с начина, по който обичаме днес.
Ние можем наистина да разберем само собственото си преживяване на любовта — това, което ни е достъпно сега. Опитът да разберем какво е било чувството в миналото е почти невъзможен, защото нямаме инструментите – нито умствени, нито културни – да възпроизведем онзи начин на усещане. Нашето мислене, езикът ни, дори представите ни за себе си и за другия, са формирани от настоящето.
Така че, когато се опитваме да говорим за любовта в миналото, ние всъщност създаваме минало настояще – проектираме днешните си разбирания назад във времето. И затова, за мен, между тях няма истинска връзка.
Вход свободен: ACT ФЕСТ 2025: История на любовта
Señor Serrano Group | Испания
17 октомври 2025 | Зала 1 | 20.00 часа
За пълната програма на АСТ ФЕСТ 2025 и билети - към сайта на АСТ ФЕСТ.