РЦСИ „Топлоцентрала“ отбелязва петата си годишнина с празнична програма от 20 до 24 ноември 2026 г. Официалният рожден ден на центъра е на 24 ноември.
Итервюто води: Стефанѝ Стоева
Мишел Кере е културен консултант с над 25 години опит в управлението на международни проекти. Като координатор на срещите и събитията на IETM той ръководи посещението на мрежата в София през 2011 г. Работил е и с европейската мрежа за независими културни центрове Trans Europe Halles. През 2015 г. участва като международен експерт в разработването на концепции за превръщането на бившата топлоцентрала на НДК в център за съвременни изкуства.
През 2011 г., когато IETM Caravan гостува в София, се говореше с ентусиазъм за потенциала на българската независима сцена за изпълнителски изкуства. Какво видя още тогава в тази общност и какво те убеди, че София заслужава повече международно внимание?
М. К. Благодарение на Невенка Копрившек от „Бункер“ в Любляна, съоснователка на Balkan Express, която много ни липсва, вече се бях запознал с Младен Алексиев и с други млади хора от културния сектор на Балканите. Това стана на една скромна среща във Вилнюс в рамките на Balkan Express. Именно Младен ми каза: „Трябва да дойдеш в София!“ Още преди да посетя България, той покани на срещите на IETM свои приятели и колеги: Ида Даниел, Веско и още няколко млади лъва, както казват в Любляна.
В София срещнах хора, пълни с енергия и творчески идеи, които работеха с оскъдни ресурси. Усетих, че ако покажат работата си на други артисти и културни дейци в Европа, ще станат по-разпознаваеми в чужбина. Влюбих се в България и исках да им помогна да стигнат до европейска публика, като ги каня на срещите на IETM. Моят ентусиазъм вероятно насърчи местната сцена да се включи по-активно в международния обмен.
Какво е било необходимо триене, което затопли и задвижи пленарната среща на IETM през 2014 г., а след това и до кампанията за създаването на Топлоцентрала? Спомняш ли си пукнатината в която влезе, за да разпукаш онзи душа бетон на невъзможност?
М. К. С Веско си казахме: „Хайде да направим нещо лудо. Защо да не организираме пленарна среща на IETM в София?“ По онова време градът кандидатстваше за европейска столица на културата. Казахме на общината, че за да бъде кандидатурата сериозна, София първо трябва да бъде домакин на истинска международна среща. Така предложихме да поканим IETM и над 450 професионалисти от културния сектор. От общината се съгласиха, но София не спечели титлата. Може би за добро.
Срещата се състоя в Националния дворец на културата (НДК), онзи огромен космически кораб, който всички познавате. Избрахме „пространството“ за тема, защото знаехме, че точно това липсва на новото поколение артисти, което тогава набираше сили. В рамките на срещата разгледахме възможностите да се преодолее недостигът на подходящи пространства.
След като посетихме няколко места, всички се съгласихме, че най-подходящи са развалините на бившата топлоцентрала. В последния ден от срещата Веско предложи да поговорим с кмета на града и тя прие идеята с голям ентусиазъм. Това беше повратният момент. Хората от независимата сцена бяха обезкуражени, че нямат свое пространство и сериозно доказаха, че могат да организират голямо международно събитие. Беше време да им се гласува доверие.
През 2015 г. участваш в проекта „Пространство през промяна“, който разглеждаше възможностите за бъдещето на Топлоцентрала. Кои бяха най-важните въпроси за културната програма, управлението, финансирането и дългосрочната устойчивост на центъра?
М. К. След пленарната среща на IETM Веско и колегите му събраха представители на различни области от независимата сцена в София: театър, танц, визуални и аудиовизуални изкуства, музика и архитектура. Поканиха мен и Кристоф Кнох да проследим обсъжданията за създаването на нов културен център и да се включим в тях. Погледът ни отвън им помогна още от самото начало да заложат международното развитие като една от основните цели на проекта. Затова поканихме и Корина Буча от Fabrica de Pensule в Клуж, Румъния, както и Емина Вишнич, която тогава работеше в Pogon в Загреб, Хърватия.
