Отблизо с артиста #8 Лийзъл Раф

Моята цел е да създавам изложби, които да дават усещането за момент на равенство. Искам посетителите да се чувстват свободни от социалния натиск и конвенции.

Nov 13, 2023

/ Q n A /

води: Стефанѝ Стоева

Смятате ли, че хората не/съзнателно определят пола на материалите?

Л.Р. Да, смятам, че хората все още обвързват материалите с пол и им го приписват качествено, като казват, че един материал се използва предимно от мъже, а друг от жени. Големите и тежките материали се обвързват с мъжете, за мен това са пълни глупости.

Лично на мен не ми пука! Използвам това, което обичам да използвам и дори не се замислям за това. Предпочитам материали, които са амбивалентни и имат различни характеристики, които могат да бъдат много или нищо, които показват как нещата реагират или се държат едно спрямо друго. Работата ми има голяма обвързаност със съпричастността и създават чувство на гостоприемство, когато сте в пространство с моите творби, те са много позитивни и приятелски настроени.

Бихте ли описали работата си като антропоморфна?

Л.Р. Може би по начин, по който творбите олицетворяват човешки чувства и поведение, но по безпристрастен начин и още, като желание или мечта как да живеем и с кого да се заобиколим.

Вярвате ли, че предметите имат чувства?

Л.Р. Не, но мисля, че установяват у нас чувствата или ни карат да изпитаме въобще нещо. Те притежават способността, или да я наречем – силата, да предизвикват чувства у нас чрез въображение, спомени, миризма или хаптика.

Определяте ли латекса, с който работите като небинарен материал? Нещо, което е меко, но здраво, което не може да бъде точно определено и няма причина да бъде?

Л.Р. Латексът е много специален материал, той е крехък и здрав в същото време, трудно се контролира. Това ми харесва. Може да има много форми, подкопава заповедите. Претърпява постоянна трансформация и промяна, никога не е статичен.

Как е приложимо равенството на материалите във вашата работа извън изложбеното пространство?

Л.Р. Прекарвам много време в студиото с материалите,

Работя с материали, които харесвам и се опитвам да ги използвам с уважение. Латексът например изисква много грижи. Харесва ми това негово качество, защото обичам да се грижа за творбите си. Харесва ми, че прекарвам много продуктивно време в студиото.

Не се интересувам от деструктивен производствен процес, обичам да добавям неща, да изграждам неща.

Харесва ми да видя каква взаимовръзка изграждат материалите помежду си или какъв потенциал имат да отворят диалог с хората, които по -късно се намират заедно с тях в изложбеното пространство.

Обектите, които създавате, се трансформират от пространството, през което преминават. Дали тази трансформация идва от пространственото им позициониране или се дължи на влиянието на хората, обитаващи временно пространството?

Л.Р. Наричам ги по-скоро преходни обекти. Те правят преход в пространството, канят хората да бъдат част от прехода, да се успокоят и да намерят интимна атмосфера, за да се почувстват някак концентрирани, за да наблюдават изложбата. И да си тръгнат, може би, различни. Това би било страхотно!

Вашите скулптури накланят към предприемане на действия! Как поканата на хор Алабреа стана част от инсталацията и каква е тяхната цел в пространството?

Л.Р. Харесва ми да съм домакин и да каня хората да участват в пространството под покрива на творбите ми. Хубаво е да има място за споделяне и събиране на хора. Хубаво е, че може да се създаде общност, която обикновено, може би, не би се събрала там, но чрез създаването ѝ, има място за много различни групи, които ще се смесят вмоята изложба. Интересувам се от много различни неща и обичам хорове!

Също са много свързано с процеса на отварянето. Пеенето е много лично и интимно, но да го отвориш за другите и да го трансформираш в колективна ситуация е нещо сакрално.

Можете ли да разкажете повече за това, което възприемате като антропология на пространството?

Л.Р. Моята цел е да създавам изложби, които да дават усещането за позитивен, мек момент, момент на равенство. Искам посетителите да се чувстват свободни от социалния натиск и конвенции, да се срещнем там, където телата могат да бъдат независими и пространство отворено за всички. Моите обекти могат да бъдат използвани за модели за подражание за този процес или както казах преди, те са преходни обекти, които да ви подкрепят докато се движите в пространството.

В това си произведение вие твърдите, че няма място за претенции към вечност, но равенството не е ли вечно?

Л.Р. нищо не е вечно.

ENGLISH VERSION

Do you think people are gendering materials un/consciously?

L.R. Yes, I think people still gender materials, especially in that way that they say this is a material which is used mostly from men, this one from women. For some big and heavy is still a male thing which I think is completely bullshit. I don’t care. I use whatever I love to use, and I don’t even think about it. I prefer materials that are ambivalent and have different characteristics, which can be a lot or nothing, which show how things react or behave to each other. It is a lot about empathy and feeling welcomed when you are in a space with my works. They’re very positive and friendly.

Would you describe your work as anthropomorphic?

L.R. Maybe in that way, the works are sometimes also like representatives for human feelings or behaviors, but in an unbiased way and more like a wish or a dream how we should live, or with whom we should surround us.

Do you believe that objects have feelings?

L.R. No, but I think that they establish feelings in us, or make us feel at least something. They have agency or call it power, and they evoke feelings in us, through imagination, memories, smell, or haptic.

Is the latex a nonbinary material, something that is soft but strong, that can't be exactly defined, and there is no reason for it to be?

L.R. Latex is a very special material; it is fragile and strong at the same time, it is hard to control. That’s what I like. It can have a lot of shapes, and it undermines orders. It is in transformation and change, and it is never static.

How is the equality of the materials in your work practical outside the exhibition space?

L.R. I spend a lot of time in the studio with the materials. I work with materials I like. I use them very respectfully. Latex for example needs a lot of care. I like that; I like to take care of my work, and I like that there is a lot of positive production time in my studio. I am not interested in a destructive production process. I like to add things, to build up things. I like to see what sort of relationship the materials built with each other, or what potential they have to open up a dialogue with people who are in the space with them, later in the exhibitions.

The objects you create are being transformed from the space they pass through. Is this transformation coming from the area they are placed in or due to the influence of people inhabiting the spaces temporarily?

L.R. I would call them more transitional objects. They do the transition in the space. They invite people to be part of a transition, to calm down, and to find an intimate atmosphere to feel concentrated to look at the exhibition and to leave maybe differently. This would be great.

Your sculptures are inclining actions! How did inviting the Albrea choir become part of the installation, and what is their purpose in the space?

L.R. I like being a host, and I like to invite people to participate in the space under a roof, around my works. It is nice to have a space to share and to gather people. It is nice to create a community that usually maybe wouldn’t have met there, but through opening it up, it has space for a lot of different groups, which will be mixed up in my exhibition.

Plus, I am interested in a lot of different things, and I love choirs. It’s also a lot about the opening. Singing is very private and intimate but to open it up for others is also like having a very individual, intimate moment and transforming it into a collective situation.

Can you elaborate more on what you perceive as the anthropology of space?

L.R. My goal is to create exhibitions that give you the feeling of a positive, soft, and equal moment, feeling free of social pressures and conventions. Where bodies can be independent, and which is open to everybody. My objects could be role models for it or like I said before, transitional objects to support you in the space.