Ако си представим един облак и придадем на този облак неконтролируема животинска сила и след това го поръсим с емоционалния капацитет на четка за рисуване, може да сме един инч по-близо до това, което е Ноа Зук. Танцьор и хореограф, нейната работа е невероятно противоречива в своята динамика. Ноа е една от най-опитните израелски съвременни танцьори и тя идва да ни даде…
The Speech.
The Speech е невероятно личен проект, разработван в продължение на дълъг период от време. Както казваш: “…за първи път създавам дълга солова работа.” Какво те тласна към този начин на мислене, да създадеш нещо за себе си?
Н.З. Първо, танцувах в Batsheva Dance Company 12 години. Танцьор съм от толкова много време, че имах желанието да започна да създавам свои собствени неща. Имаше тази нужда, която растеше вътре в мен. След толкова години в компанията трябваше да напусна и да започна да се развивам като хореограф. Всъщност работех с много танцьори и по много проекти, но дойде COVID. По време на COVID изпаднах в криза, наистина лична криза. И почувствах, че това е МОМЕНТЪТ. Трябва да се върна към танца. Единственото, което остава, е да отида сама в студиото и да започна да работя. Напрегнах силите си и използвах всички емоции, които дойдоха с кризата. Взех ги като двигател на моето творение. Усещах, че нямах избор – да „умра“ в къщата или да отида в студиото и да започна да работя и да правя изкуство. Това е, което знам - танц. Знам какво ме прави щастлива и знам какво ме разболява. Така започнах да творя. Това беше много личен процес. Цялата ми работа е лична, разбира се, но има нещо в това парче, което беше невероятно силно.
Към кого е насочена The Speech (в превод - Речта). На себе си ли държиш речта, или я насочваш към други хора?
Н.З. Само и единствено на себе си! Мога да говоря само на себе си във въображението ми.
Спомена, че творенето по-време на Ковид е оформило процеса. Имала си време да изкристализираш бавно миналото си, разтягайки и огъвайки времето, да се движиш напред и назад. Това ли е причината да преработиш стари парчета и да им дадеш нов контекст?
Н.З. Направих толкова много произведения през годините, създадох толкова много фрагменти и толкова много хубави неща, че винаги съм си мислила: О, искам да изтанцувам това още веднъж, тази работа, тази част, защо не? Казах си, добре, вече съм на 45 години и искам да създам нещо, което искам да танцувам за себе си. Това е моето време преди да остарея. Взех части, които харесвах от моя репертоар през годините, наред с новите детайли, които направих отгоре и комбинирах. Направих нещо, което исках да танцувам, което беше най-важното!
Гледах някои части от пърформанса, които успях да намеря онлайн, и имаше нещо много първично и зверско в някои от танцовите движения от къде извира това?
Н.З. Какво искаш да кажеш с първичен?
Подобно на желанието да бъдеш животно, да кажем, че имаш тази животинска енергия, много първична, без маска.
Н.З. Вярно е! Аз съм свързан в душата си с природата. Чувствам, че съм била животно в миналия си живот и го усещам в себе си. Израснах в Кибуц в Северен Израел - сред природата, така че съществуването ми се чувства много свързано с дивото. Това е единственото обяснение, което мога да дам. Била съм маймуна преди много време и е толкова лесно да се свържа с нея, защото е част от мен. Обичам анимализма, обичам това чувство да се държа като животно, за да се свържа с основния си слой.
Освен личното си преживяване, можеш ли да кажеш, че другия корен на творбата ти е да дадеш на зрителя възможността да види колко много различни Аза може да бъде?
Н.З. Това не е съзнателно решение. Аз съм това, което съм, и създавам от това, което съм. Огромно създание, широко създание с толкова много елементи, както всеки един от нас е. Аз творя от моята гледна точка. Като артист и хореограф създавам пространство за усещане. Когато работя, аз създавам пространство за хората да се свързват, чувстват, мислят и усещат. Не нося отговорност за чувствата им, но им давам място. Уникална платформа, където те могат да бъдат. За мен е невероятно. Просто знам, че това е моята работа.
Как реагираха тялото и умът ти, когато завърши хореографията? Разбира се, то никога не е финализирано изцяло, но разкажи ми за първия път, когато го направи.
Н.З. Винаги е изненада. Представете си, че сте в процес на работа и имате премиера и тепърва трябва да научите как ще излезе пред публиката. Не можете да го контролирате и никога не знаете реакцията на зрителя. И в това парче беше наистина лудост, защото от всички емоции, които инициираха работата, почти нямаше разлика между начина, по който съм го създала и начина, по който се предаде на публиката. Бях шокирана, това никога преди не ми се е случвало по толкова интензивен начин. Беше много емоционално и удовлетворяващо. Аз съм танцьор в това произведение, не само хореограф. Танцувам през цялото време и когато го танцувах за първи път, усетих колко силно чувство на извисеност имах. От тогава всеки път, когато изпълнявам това представление се чувствам така. Това е толкова екстремна церемония. Толкова е… обратното на небрежното.
