Oh Europa! е колекция от произведения, произлезли от епичните пътувания на артистичното дуо Action Hero из Европа с кемпер. По време на обиколките си, те канят непознати хора да изпеят любовна песен.
От 16 до 18 юни ви каним да влезете в нашия студиобус да изпеете своята любима любовна песен!
Може да бъде всякакъв тип любовна песен – съвременна или традиционна, за влюбването или за разлюбването, за раздели или помирения. Можете да се пее соло или с приятели – всички гласове са добре дошли! Записаните песни ще се излъчват в откритите пространства около Топлоцентрала по време на Топлофест 7.
С финансовата подкрепа на Столична община.
ВХОД СВОБОДЕН
Какво оформя звученето на дадено място или държава? И сега не казвайте „хората“ - бъдете по-креативни. Какви емоционални отпечатъци оставя всеки град върху записите?
А. H. Географията, климатът, историята - всяка песен, която записваме, е това, което обичаме да наричаме „портрет на душата“. А душата е изградена от всевъзможни истории, спомени и пейзажи. Когато ги съберете заедно и се вслушате, можете да чуете сложна емоционална идентичност.
Наистина е трудно да се определи какво точно кара тези записи да се усещат толкова живи. Когато поехме на дългото си пътуване през 2018 г., преди да сме срещнали когото и да било или да сме помолили някого да изпее любовна песен, предполагахме, че ще имаме много записи, които може би няма да могат да се използват, ще са неудобни или просто няма да са особено интересни, и че ще трябва да търсим истинските съкровища. Но не преувеличавам, когато казвам, че всяка песен, която някога сме записвали, се усеща като малко съкровище. Уязвимостта на това да пееш сам и без репетиция улавя нещо толкова искрено, че е удоволствие да го слушаш, независимо колко „добър“ певец е човекът или каква песен е избрал да изпее. Мисля, че в крайна сметка причината е, че когато нещо е направено от сърце и с любов, то е неустоимо.
Съществува ли такова нещо като подсъзнание на един град, какви са неговите теми и въпроси?
А. H. Разбира се, че съществува. Европа също има такова. Част от нашата работа като артисти е да го разкриваме, да отваряме врати към него. Най-вече си проличава в слушането.
Когато слушам, си спомням човека, когото съм срещнал, неговата история, мястото, където сме били, какво е било времето и колко отдавна се е случило. Помня почти всеки човек, когото сме срещали, въпреки че те са над 2000. Така че чувам тях. Но когато слушаме гласовете един до друг, долавяме най-различни резонанси. Тази колекция ни напомня едновременно за различията и за общото помежду ни. Всички сме способни да обичаме и да преживяваме разбито сърце, но може да говорим различни езици, да виждаме света по малко различен начин и да обичаме различни неща по различен начин. Но всички сме хора и правим много неща по един и същи начин.
Към какво посягат хората, когато изведнъж получат възможността да запишат нещо?
А. H. Обичам колко смели са много от хората и колко ентусиазирано приемат възможността гласът им да стане част от нещо по-голямо, от едно колективно усилие. Самият запис е малка интимна среща. Той е личен и често хората споделят с мен неща, които не биха споделили с някого, когото познават. Но след това песента става част от нещо публично и много по-мащабно.
Дали хората тайно чакат цял живот своята публика?
А. H. Някои хора нямат търпение да запеят. Почти не е нужно дори да ги молиш и вече пеят с пълно гърло в задната част на микробуса. На други им е нужна голяма доза смелост. Те може да прекарат дълго време с нас, да си тръгнат и после да се върнат. Може да са много срамежливи и изобщо да не се възприемат като певци, но въпреки това наистина искат да го направят. За проекта, за да ни помогнат, но може би и за да докажат нещо на самите себе си.
Какво означава да слушаме заедно? Как човек се научава да слуша и след това да стане част от самото слушане?
А. H. Силно ни интересува създаването на преживявания, които са противоположност на онлайн културата на удобството. В известен смисъл RadiOh Europa е анти-Spotify. Не можеш да го получиш веднага и по заявка. Трябва да му отделиш време и да се настроиш към него. Няма да разбираш езика на повечето песни, така че трябва наистина да слушаш човека и неговия глас. Това изисква известно усилие, но сме установили, че щом хората затворят очи, облегнат се назад и решат да присъстват истински в момента, започват да се пристрастяват към усещането за бавност и към медитативното качество на това да чуват как любовта се изразява по толкова много различни начини.
Как каните непознати в микробус, без да задействате всички асоциации с кражба на органи?
А. H. Отделяме много време, за да създадем среда, която се усеща приветлива, уютна и лишена от напрежение. Поканата, която отправяме, е спокойна, ненатрапчива и окуражаваща. Да, за някои хора може да изглежда малко странно, но да направиш нещо различно те кара да се чувстваш добре.
По-стряскащо е нещо друго. За мен, като интроверт, това е фактът, че прекарвам целия ден в разговори с непознати и ги питам дали искат да изпеят любовна песен. Не знам защо създавам изкуство, което ме кара да правя неща, които намирам за трудни, но се радвам, че го правя, защото благодарение на това съм срещнал толкова много невероятни хора и съм преживял толкова много прекрасни моменти.
Как изглежда постпродукцията, след като записите са събрани?
А. H. Правим леки редакции и се стараем да запазим песента възможно най-непроменена. Не премахваме фалшивите тонове или дребните грешки. Именно грешките ги правят по-човешки. Преглеждаме бележките, които сме си водили за всеки запис. Понякога някой изпява няколко версии и ни моли да включим любимата му, така че правим точно това. След това следва много сложна система за архивиране и песента се съхранява. Всички песни се каталогизират по различни начини - според мястото и времето на записа, но имаме и колекция от „албуми“, която ни помага да организираме различните видове песни, за да можем да създаваме подходяща драматургична линия и емоционални преходи, когато по-късно се появят заедно в ново произведение.
Как технологиите за запис променят човешкото преживяване?
А. H. Това е голям въпрос. Всъщност имаме няколко различни проекта, които се занимават именно с него. Какво означава да уловиш един глас? Къде се намира човешкото преживяване? Особено сега, когато изкуственият интелект става все по-значим. В записания глас има нещо странно, призрачно и красиво едновременно. Самият акт на записването го променя по някакъв начин и той започва да прилича повече на мемориал или на частица носталгия. Ние усещаме звука различно в тялото си, когато знаем, че идва от миналото, дори ако това е съвсем близкото минало. Дори едно гласово съобщение на телефона понякога може да носи лек оттенък на носталгия.
Мъртво ли е радиото?
А. H. Радиото ще бъде технологията на бъдещето.