LET’S NOT GET LOST IN A DETAIL NOW / Workshop with Maarten Seghers from NEEDCOMPANY
Форма за записване ще откриете в края на публикацията.*
21/11 и 22/11/2026 от 10:00 до 13:00 ч.
В рамките на юбилейната програма „5 години Топлоцентрала“ и по повод представянето на концертния пърформанс Songs of Disconnection, белгийската артистична компания NEEDCOMPANY кани професионални артисти и студенти по сценични изкуства на двудневен творчески уъркшоп с водещ Maarten Seghers. Уъркшопът създава пространство за творчески срещи и обмен между различни поколения артисти, като поставя фокус върху хибридния пърформанс и пресечните точки между движение, музика и физическо присъствие.Отворен е за участници с различен артистичен опит и професионален профил - танцьори, които изследват музикалността, музиканти, които експериментират с движението, както и артисти, търсещи нови и неочаквани форми на сценично изразяване.
&
Songs of disconnection NEEDCOMPANY, Белгия 23 ноември 2026, Зала 1, 19.30 часа
БИЛЕТИ
По повод 5 години Топлоцентрала, невероятните NEEDCOMPANY отново ще бъдат с нас. Със „Songs of Disconnection“, Мартен Сегерс търси смисъла в „неразбираемостта“;
„Абстрактно звучащото либрето в сърцето на „Songs of Disconnection“ се колебае между ангажираност и безразличие и изследва каква интензивност може да предизвика този сблъсък. Основна идея в моята работа е, че комуникацията става ясна само когато се провали. Тези нови песни са объркан изблик, защото всичко „би могло да бъде“, а нищо „не е“; те са буен израз, произтичащ от развълнувана илюзия за недостижими места и неразбираеми времена; те са генератор, който излюпва абсурдната идея, известна като „заедност“.“
В допълнение към своята виртуозност при разбирането и изпълнението на музикалното писане, Ая Сузуки, Симон Ленски, Джордж ван Дам и Майкъл Шмид са и автономни артисти – всеки по свой начин в собствената си работа. Те фундаментално поставят под въпрос музиката, за да достигнат до звука като физическа материя. Основният стремеж на Сегерс е да превърне не само професията им, но и самите тях и телата им в материя.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Маартен, през 2025 г. пое художественото ръководство на Needcompany. Как различаваш живото творческо наследство от навика, който се запазва просто защото е част от историята на компанията? Какво трябва да научи една по-млада институция като Топлоцентрала от това разграничение?
М. С. „Ръководство“ звучи много политически. Винаги когато можем, трябва да се стараем да не моделираме творческото сътрудничество по подобие на политическите условия. Ян и Грейс основаха Needcompany преди 40 години с мечтата да бъдат артисти, които си сътрудничат с други артисти. Тези други артисти безпощадно се хвърлиха в този танц и сега точно това се случва. Компаниите не оцеляват - те живеят, преобразяват се. Никога не съм се сблъсквал с навици. Всяка продукция на Needcompany и всяко наше взаимодействие ни отвеждат някъде, където не сме били преди. Да правиш съвременно изкуство означава да осъзнаваш, че си артист днес. Това е строгият и щедър дух на дома, наречен Needcompany, който Ян и Грейс са вдъхновили. Да създадеш още 40 години за една компания от артисти, заедно с основателите ѝ и отвъд тях, не е в рамките на очакваното. Needcompany се намира на много осъзнат кръстопът.
Да продължиш напред е активен избор, а не навик.
Какъв практически съвет би дал на Топлоцентрала за това как да съхрани експериментирането, докато се разраства като институция?
М. С. Важно е артистът да остане в сърцевината на движението.
Думите имат различни значения за всеки и навсякъде. „Институция“, „експеримент“… NC не е институция. NC не си позволява да се превърне в самозащитаваща се сграда около духа на едно утвърдено постижение.
Няма стил, който трябва да се защитава, или идеология, която трябва да се представлява. Единственото, което има значение, е да позволим на вълнението от непознатото и все още неосъщественото да бъде сърдечният ритъм на този дом.
Може би да не се бърка съвместната работа с колективност. Експериментът е нагласа, а не естетика. Грейс винаги, точно навреме, освобождава тревожните ни умове и действия от напрежението: „ТОВА Е ПРОСТО ЕКСПЕРИМЕНТ!“ Тя винаги ни освобождава. Трябва да се освобождавате взаимно.
Мисля, че ако има едно нещо, което един дом за изкуство трябва да прави, то е не да поддържа себе си, а да поддържа играта.
