РЦСИ „Топлоцентрала“ отбелязва петата си годишнина с празнична програма от 20 до 24 ноември 2026 г. Официалният рожден ден на центъра е на 24 ноември.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Нан ван Хауте е нидерландски културен мениджър, драматург и продуцент. Ръководила е сцените за съвременни изпълнителски изкуства Frascati и de Brakke Grond в Амстердам. От 2013 до 2019 г. е генерален секретар на IETM, Международната мрежа за съвременни изпълнителски изкуства. В тази роля участва в подготовката на пленарната среща на мрежата в София през 2014 г., на която бившата топлоцентрала на НДК е избрана за бъдещ център за съвременни изкуства.
Очевидец и участник в създаването на история. Какво забеляза, когато влезе изоставената топлоцентрала в София по време на пленарната среща на IETM през 2014 г.?
Н. В. Х. Наложи се да поровя в паметта си и за щастие намерих стар доклад, който ми помогна да си припомня тези ценни моменти. На срещата на IETM в София през 2014 г. имаше поредица от работни сесии под надслов „Собствено пространство. Вземи го. Управлявай го. Поддържай го.“ Групата от 65 участници обиколи три места, които биха могли да се превърнат в център за изкуства: Undergara, трамвайното депо „Клокотница“ и Топлоцентрала. За съжаление не можах да се включа в обиколката, но вече бях посетила Undergara и депо „Клокотница“ при едно по-ранно идване за подготовката на срещата. Разбира се, щом избраха Топлоцентрала за мястото с най-голям потенциал, веднага отидох да я видя. Сградата се рушеше, но и аз виждах, че от нея може да стане нещо специално. Все пак едва ли някой от нас би се осмелил да си представи какво ще се получи: забележителен културен център на чудесно място, в парк, който междувременно също беше обновен.
Какво те убеди, че точно този проект заслужава подкрепа?
Н. В. Х. Помня, че работните групи и обсъжданията бяха водени от Кристоф Кнох и Биргита Першон. По онова време Кристоф Кнох ръководеше Mica Moca, която няколко години по-рано беше превърнала бивша фабрика в Берлин в оживен център за изкуства. Биргита Першон тогава беше генерален секретар на европейската културна мрежа Trans Europe Halles.
Бяхме поканили урбанисти, архитекти и членове на мрежата с опит в създаването, управлението и поддържането на собствени културни пространства. Те представиха наблюденията си от София и дадоха препоръки въз основа на собствения си опит. Обсъдихме всички възможности. Важно беше, че представители и на Столичната община, и на Министерството на културата присъстваха, когато представихме трите места с техните предимства и недостатъци, и останаха за последвалата дискусия. Тогава всички се обединиха около избора на Топлоцентрала за бъдещия център за съвременни изкуства в София.
Като генерален секретар на IETM как виждаше ролята на разговорите с институциите за придвижването на проекта? Имаше ли повратен момент, който те убеди, че идеята може да се осъществи?
Н. В. Х. Това беше чудесна възможност да организираме среща с една ясна цел: да подкрепим независимата сцена за изпълнителски изкуства в усилията ѝ да получи свое място за представления. Помня ясно два момента от едно посещение няколко месеца преди самата среща. Първият беше разговорът в Столичната община с представители на общината, сред които, ако си спомням правилно, беше и кмета. Имаше и представител на Министерството на културата, който вече гледаше благосклонно на подобна инициатива.
Имахме някои практически въпроси, като ползването на сградата на НДК, но искахме и да подготвим двете институции за онова, което щеше да се очаква от тях след срещата. Над 500 участници от чужбина щяха да си тръгнат, а след тях щеше да остане задачата да се създаде културен център. От предишните издания на АСТ Фестивала за свободен театър знаех, че градът има жизнена независима сцена, която отдавна се нуждае от място, където да показва работата си. Затова и застъпничеството не беше особено сложно. Обяснихме, че дори по време на международната среща артистичната програма ще трябва да се провежда в боксови зали, нощни клубове и на обществени места на открито. Разбира се, изтъкнахме и как това би се отразило на международния облик на града, макар че на мен програмата на тези необичайни места много ми хареса.
Другият момент беше интервю за национална медия, в което говорих за субсидирането на изпълнителските изкуства. Доколкото тогава разбирах, системата беше променена така, че размерът на субсидията да зависи от броя на зрителите в залата. Помня, че посочих колко изкривен стимул е това. Той би тласнал сценичните изкуства към комерсиализация, би довел до по-повърхностно съдържание на големите сцени и би оставил независимия сектор без шанс да получи подкрепа.
Надявам се тези разговори да са помогнали представители на Министерството на културата и на Столичната община да присъстват на представянето на трите места и на дискусията след него.
как една международна културна мрежа може да помогне на местната артистична общност да стане по-видима, да спечели доверие и гласът ѝ да има по-голяма тежест в разговорите с институциите?
Какво те впечатли най-много в българската независима артистична общност през онези първи години? Какво ти направи особено впечатление в нейната упоритост, въображение или способност да се организира?
Н. В. Х. Голямо предимство за София беше ежегодният АСТ Фестивал за свободен театър. Според мен той успяваше да се провежда и да показва независими продукции въпреки всички трудности. Екипът от млади професионалисти, който организира и срещата на IETM, свърши чудесна работа с привидно неизчерпаема енергия. На Мишел Кере, който тогава отговаряше за срещите на IETM, му беше приятно да организира събитието с тях. Доколкото знам, той продължи да участва и в по-нататъшното развитие на пространството.
Топлоцентрала отвори врати през ноември 2021 г. Какво означава за теб, че центърът съществува вече пет години? Има ли нещо в развитието му, което особено те изненада или трогна?
Н. В. Х. Върнах се в София десет години след срещата „Пространство за промяна“ от 2014 г., този път за срещата на IETMпрез 2024 г. Бях напуснала IETM пет години по-рано. Дотогава бях чувала малко за това какво е произлязло от онези обсъждания и не бях виждала снимки. Бях изумена! Топлоцентрала се беше превърнала в едно от най-гостоприемните и най-добре разположени многофункционални културни пространства в Европа, при това отлично оборудвано. Какъв прекрасен резултат! Най-много ме изненада и трогна гледката на хора от всички поколения, събрани на терасата. Децата си имаха площадка. А планетариумът направо ме очарова!
Ако друга група независими артисти някъде в Европа се бори за свой културен център, какво би искала да научат от историята на Топлоцентрала?
Н. В. Х. Предполагам, че Веско, Кристоф и Мишел биха отговорили по-добре от мен. Те бяха на първа линия. Сигурно още много хора са се включили, за да убедят инвеститорите. След като идеята бъде приета, това винаги е следващото и най-трудно препятствие.
Според мен е важно да си готов да се учиш и да можеш да представиш идеята си убедително. Първо трябва да спечелиш подкрепата на хората от самата сцена за каузата, после и тази на институциите. Следващата стъпка е да събереш добър екип от експерти, по възможност от различни държави, които вече са се справяли с подобни препятствия. Много умен ход беше да представим проучването на публична среща в присъствието на представители на институциите. След това за тях беше по-трудно да се оттеглят. Доколкото разбрах, Мишел и Кристоф са се срещнали с кмета веднага след обсъждането. Тази среща сигурно също е била решаваща. Всичко опира до добре обмислена стратегия. На всеки, който иска да поеме по подобен път, бих препоръчала да поговори с хората, които са я разработили.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


