СВЕТОВЕН ТЕАТЪР В СОФИЯ 2026: ИЛЮЗИИ / Иван Вирипаев
*На френски език със субтитри на български и английски.
Постановката върху „Илюзии“ е продължение на трайния интерес на Галин Стоев към творчеството на съвременния руски драматург Иван Вирипаев. Той е поставял няколко негови пиеси успешно в България („Археология на сънуването“, „Кислород“, „Танцът Делхи“) и във Франция („Битие 2“, „Непосилно дълги прегръдки“). Иван Вирипаев, който напуска Русия и става гражданин на Полша, е сред най-значимите съвременни драматурзи, чиито пиеси са преведени на над 30 езика.
Възможно ли е да обичаш някого истински, ако цялата ти представа за него е измислица? Пиесата „Илюзии“ разказва историята на две възрастни двойки, които през целия си съвместен живот са вярвали, че се познават до дъно и че любовта им е вечна, но в края на дните си внезапно откриват нови, скрити истини.
БИЛЕТИ
Дебютирането ти като режисьор е с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992 г.) и сега поставяте „Илюзии“ на Иван Вирипаев. Какво се затваря в този кръг и какво разбра за тези 34 години?
Г. С. Едва ли ще мога да дам адекватен отговор на толкова амбициозен въпрос. Но следвайки формално заглавията на някои от проектите ми се оказва, че явно имам афинитет към илюзорната природа на всичко случващото се както на сцената, така и в живота.
X files и Шекспир. Какво те връща към текстовете на Вирипаев? Какво има на неговия остров?
Г. С. Вирипаев е един от малкото хора в моята реалност, които продължават да търсят и да експериментират, защото не могат да не го правят. В това има едновременно фатализъм и надежда. Аз го намирам за вдъхновяващо.
Как са свързани и какво означават победата и удоволствието в работата на Вирипаев и в твоята работа?
Г. С. Никога не съм използвал думата победа в работата си. Може би защото съм израстнал в условията на реален социализъм. Там се предполагаше непрекъснато да побеждаваме и никога да не изпитваме удоволствие.
Къде остава невъзможността?
Г. С. Точно под носа ни.
Какви режисьорски предизвикателства поставя тази особена драматургична форма, в която най-просто се разказват историите? Каква еволюция на смисъл се създава в простотата?
Г. С. Това е упражнение за актьора как да фокусира, направлява и манипулира вниманието на гледащия. Всичко останало зрителят прави сам.
Притеснява ли те, че има някоя представа дето живее вътре в тебе и че тя потенциално е пълна илюзия? Притеснява ли те, че може би даже знаеш, коя е тя?
Г. С. Не, но невъзможността за контакт извън илюзията ме обезкуражава.
До къде сме във Войната срещу наготово възприетите идеи? В театрален контекст, български и отвъд?
Г. С. До никъде. Мисля, че човечеството еволюира или регресира въпреки своите планове и желания. Мисля, че истинските промени не могат да се случват в следствие на войни. Така че аз гледам да не воювам, а да си върша работата, независимо дали това има непосредствен ефект върху реалността.
Какъв е най-добрият подарък от един актьор? Какво ти подаряват Марин Дешелет, Матийо Фернандес, Елиз Фриа, Марин Гез, Алис Жалю, Тома Рибиер и Жюлиен Салиньон?
Г. С. Автентичност.
Към какво изпитваш подозрение най-често? Кога подозираш себе си?
Г. С. Към лесни решения и към пияни творци.
Как човек да избяга от участването насила в житейски сюжети?
Г. С. Като стане и излезе от стаята.
Какво за теб е лекота?
Г. С. Онова естествено състояние на човека, което се губи най-лесно.
Сега, когато класическите форми са вече достатъчно разклатени и има място за новото – какво е то и от какво се интересува? Какво го застрашава?
Г. С. Всички пътища неминуемо стигат до понятието общуване. В театъра неподправената комуникация се случва през измислица и игра, в която непрекъснато лъжем, за да се доберем до автентични преживявания.
Какво обезучвствява?
Г. С. Глупостта и примитивизма.
Какви са въпросите, които остават да те занимават, след поставянето на пиесата? Може би кръгът не се е затворил напълно?
Г. С. След интензивен репетиционен процес обикновено настъпва дълбока пустота. Единствения кръг, за който човек се оглежда е спасителен пояс, който да му позволи да не се удави в пустотата.