ВОДОПАДИ - пиксели и звук с/ Франк Вигру и Антоан Шмит

Това е форма на контролирана импровизация, при която реакцията към звуковия или визуалния импулс е основната движеща сила на композицията.

Как възприемате концепцията за водопадите като едновременно символ на постоянно движение и неизменна форма в пърформанса? Какво вдъхнови тази двойственост в работата ви?

А.С. В изпълнението пикселите и звуците винаги текат, те се превръщат във вечен ручей, който благодарение на свойството си да се променя, остава верен на това, което е. Нищо никога не е едно и също, в представлението информацията тече всеки път по различен начин – бавно или бързо, широко или тясно, леко или силно.

Ф.В. Музиката, в своята същност, носи структурна и концептуална близост до визуалното изкуство. Връзката между двете не е просто вдъхновение, а по-скоро форма на взаимно влияние, в която всяко съществува в контекста на другото. Музиката не просто предизвиква емоции, тя изгражда цялостни мисловни конструкции, които могат да наподобят сложни визуални наративи.

Как според вас взаимодействат контрастиращите елементи на водопадите и планините във вашето произведение? Виждате ли тази връзка като отражение на по-широки теми в живота или природата?

В каква структура наливате контраста, който използвате, като главно изразно средство?

А.С. В изпълнението сцената е зададена от планините – стабилни в своята привидна неподвижност, но не и неподвластни на времето. Те променят своите очертания в ритъма на едно почти незабележимо движение. Шоуто, обаче, се разгръща в динамиката на пикселите и звуците – в непрекъснатото течение на времето, което никога не повтаря своята форма. Тук, самото време се явява главният актьор, като всяка промяна в сценичната композиция е негова функция, винаги уникална, винаги еднократна.

Къде се намества тишината? В бързината на постоянно променливото къде и какво попива тя?

Ф.В. Тишината, често възприемана като отсъствие, всъщност играе ролята на активен участник в композиционния процес. Ако звукът служи като основният ми инструмент, тишината не е просто пауза или фон, а елемент със собствена тежест и значение. Тя създава пространството, в което звукът може да съществува, определяйки неговите граници и смисъл.

Кой или какво е това малко същесвто, което превежда пикселите в звук и каква логика следва то?

А.С. Визуализациите и аудиото възникват едновременно, но без строга предопределеност. Свързващият елемент не е техническа симетрия, а по-скоро човешкото възприятие, което налага свой собствен ред върху процеса. Аз се фокусирам върху звука, докато Франк наблюдава образа – всеки от нас е в постоянен диалог с другия и с произведението. Това е форма на контролирана импровизация, при която реакцията към звуковия или визуалния импулс е основната движеща сила на композицията.

Какъв диалог водите с повторението и как го огъвате, че да остава динамично и да не се транслира в скука?

А.С. Повторението придобива своята истинска интрига, когато се отклонява от предварително установените правила – именно в тези моменти се разкриват нови възможности. Тук настъпва метафизичното преживяване.

Ф.В. Точно така, не става дума за повторение в смисъла на цикличност, която би довела до скука, а за постепенното преосмисляне и трансформация на обектите и материалите.

Вашето изпълнение е описано, като едновременно съзерцателно и физическо. Как публиката се ориентира с кое сетиво да влезе в засмукването на информацията?

А.С. Ние акцентираме на важността публиката да бъде тук и сега, обединявайки тяло и ум в единно, многопластово преживяване. Хубаво казваш, че тя трябва да избере с кой инструмент да работи, но всъщност ние вярваме, че те (зрителите) няма да могат да се справят само с едно. Ще настъпи тиха мобилизация на силите, ние целим да създадем нова реалност, която да обгърне всеки зрител през целия период на шоуто.

Споменавате, че катастрофи могат да се случат в хода на работата ви, до каква степен контролирате неконтрулируемото и от каква необходимост създадохте поле тези катастрофи да се осъществяват?

Ф.В. Бих казал, че е сравнимо със средновековната музикална нотация – всичко е записано, с изключение на нюансите и темпото, което оставя много място за интерпретация. Това ни позволява да реагираме на пространството, да чуваме реакциите на публиката, да вземем предвид качеството на звуковата система и много други важни фактори. Създаването на такава среда, в която неочакваното може да се прояви, е в основата на нашата работа; именно там, в тези непредвидими моменти, се откриват нови възможности и креативност. Тази форма на контрол над неконтролируемото е не само необходима, но и изключително освобождаваща.

ВОДОПАДИ | Франция | аудио-визуален концерт на живо

БИЛЕТИ