А ако можеше да отправиш едно пожелание за петия ни рожден ден - нещо отвъд простото оцеляване - какво би било то?
М. С. Пожелавам на Топлоцентрала да се ЗАБАВЛЯВА, докато е СМЕЛА. Неизбежен риск на порастването е да станеш скучен. Пожелавам на Топлоцентрала да не става скучна.
Описваш работата си по следния начин: „една централна идея в работата ми: общуването става ясно едва когато се провали“. Какво точно става ясно при този провал?
М. С. Когато се провали, общуването се превръща в тема на самото общуване. Процесът се разкрива. Опитът, а не резултатът. Така се разкрива и интензивността на усилието. И това е вълнуващо, защото тогава хората стават видими, тогава се разкриват механизмите на човешките същества.
Как тази идея направляваше решенията ти едновременно като композитор и режисьор на „Песни на разединението“ (Songs of Disconnection)?
М. С. Не намирам смисъл да говоря за режисиране. За мен процесът е свързан с мечтаенето или изграждането на представа, с писането, композирането и изпълнението. Целта е да показваме хора на хора. Мечтата е да се влюбим в човечеството заради неговата непохватна и неподправена упоритост.
Стратегията е абсурдът. Да честваме препятствията. Методът е да създаваме проблеми. Да композираме неприятности.
Работата започва с фрагмент от стенопис, изобразяващ патица във вода. В съпътстващите материали този наглед не драматичен образ се среща с размишленията на Камю за трудното положение на твореца и с въпроса на Брехт за говоренето за дървета насред зверства. Как тези източници се противопоставяха един на друг в процеса на създаване на творбата?
М. С. Разбира се, това е свързано с неспособността да повярваш, че нещо безинтересно би било интересно.
Фрагментът от стенопис, изобразяващ патица в езеро, който откраднах от мухлясалата колекция в мазето на дядо ми, ме накара да се запитам какво би подтикнало човек да се ангажира с красотата. Това ми се стори забележително. Къде е напрежението в спокойствието? Драмата на недраматичното.
Първите стъпки към „Песни на разединението“ бяха направени по време на някой от локдауните заради COVID-19. Имаше усещане за драма, но още повече - липса на тема за разговор. Липса на разговор. Но по-важното е, че Брехт предполага йерархия на темите или липса на йерархия на темите. Вие и ние споделяме едно напрегнато време в Европа. На патица в езеро ли да посветим това интервю, или на Илияна Йотова?
До какво ти позволи да се доближиш патицата, което един открито политически образ би могъл да затвори като възможност?
М. С. Патица в езеро е открито политически образ. Опасен. Защото внушава обратното. Липсата на тема се превръща в тема. Това не означава, че друг недвусмислен образ би затворил някаква възможност. Други творби са били породени от други образи. Например: вестник с две снимки на една страница - едната на палестинската пустиня, само с пясък и половин съсипано детско легло, а другата на пейзаж от Марс, само с пясък и половин съсипана, изоставена роботизирана камера.
Как ти пречат думите?
М. С. „Песни на разединението“ е творба, която непрекъснато се преобразява. При замислянето ѝ беше важно да се работи с абстрактността на вокалния звук като внушение за конкретен смисъл. Да споделим стихотворение за неразбираемостта. Не за да разрушим нещо, а за да създадем конкретно стихотворение за говорещи хора, вместо за думите, които се изговарят. Днес, и в София, е важно всяка дума да предава своя предвиден и недвусмислен смисъл. Защото и ние, и времената сме се променили.
Работиш с музиканти с изключително техническо майсторство, като същевременно ги караш да се движат, да координират непознати физически задачи и да показват усилието на изпълнението. Как партитурата, тези телесни изисквания и близостта на публиката създават идеята за заедност? Възможно ли е да бъдем заедно без взаимно разбиране?
М. С. Стремежът на хората да се свързват с други хора - това е темата на творбата. В много от моите произведения главният герой е човекът, който забавлява публиката. В различни разновидности и форми. Фронтменът на рок групата, съвременният ансамбъл, класическият оркестър… Защото тези хора са красиво трагични в начина, по който безпощадно влагат себе си в свързването. Това е жалко и е човешко.
Хората на сцената са изпълнители, които представят изпълнители. Да, в този случай те са висококвалифицирани музиканти. Но няма иконоборчески интерес. Има само вяра в друг вид поезия, в друг човешки портрет, когато хората показват себе си, а не само уменията си.