Ще кажа нещо крайно сега, но преди шоуто да започне, просто искаш да се самоубиеш. Мислиш си: „Защо си го причини? Това нещо е толкова трудно!“, но КОГАТО Е ВРЕМЕ ЗА ШОУ, Е ВРЕМЕ ЗА ШОУ. Това сте вие и вашето съзнание, публиката, пространството и времето, хореографията и музикалността. Отдаден си на момента, а след шоуто просто искаш още, разбираш ли? Така че това е толкова жалка човешка ситуация, но е и толкова крайна. Пристрастена съм към нея. Толкова е изключително, всяко шоу е различно, защото вие сте различни. Моментът е друг.
Сподели ми откритие, което си направили по време на процеса на създаване.
Н.З. Чрез творческия процес на The Speech, разбрах, че моето изследване е задача за няколко живота. Разгръщането на присъствието в момента, да разбера битието си в момента на случването му. Винаги е толкова автентично, като медитация, защото става въпрос за теб. Безкрайно е.
Разкажи ми за средата, която създаваш на сцената. Какви са основните материали, с които трябва да работиш?
Н.З. Да чувам преди всичко, правя изследванията си през ушите. Движението в неговата конструкция разпали любопитството ми и ме вдъхновяваше дълги години. Връзката между движение и звук, ако някога сте виждали племена в Африка, знаете как танцуват тези хора. Не е за вярване, защото можете да усетите, че те пеят музиката с танцовите си движения. Няма разлика между музиката и начина, по който танцуват с тялото. Силно съм вдъхновена от идеята, че музиката и движението идват от един и същ източник, от един и същи двигател. Обичам това усещане да се чувстваш като в анимационен филм. Има звук, съпътстващ всичко, което се случва. Обичам това усещане и това е нещо, което изследвам в цялата си работа, а също и в The Speech. Това е един от елементите, които можете да усетите, като връзката между музиката и движението.
В изпълнението включи свое видео. Каква е неговата цел?
Н.З. Искам да създам това видео от 25 години. Виждате лицето ми изчистено от гримаса, а след това също плачещо и смеещо се. Беше толкова лесно да плачеш, знаеш ли, има толкова много неща, за които да плачеш, но да започнеш да се смееш пред камерата, беше много по-трудно… да включиш двигателя на смеха. Мога ей сега да се разплача, ако искам, но да се засмея не съм сигурна, че мога. Беше вълнуващо да направя видео и да го поставя на сцената, като друг слой на съзнание, друг слой на съществуване. Не исках да пазя нищо за по-късно.
В танца има много физическо изучаване. Какъв е твоят модел на движение и разбиране?
Н.З. Когато творя, правя много биологични изследвания, да. Сърцето ми е в биологичните процеси, а не в концептуалните изследвания. Можете да го видите в работата ми. Изследвам различни качества, откъдето инициирам времената на движение и цялостността на тялото. Това е моята страст.
Вълнуваш ли се за уъркшопа Gaga and Repertory, който ще водиш в София след представлението си. Обяснете ни за Гага като понятие. Какво е то за теб?
Н.З. Обичам да преподавам и да се запознавам с новото място и неговите хора. В продължение на 27 години танцувам Гага. Това е лудост! От 15 години преподавам и все още има къде да се развивам там. Гага е език на движението, разработен от Охад Нахарин, директор на Batsheva. Той разработи този език, за да създаде кутия с инструменти за своите танцьори. Изследването е много физическо. Това е вторичен продукт. Занимавате със себе си, защото това е за вас. Никога не става въпрос за техника. Винаги става въпрос за хората, които го правят. Ние свързваме хора и танцьори със страстта от движението, с радостта от движението. Ние развиваме осъзнаване на различни качества и усещания.
Чувствам, че Гага е моят дом. Израснах там; това е моят дом и отлично място за отглеждане. Все още ходя на уроци. Семинарът ще премине под линията на това, че аз давам конкретни инструкции, а танцьорът трябва да ги менажира и да се справя със себе си през това време, свързано е с това да създадете пространство за себе си. Моля елате, всички танцьори, ще се радвам да се запознаем!
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Голяма зала ТОПЛОЦЕНТРАЛА на 29 юни!
Вратите на уъркшопа за още отворени, за повече информация, кликнете върху този текст.