Мирян Колев и неговите ПРИЗРАЧНИ СЕЛА. Музикално пътуване в самотата
Научих се да оценявам повече самата текстура на звука. Има звуци, които може да ни звучат еднообразно и монотонно, но колкото повече ги слушаме осъзнаваме, че се случват различни процеси вътре в тях.
Как започна музикалното ти пътуване из Тревненска планина? Беше ли това търсене на определени тонове и текстури?
М.К. Самото обикаляне из селата в Тревненска планина започна по време на пандемията, отначало по-чисто практични причини. Това са идеални места за опознаване по време на пандемия, тъй като там рядко се срещат хора. В този район има около 120 села и махали с общо население около 1000 човека, което значи, че извън няколкото по-големи, в повечето има по 2-3, а някои от тях вече са напълно изоставени. С всяко следващо посетено подобно място интереса ми се изостряще и така се оформи идеята да запечатам звукове тези застинали места.
Импровизация или композиция? Какъв беше подходът ти – изследователски или интуитивен? Имаше ли концепция за саундскейпа на Призрачни села, или всичко се случваше в момента?
М.К. Не само в този проект, но и по принцип в работата ми подхода ми е по-скоро интуитивен и никога не си поставям прекалено детайлен план предварително. Вярвам, че изкуството е по-откровено, когато човек се остави самите ситуации да го напътстват. В случая исках да запечатам паметта на тези места чрез звук. Имах някаква представа къде и какво искам да запиша, и как би звучало то, но разбира се нещата не станаха точно така.
Как звучи пустотата? Какви звуци живеят в тези обезлюдени села, каква динамика име между тях, борят ли се едни с други. Отнесоха ли се с теб, като с нарушител?
М.К. Оказа се, че обичайно тези места са много тихи и звука им е звука на гората, от която те бавно и сигурно стават част. При ясно време там рядко се случваше нещо драматично. Затова почнах да ходя при по-лошо време, когато наистина можеше да се чуят и запишат стенанията на изчезващите села - свистене на вятъра измежду полусъборените стени на къщите, тракане на начупени прозорци, капи дъжд падаще през дупките в покривите. Има и животни, които са приспособили тези места за дом. Най-често се срещат сънливци, които живеят по таваните. Те са много деликатни и трябва много търпение за да се запишат.
Връзката между звук и изображение – как фотографиите и полевите записи се преплитат в проекта? Води ли едното другото, или те съществуват в паралелни измерения?
М.К. Първоначално идеята беше да записвам само звук. Но когато посещавах тези места аз исках да ги документирам и с фотоопарата и постепенно ми хрумна, че е добре да използва тези образи. Тези места са застинали, но те се променят. Ако човек ходи там веднъж годишно ще забележи, че те всеки път са все по-погълнати от гората, растителността все повече навлиза вътре в къщите. Стените са все по-напукани и в един момент тези къщи и села просто ще изчезнат. Всяко село и къща са в различен стадии на изчезване.
Някои, които са изоставени по-скоро са в почти оригиналната си форма, други са започнали да се деформират и кривят, а трети са почти разрушени. Затова е добре да имаме техни портрети преди да изчезнат. Така реших да добавя образите към звука, за да може това да са едни моментни аудиовизуални портрети така както са изглеждали и звучали в точно определен момент от съществуването си.
Ако трябваше да измисляш нов звук, какво звучене щеше да има? Има ли неочакван преобладаващ нюанс в звуците, нещо, което дава неподозирано усещане?
М.К. С времето се научих да оценявам повече самата текстура на звука. Има звуци, които може да ни звучат еднообразно и монотонно, но колкото повече ги слушаме осъзнаваме, че се случват различни процеси вътре в тях. Това е като някаква звукова медитация. Аз не мисля, че човек може да измисли звук, а по-скоро може да намира звуци. Това е и най-интересното за мен на теренните записи. Преди да отидеш да търсиш и записваш на определено място, никога не си сигурен какво точно ще запишеш. А най-често на местата, където очакваш да запишеш конкретни звуци, това не се случва точно така. В същото време пък намираш интересни звуци там, където не си очаквал. За мен непредвидимостта е завладяваща.
Концертът в Топлоцентрала – свободна експресия или структурирана композиция? До каква степен импровизацията ще бъде основен елемент? Как публиката ще влезе в този звуков свят?
М.К. По малко и от двете. Винаги изпровизирам на живо. В случая имам някаква много генерална рамка, около която ще се оставя звуците и атмосферата да ме направляват. Това е интересното, че спрямо мястото и публиката атмосферата е различна, което ми влияе докато съм на сцената, а оттам и на самия звук. Видеото е дело на Undīne Celitāne, направено по моите фотографии и смятам, че добре допълва атмосферата, която търся.
Надявам се публиката да успее да се потопи в нея.
Последният тон на Призрачни села – меланхолия, носталгия или нещо друго? Какъв остава вкусът от тази звукова картина?
М.К. Меланхолията със сигурност присъства тук. Аз не съм искал да задавам назидателни въпроси или да предизвуквам носталгия с този проект, а по-скоро да запечатам спомена за местата такива каквито са в момента. За нас може да е тъжно, че тези места изчезват, но за природата това е естествен процес, тя си ги взима обратно. Но меланхолията е там, не може да се избяга от нея.