Какво всъщност ще правят участниците в първата сесия на ноемврийската ти работилница в Топлоцентрала? Можеш ли да опишеш едно начално упражнение и творческия въпрос, който то трябва да задвижи?
М. С. Целта е да не се избягваме взаимно.
Представям си баскетболен мач без топка. Става дума за това да отдадеш тежестта си на другите, така че те да могат да отвърнат на натиска.
Как идеята ти, че общуването става ясно чрез провала, би могла да се превърне в практически метод на работа? Можеш ли да дадеш пример за задача, при която неразбирането поражда полезен материал?
М. С. Изкуството работи с триене, напрежение и конфликт. Изследвам как създаването на проблеми работи по-добре като метод от създаването на решения. Това, което искаме да правим и виждаме в изкуството, е да бъдем въвлечени в действие. Да честваме силния абсурд на усилията си. Да наблюдаваш някого, който кима с глава „ДА“, докато с устата си крещи „НЕ“, няма да промени света. Това е свят, който се е променил.
Музикантите в „Песни на разединението“ притежават високоразвити умения, но творбата поставя тези умения и в непознати физически условия. Как ще работиш с различния опит на участниците в София?
М. С. Работилниците нямат за цел да накарат нещо да проработи. Предложеният материал се използва единствено като материя, с която хората да се занимават. Така те интерпретират и се раздвижват. За да се провокира неочакваното. Както за участниците, така и за мен.
Какво би искал участниците да чуят или забележат до края на работилницата, което сега може би пропускат?
М. С. Един друг.
LET’S NOT GET LOST IN A DETAIL NOW / Workshop with Maarten Seghers from NEEDCOMPANY
21/11 и 22/11/2026 от 10:00 до 13:00 ч.
Tворчески уъркшоп
21–22.11.2026 | 10:00–13:00 ч.
Топлоцентрала, Зала 1
Водещ: Maarten Seghers /NEEDCOMPANY/
Работен език: Английски
Такса за участие: 25 евро
Максимален брой участници: 20
Участие в уъркшопа е възможно единствено и в двата дни на неговото провеждане
Необходимо е удобно облекло, подходящо за движение.
В рамките на юбилейната програма „5 години Топлоцентрала“ и по повод представянето на концертния пърформанс Songs of Disconnection, белгийската артистична компания NEEDCOMPANY кани професионални артисти и студенти по сценични изкуства на двудневен творчески уъркшоп с водещ Maarten Seghers.Уъркшопът създава пространство за творчески срещи и обмен между различни поколения артисти, като поставя фокус върху хибридния пърформанс и пресечните точки между движение, музика и физическо присъствие.Отворен е за участници с различен артистичен опит и професионален профил - танцьори, които изследват музикалността, музиканти, които експериментират с движението, както и артисти, търсещи нови и неочаквани форми на сценично изразяване.
За записване до 14.11.2026 изпратете на d.kisova@toplocentrala.bg:
Актуална творческа биография
Снимка
Телефон за връзка
На 17.11.2026 селектираните кандидати ще получат потвърдителен имейл с линк за плащане на таксата за участие.
&
Songs of disconnection NEEDCOMPANY, Белгия 23 ноември 2026, Зала 1, 19.30 часа
БИЛЕТИ
По повод 5 години Топлоцентрала, невероятните NEEDCOMPANY отново ще бъдат с нас. Със „Songs of Disconnection“, Мартен Сегерс търси смисъла в „неразбираемостта“;
„Абстрактно звучащото либрето в сърцето на „Songs of Disconnection“ се колебае между ангажираност и безразличие и изследва каква интензивност може да предизвика този сблъсък. Основна идея в моята работа е, че комуникацията става ясна само когато се провали. Тези нови песни са объркан изблик, защото всичко „би могло да бъде“, а нищо „не е“; те са буен израз, произтичащ от развълнувана илюзия за недостижими места и неразбираеми времена; те са генератор, който излюпва абсурдната идея, известна като „заедност“.“
В допълнение към своята виртуозност при разбирането и изпълнението на музикалното писане, Ая Сузуки, Симон Ленски, Джордж ван Дам и Майкъл Шмид са и автономни артисти – всеки по свой начин в собствената си работа. Те фундаментално поставят под въпрос музиката, за да достигнат до звука като физическа материя. Основният стремеж на Сегерс е да превърне не само професията им, но и самите тях и телата им в материя.
Програмата от събития за 5 години Топлоцентрала! се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата по договор РД11-06-139.