#5 In memoriam.
Тhis story could have started a thousand ways. For example with one name. Vladislav Surkov.
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
A piece of documentary theatre that shines a light on the events that led to the assassination of the renowned Russian journalist, Anna Politkovskaya.
Vs what it was about
Dedicated to 18 years since the murder of Anna Politkovskaya.
This story could have started a thousand ways. For example, with one name. Vladislav Surkov. This gentleman works in the presidential administration. The Kremlin has full confidence in him. They listen to him.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
I was taken aback by the sight of a huge face sculpture when I first entered the hall; I did not expect to find such a prop at all!
And I kept on being stunned by it scene after scene.
A prop of that size (roughly 2x2x2,5m) must be hard to deal with, but they made great use of it: it became, what I suppose was, a bus stop, and the holes in it were used as windows.
No wonder it was nominated at the 2024 IKAR Awards for best stage design.
Lighting Design 9/10
While the lighting was generally superb, the significance of certain choices, such as the silhouette work, felt inextricably linked to the text. As a non-speaker, I found it difficult to fully bridge the gap between the visual metaphors and the narrative.
Costume Design 8/10
There was a noticeable disparity in the costume design: Anna’s outfit was effective and well-suited to the role, yet the male performer’s wardrobe felt less cohesive, bordering on a caricatured look that distracted from the play’s documentary realism.
Choreography 10/10
Between moving the statue, clinging to it, making a short circus scene, and going around the audience, the play had great choreography, which made it more compelling and less static. This made it less boring and more captivating.
Bonus
Nevena Kaludova’s performance
The nomination at the 2024 IKAR Awards was deserved.
I had the pleasure to see her performance in ‘37 Matches’ (a play with subtitles, so anyone can go see it if they want to) as well, and I couldn’t take my eyes off of her both times.
I believe she has a natural charm in her acting. She doesn’t over-act, and neither does she lose herself in the scenes. She is constantly present and grounded, making her stage presence shine through.
I also believe she was a great casting choice for the role, since she has some features of Anna. And the grey wig definitely added more resemblance.
The universal verdict
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
Unfortunately, I do believe it is essential to understand what they are saying to truly appreciate this play.
There are some parts where the actors speak English, so tourists could understand a bit of the situation, and also deaf people can grasp the essence of what is going on through some specific scenes. However, since it is a piece of documentary theatre, seeing it without understanding what they are saying makes the play lose the emotional burden it brings within itself.
Final thought for the ‘outsider.’
Definitely worth seeing if you are a set designer or would love to become one. But best leave it on the watchlist for when subtitles will be available.
P. S.
Don’t expect any cruel scenes, as I did. To think it really happened, and is still happening, is already cruel enough.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Документален театрален спектакъл, който хвърля светлина върху събитията, довели до убийството на известната руска журналистка Анна Политковская.
За какво всъщност беше
Посветена на 18 години от убийството на Анна Политковская.
Тази история можеше да започне по хиляди начини. Например с едно име – Владислав Сурков. Този господин работи в президентската администрация. Кремъл има пълно доверие в него. Те го слушат.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография – 10/10
Останах изненадан от гледката на огромна скулптура на лице още с влизането си в залата – изобщо не очаквах подобен реквизит!
И продължих да се впечатлявам от нея сцена след сцена.
Реквизит с такива размери (приблизително 2 × 2 × 2,5 м) със сигурност е труден за използване, но те се справиха отлично: той се превърна, както предполагам, в автобусна спирка, а отворите в него бяха използвани като прозорци.
Не е чудно, че е номиниран за наградите „ИКАР“ 2024 за най-добра сценография.
Светлинен дизайн 10/10
Макар осветлението като цяло да беше отлично, значението на някои решения – като работата със силуети – беше неразривно свързано с текста. Като човек, който не разбира езика, ми беше трудно напълно да свържа визуалните метафори с повествованието.
Костюмен дизайн 10/10
Имаше осезаемо несъответствие в костюмите: облеклото на Анна беше ефективно и добре подбрано за ролята, докато гардеробът на мъжкия изпълнител изглеждаше по-малко цялостен, дори леко карикатурен, което разсейваше от документалния реализъм на постановката.
Хореография – 10/10
От преместването на статуята, през катеренето по нея, до кратката циркова сцена и движението сред публиката – спектакълът имаше отлична хореография. Това го направи по-динамичен, по-малко статичен и много по-завладяващ.
Бонус
Изпълнението на Невена Калудова.
Номинацията за наградите „ИКАР“ 2024 е напълно заслужена.
Имах удоволствието да гледам нейното участие и в „37 Matches“ (спектакъл със субтитри, така че всеки може да го гледа) и и в двата случая не можех да откъсна поглед от нея.
Смятам, че тя притежава естествен чар в актьорската си игра. Не преиграва, но и не се губи в сцените. Постоянно присъства и е стабилна, което прави сценичното ѝ присъствие силно и въздействащо.
Също така мисля, че е отличен избор за ролята, тъй като има известна физическа прилика с Анна. Сивата перука допълнително подсили това сходство.
Общата оценка
🔴 Червено: силно зависим от текста и словесната игра.
За съжаление, смятам, че е от съществено значение да разбираш какво се говори, за да оцениш напълно този спектакъл.
Има моменти, в които актьорите говорят на английски, така че туристите могат да разберат част от ситуацията, а също така и хората с увреден слух могат да уловят същността чрез определени сцени. Въпреки това, тъй като е документален театър, ако не разбираш езика, постановката губи голяма част от емоционалната си тежест.
Финална мисъл за „външния“ зрител
Определено си заслужава да се види, ако сте сценограф или искате да станете такъв. Но е по-добре да го оставите в списъка си за гледане, докато не бъдат налични субтитри.
П.П.
Не очаквайте жестоки сцени, както аз очаквах. Самият факт, че това наистина се е случило – и продължава да се случва – е достатъчно жесток.