Поех ролята на модератор в разговорите между тези силни личности. Говорехме на общ език, който не беше роден за нас, и това ни помагаше да се изразяваме по-ясно и да разговаряме по-спокойно. Заедно формулирахме мисия, визия, цели и ценности. Това беше важно, защото оттам нататък всяко решение трябваше да се вписва в тази рамка. Основният въпрос беше как да съчетаем толкова различни потребности. Едни искаха изложбено пространство тип „бял куб“, други предпочитаха сцена тип „черна кутия“. Някои правеха музика, други танцуваха. Преди всичко трябваше да се изслушваме. Прозрачността също се утвърди като основна ценност още от самото начало.
Кои аргументи (пред европейските институции)бяха най-убедителни, когато обясняваше защо София има нужда от независим център за съвременни изкуства?
М. К. Говорех като човек отвън, от Брюксел, и разчитах най-вече на авторитета на IETM, професионална мрежа с над 500 културни организации в 50 държави. Правех паралели между София и проекти, които бях виждал в Япония, Ливан, Канада, Австралия или Бразилия. Така излизах малко извън кръга на обичайните европейски примери. Благодарение на Стефан Щерев имах възможност да разговарям и с български политици в Европейския парламент. Казах им: „Във вашия град се случва нещо прекрасно. Имате страхотни артисти и трябва да ги подкрепите.“ Идеята трудно печелеше подкрепа, но сравнението на София с Токио, Рио де Жанейро, Рамала или Мелбърн им направи впечатление.
В този ред на мисли, кои европейски контакти или форми на застъпничество бяха особено ценни за Топлоцентрала и как повлияха на развитието на проекта?
М. К. Първо се чуха гласовете отвън. Това бяха хората от културния сектор, които дойдоха на срещата на IETM, а след тях се включихме Кристоф Кнох от Берлин, Корина Буча от Клуж и аз от Брюксел и от други места. После дойде подкрепата на културните институти, сред които Гьоте-институт, Френският институт и Италианският културен институт. По-късно се включи и EUNIC, което придаде истинска тежест на инициативата. Зад проекта вече стояха както независимите артисти от София, така и уважавани институции. Междувременно Веско установи връзки с European Creative Hubs Network, Trans Europe Halles и други мрежи. Радвам се, че и аз имах малък принос за отварянето на Топлоцентрала към света.
Топлоцентрала възниква в резултат на сътрудничество между независими артисти и публичните власти. От гледна точка на международния ти опит доколко необичаен или новаторски беше този модел и кои бяха най-силните му страни и най-уязвимите му места?
М. К. Голямата сила на този модел е, че хората от независимата сцена се самоорганизираха, обединиха се и постигнаха самостоятелност. Имаха и кметица, която отстояваше позицията си. Тя се противопостави например на плана мястото да се превърне в пицария и зала за партита, от който отдалеч лъхаше на корупция.
Уязвимостта днес е, че Топлоцентрала трябваше да бъде едно дърво в гората, а има опасност да се окаже единственото. Политиците може да се изкушат да кажат: „Имате си център. Това е достатъчно.“ Творчеството има нужда от разнообразие. Други пространства и инициативи също се нуждаят от подкрепа.
През годините си подкрепял много амбициозни културни проекти. С какво историята на Топлоцентрала е специална за теб и какво най-много би искал хората да запомнят за общото усилие зад създаването ѝ?
М. К. Беше чудесно време, в което създадохме нещо заедно. Беше хубаво да гледам как тази сцена израства и става самостоятелна. Иска ми се хората да помнят колко много се изслушвахме. Слушахме се, пак се слушахме и продължавахме да се слушаме. Тъкмо върху тази основа стъпва Топлоцентрала днес.
Може да прозвучи като шега, но съжалявам за едно дребно нещо. Не успяхме да направим сауна или хамам, където артистите, публиката и екипът да могат да се погрижат за себе си. Още вярвам в Mens sana in corpore sano, тоест „Здрав дух в здраво тяло“.
Все още се гордея, че за кратко бях официалният говорител от чужбина. Още си пазя двуезичната визитка.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


