Когато Топлоцентрала отваря врати през 2021 г., в новия център за съвременни изкуства вече има място и за визуалното изкуство. То получава собствено пространство, но остава в непосредствена близост до театъра, танца, музиката, пърформанса и всички останали форми, които постепенно започват да изпълват сградата.
Това пространство е… КУБ.
Първата изложба е „Докато стоиш до мен“, открита през април 2022 г. В нея участват български и украински художници, а самата изложба се появява в първите месеци на войната в Украйна. Заглавието говори за близост и присъствие, а произведенията и съпътстващата програма създават първата среща между новата галерия, нейната публика и един конкретен исторически момент.
Така започва програмата на Галерия КУБ: с въпрос за това как изкуството може да бъде близо до човека и до времето, в което се случва.
Първи срещи
Още през първата година става ясно, че Галерия КУБ няма да се движи в една посока.
След „Докато стоиш до мен“ идват изложби, които работят с образа, пространството, архитектурата и различните възможности на визуалния език. „Една минута Сталкер“ на Иван Мудов се обръща към киното и към културната памет, свързана с филма на Андрей Тарковски. „ТОТАЛПРОЕКТ“ поставя архитектурата и модерността в центъра на разговора.
Разликите между тези проекти са съществени, но постепенно започва да се оформя общ интерес: какво се случва, когато едно произведение бъде поставено в конкретен контекст и започне да разговаря с него.
Това е особено важно за галерия КУБ, защото самото пространство има силно присъствие. Индустриалната архитектура на Топлоцентрала не изчезва зад изложбата. Тя остава видима и влияе върху начина, по който произведенията се възприемат. Още от началото галерията трябва да намери своя начин да работи с това пространство.
От пространството към човека
През 2023 г. програмата постепенно се разширява и започва да се интересува все повече от тялото, средата и начина, по който човекът се движи в света.
В „ОБЕМ“ Калия Калъчева и Гергана Табакова работят с формата и пространството. „En-Trance: Женски тела в дигитални пейзажи“ на Зорница Стоянова насочва вниманието към тялото и неговото присъствие в дигиталната среда . В „Заслон“ на Лийзъл Раф темата за защитеното пространство придобива съвсем друга посока. Тези изложби започват да показват един важен принцип в програмата на глаерия КУБ: темите могат да бъдат разглеждани през различни поколения, медии и художествени практики.
Вместо да изгражда една постоянна естетика, галерията започва да изгражда разговор. И зад него стои работата на Владия Михайлова.
Кураторът.
Преди да се присъедини към Топлоцентрала, Михайлова дълги години работи като куратор в Софийската градска художествена галерия и галерия „Васка Емануилова“. Там работи както с програмите за съвременно изкуство, така и с музейния архив. Този опит се оказва важен за посоката на галерия КУБ.
В разговор със списание „Култура“ тя описва няколко от линиите, които определят програмата: изложби, които разглеждат исторически процеси през настоящето; работа с утвърдени български и международни автори; проекти, които се занимават с актуални обществени теми; и изложби, които търсят връзки между визуалните и изпълнителските изкуства. Така през първите години галерията започва да изгражда собствена памет.
Архив миришещ на настояще.
Кураторският поглед на Владия Михайлова ловко успява да улови необходимостта от усвояване на архив и му придава разказ интегриран в съвремието.
В „Преминаване“ на Сашо Стоицов различни периоди от работата му се срещат с настоящето. Произведения и материали от 70-те, 80-те и 90-те години се появяват отново в контекста на днешното време. Това движение назад позволява да се видят по различен начин и самите процеси, през които е преминало българското изкуство.
Подобен разговор с паметта продължава и в „Миналото в нас“ на Александър Вълчев. В центъра е образът на Мавзолея, пресъздаден от велпапе. Един тежък исторически символ е преведен в лек и временен материал. Самото превръщане на монумента в нещо крехко променя начина, по който гледаме на неговото значение.
Миналото не стои далеч. То влиза в настоящето и започва разговор с него.
Извън стените.
С времето тази логика води и до следващата стъпка: изложбата вече не е задължително да остане в галерията.
„Високи гласове“ през 2025 г. започва в Галерия КУБ и продължава в Националния музей „Земята и хората“. Художници от различни поколения се срещат около теми като природата, водата, въздуха, човешкото тяло и екологичната криза.
Но между двете пространства се появява и още един разговор. Изложбата се връща към екологичните и обществени движения в България от края на 80-те и началото на 90-те години. Така произведенията започват да се движат между различни времена и институции.
Кое е това лице?
Пет години са достатъчни, за да започне да се разпознава характерът на една галерия, но не са достатъчни, за да бъде той окончателно определен.
В интервюто си за „Култура“ Владия Михайлова говори именно за необходимостта Топлоцентрала постепенно да изгради свое лице и да развива публика, която да се чувства част от това пространство.
Това се случва бавно. Изложба след изложба. Художник след художник. И точно тази последователност започва да превръща галерия КУБ в разпознаваема част от Топлоцентрала.
Честити 5 години, КУБ.
Благодарим на Владия Михайлова, на всички художници, и реакцията към конкретен момент, през изграждането на собствена програма, до работа с памет, архив, други институции и международен контекст. куратори, екипи и публики, които през тези години превърнаха едно пространство в място за среща.
Продължаваме. Заповядайте да споделим заедно рождената седмица на Топлоцентрала през ноември!