RUDA KRUA / концерт 04 април 2026, зала 2 20.00 часа
Авангардът — бягство ли е от традицията или по-скоро нейното оголване?
R. K. Може би по-скоро отговор на определена ситуация в настоящето. Ние смятаме, че традицията може да бъде изразена по много начини, дори в свободен контекст. Първата музика на земята може да се счита за свободна импровизация, но и тя следва закони, подобни на така наречената традиция, която се появява по-късно, а именно – всяко действие води до реакция.
Какво избягвате в музиката?
R. K. Стремим се да сме възможно най-откровени в музикалните си избори и отворени към това, което моментът ни предлага, без скрупули, базирани на външни мнения или лични предпоставки. Търсим и уважаваме звука, който идва от всеки един от членовете на групата индивидуално, и срещаме вкусовете си, приемайки различията си, било то изненадвайки се на сцена или дискутирайки в студиото.
Как разбирате, че дадено влияние вече не ви служи, а ви ограничава?
R. K. Стараем се да създаваме баланс между свободата и ограниченията в музиката, която правим; тотална свобода без никакви ограничения ни се струва като също толкова ограничаващ подход. Например в момент, в който решим, че дадена композиция се вписва в определен жанр, това обикновено не води до откровен резултат в дългосрочен план. За нас е добре понякога човек да използва рамки, създавайки „инерция“ в креативния процес, но никоя класификация, която идва постфактум, не служи добре на изкуството, което се стремим да създаваме.
Какво означава за вас „сурово изкуство“ в контекста на този проект?
R. K. За нас така нареченото „сурово изкуство“ е термин, описващ естетиката на текстурата на композициите, които представяме в този конкретен наш период. Понятието за нас символизира липсата на скрупули и етикети, докато свирим или създаваме, и свободата да прозвучим грубо, сурово или несъвършено. Решаваме да поемем този риск, като според нас това води до определен тип енергия, която просъществува сама по себе си в момент на изпълнение.
Има ли звук, който сте търсили дълго, но все още не сте открили?
R. K. Постоянно се изненадваме от звука си и той постоянно се променя, затова не мисля, че търсим конкретен начин на звучене. Но със сигурност се влияем силно от музикални и всякакви артисти, чийто звук или стил е вдъхновяващ за процеса ни.
А кое е най-характерното за звученето ви на живо?
R. K. Със сигурност съставът не е обичаен — бас кларинет, алт саксофон и барабани в трио, комбиниращо от тежко звучене до дронове и ембиънт, не е най-често срещаният звук за обичайния слушател. Имайки това предвид, самият начин, по който предоставяме тази смесица от многостранни вкусове, е отличителен белег за Руда Круа.
В какъв епизод се намира творчеството ви, каква е естетиката на музиката, която правите?
R. K. Конкретно в този период се фокусираме върху възпроизвеждането на звуци, които обикновено не са често срещани за инструментите ни или са повлияни от звукови елементи като индустриални шумове, природни явления, електронна музика или външни и други. Наред с това вкарваме все повече елементи от българския и валенсианския фолклор като музикален език и част от звуковата ни палитра.
Непреходността на фолклора е стабилна основа за всеки музикант. Джазът е свобода и равенство. Пънкът е анархия. Вие съчетавате всичко това, но добавяте и нещо от себе си — какво е то, какво ви липсва в музиката, което искате да предадете вие с вашия почерк?
R. K. Държим да не претендираме, че сме фолк, джаз или пънк музиканти — за нас това са дълбоки течения, които и за цял живот човек не може да усъвършенства, за нас това са просто ответи към персоналния ни звук и нагласа. Ако трябва да опиша есенцията на проекта, то тя би била в неочакваните избори във всяка една музикална ситуация на живо и разрешаването на това създадено напрежение на сцената. Това е нещо, което харесваме и при артистите, които слушаме.
Страхувате ли се, че може да станете твърде свободни и неразбираеми, или тествате границите в музиката си без ограничения?
R. K. Както споменах по-рано, стараем се да създаваме баланс между свободата и ограниченията в музиката, която правим. Със сигурност не считаме музиката си за комерсиално изкуство, но смятаме, че елементите, с които боравим, са разбираеми за нашата публика. Има определени разказвателни похвати във всяко изкуство, които със сигурност подпомагат артиста в процеса на създаване, независимо дали са последвани, или контрирани. В момент, в който музикалната свобода, която си позволяваме, ни се стори, че губи покритие или смисъл, се връщаме назад и опростяваме процеса си.