СЦЕНИ НА РАЗСЪМВАНЕ

Постдраматичен театър в опит да изкорени човешките несигурности

Между съня и реалността, Сцени на разсъмване разкъсва на малки порции душевната тревожност на зрителя и я прожектира на екран. Всички нелепи и недоизказани чувства, просмуакли се в костите ни, биват извеждани безмилостно на показ. Страха от неизвестното и човешката безпомощност върлуват като грип на сцената. С треперещи гърла повдигаме ръце нагоре в опит да проверим дали стоим пред огледало. Сцени на разсъмване е своеобразна интерлюдия между реалността навън и реалността вътре. Драматургията, която чрез квантови механизми абстрактно преработва и обяснява неразгаданите ни лабиринти. Любовта по каталог е забранена! Да живее жаждата, да се заявим такива каквито сме. Сцената на разсъмването е свързана с пробуждане на сетивата и легитимиране на чувстените тоналности, които регистрираме. Всичко, което е въпрос на избор, защото любовта независимо от вида ѝ, е въпрос на решение. В разсъмването стигаме до разбуждане, а когато се събудим вече имаме избор и отговорности.

Хронологично се представя изгубването и търсенето на смисъл, опита за бягство от страха и отрицанието на ада, който заема място в гърдите ни. Визуално се репрезентира гротеската, която е неприятна за наблюдение, но поносима за вътрешно причиняване. Представлението ни хваща за ръка и превеждайки ни през собствените ни сиулети говори симптоматично за болната ни чувственост.

Драматургията и режисурата (Цвета Софрониева и Юлияна Сайска) са продукт на дълбока и продължителна провокация между авторите, които определяйки се като неспокойни хора, могат да доставят максимално акустичен образ на истината. Опитността на Сайска като психодрама терапевт и дава увереността да се довери на чувствата си. Използва го, като механизъм за предпазване от клишета, защото както самата тя споделя…

“Запознатостта на един човек с емоционалнното му тяло, го държи автентичен и го защитава от първичните механизми на заместване и отричане.“

Тяхната предварителна комуникация в писма, която описват като - страстна и конфликтна провокира усещането за документалност, тъй като присъстват в представлението. Други от текстовете, които разбира се не са само писма, са транскрибирани във физически акции на артистите. Елена Димитрова, Яна Мороз, Юлиана Сайска, Елица Алексиева И Велислав Павлов, които деведесет минути преживяват катарзисно разпадане на сцената, ни карат да жадуваме образи и картини, чиито очертания се виждат в далечината на фона на изгряващото слънце. Те поставят екрани, на които публиката би могла да прожектира своите вътрешни несъгласия.

Актьорите безропотно приемат чуждия емоционален свят, разтварят се в него и след това го изливат в един красив край на разсъмване, бегло загатващ ново начало.

Emergency Theater, чиито проект е Сцени на разсъмване, изследва вътрешната сцена на човека и обществени рани през артистични акции, дискусии, представления. Това представление е само началото на една бъдеща трилогия.

work in progress… Празна е стаята на удоволствието.

Стефанѝ Стоева