Я. Г. В кой момент Топлоцентрала се превърна от добра идея в нещо, което неизбежно ще се реализира?
М. Е. За първи път през 2005 г. г-жа Йорданка Фандъкова, в качеството си заместник-кмет на София, изведе приоритетно политиките в сферата на културата и образованието. Разбирането да се води структуриран диалог с творческия сектор на града, както и изработване на механизми за прилагане на съвременни европейски стандарти в политиките, е силна предпоставка за постигане на синергия между творческия, гражданския и институционалния сектор в процеса на управление в нашия град. Във визията на г-жа Фандъкова и като кмет на София (2009-2023 г.) винаги е присъствала идеята за създаване на център за съвременно изкуство. Впоследствие, самата подготовка на кандидатурата на града ни за Европейска столица на културата (ЕСК), започнала за София през 2008-2009 г., е своеобразен катализатор на процесите. София публично заявява кандидатурата си през 2010 г. Възприехме подхода за максимално обхватни и регулярни срещи с представители на творческия и културен сектор в града и подчертано - с представителите на независимия сектор. Това даде възможност да се добие реалистична представа за състоянието на градската култура, да бъдат идентифицирани предизвикателствата и да се очертаят възможни решения. Тогава се засили дебатът, че градът има нужда не просто от повече събития, а от нов културен модел - по-отворен, международен и ориентиран към независимото изкуство. Ключова гаранция за случването на поетите ангажименти, включени в програмата за ЕСК на града, е личната ангажираност на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, а също и политическото ръководство на ГЕРБ като мнозинство в Столичния общински съвет за тяхното изпълнение, без значение дали призът ще бъде присъден на София. Конкретният проект Топлоцентрала (локация) се заражда през 2014 г. по време на международната среща на IETM София. В съвместна среща на кмета и екипа и с представители на IETM и Асоциация свободен театър (АСТ) изготвихме пътна карта на изпълнение на проекта.
Я. Г. Какви предизвикателства или проблеми в културния пейзаж на София доведоха до появата на идеята за Топлоцентрала?
М. Е. На първо място липса на пространство за независимата сцена.
В София дълго време доминираха големите държавни културни институции - театри, опери, галерии. Независимите артисти, работещи проектно или експериментално, често нямат постоянни сцени, репетиционни пространства и техническа инфраструктура. Именно затова замислихме Топлоцентрала като място за „свободните творци“ и независимите продукции.
Недостатъчно пространство за съвременно и интердисциплинарно изкуство
Културната инфраструктура на София дълго време беше ориентирана към по-класически форми на изкуство. Липсваше място, което да комбинира пърформанс, визуални изкуства, електронна музика, експериментален театър, резидентски програми и международни колаборации. Създадохме Топлоцентрала именно като „център от модерен европейски тип“.
Слаба международна свързаност на българската независима култура
Много артисти и организации изпитват трудности да изграждат международни мрежи и обмен. Проектът възникна и около амбицията София да се доближи до европейски модели на културни центрове и да стане по-видима на международната сцена, за което безценен принос оказа провеждането на международната IETM среща през 2014 г., чийто домакин беше София, с организатор АСТ.
Неоползотворени индустриални пространства в града. Бившата топлоцентрала на НДК стоеше неизползвана с десетилетия. Вместо разрушаване, взехме решение проектът да следва европейска тенденция за превръщане на индустриално наследство в културни хъбове. Това е и урбанистичен отговор на проблема с изоставените пространства в централната градска среда.
Липса на места за култура за по-млада и алтернативна публика. Софийската сцена често е критикувана като институционална, предвидима или комерсиална. Топлоцентрала се оформи като пространство за по-експериментални формати, клубна култура, авангарден театър и нови публики. Това личи и в начина, по който публиката и медиите говорят за мястото като „алтернативна сцена“ и културен лабораторен център.
Недостатъчен диалог между култура и градска общност. Един от идентифицираните проблеми е, че културните институции често функционират затворено и елитарно. Замислихме Топлоцентрала като пространство за дискусии, образование, общностни събития и публичен дебат, а не само за представления.
Я. Г. Можеш ли да си спомниш за определен момент/решение/пречка, които промениха траекторията на проекта, или бяха ключово важни за развитието му?
М. Е. Най-голямата промяна в траекторията е преходът от изоставена индустриална сграда
към символ на независимата културна сцена в София. А най-голямото предизвикателство – как независимата култура да получи институционална подкрепа, без да загуби свободния си характер.
Развитието на Топлоцентрала премина през няколко критични момента, които реално промениха посоката на проекта и определиха как ще се случи:
Решението сградата да не бъде разрушена, а адаптирана, е един от най-ключовите моменти в избора старата топлоцентрала на НДК да бъде преобразувана, вместо съборена. В продължение на години сградата е изоставена и се разглеждаше по-скоро като индустриален остатък без ясна функция. Решението за „reuse“ (повторна употреба) промени изцяло траекторията на проекта - от проблемна инфраструктура към културен ресурс.
Това е важно и символично, защото София започна да възприема индустриалното наследство като културна стойност (за огромна жалост в огромната си част индустриалните сгради бяха приватизирани с началото на прехода), а проектът се вписва в европейски модели за трансформация на индустриални пространства в арт центрове.
Възприетият подход да се работи в широк формат на колаборация, включително с културните институти на европейските държави в България (EUNIC), оказа сериозна подкрепа за подготовката и провеждането на международен архитектурен конкурс и изработване на собствен модел за управление и финансиране.
Кандидатурата на София за Европейска столица на културата (2010–2019) е повратен момент. Макар градът ни да не печели титлата, процесът създава политическа мотивация, европейска културна визия и аргументи за инвестиция в нов тип културна инфраструктура. Така за Топлоцентрала започва да се мисли не просто като сцена, а като международен културен център.
Предизвикателства:
Финансови и административни забавяния - проектът премина през сериозни пречки, поради попадане в кризата, предизвикана от COVID-19, свързани с известно забавяне на строителните дейности, на обществените поръчки и оскъпяване. Това, че кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова лично следеше и контролираше цялостния процес, не позволи да се допусне компрометиране на общественото възприятие.
Създаването на модел за съвместно управление и финансиране. Ключово е решението Топлоцентрала да не функционира като класически държавен театър или общински дом на културата. Анализирайки европейския опит, с подчертаното партньорство на Френския институт в София и Гьоте-институт в България, разработихме хибриден модел на финансиране чрез общинска и държавна подкрепа, собствени приходи чрез независимия артистичен профил, отворени покани, международни партньорства, кураторски програми. Процесът на изработване на този модел отне значително време, като на първо място се наложи преодоляване на резервираност от страна на Министерство на културата, убеждаване и в крайна сметка изработване и приемане на стандарт за съвременните изкуства към Закона за защита и развитие на културата. И тук авторитетът и ролята на кмета на София г-жа Фандъкова бяха ключови за извървяването на този път.
Това е важно, защото именно моделът на управление и финансиране определя дали пространството ще остане „живо“ за независимата сцена.
Отварянето през пандемичния период. Финалната фаза на проекта съвпадна с COVID-19 периода, времето, когато културният сектор е в тежка криза. Това едновременно бе огромна пречка (ограничения, публика, несигурност) и доказателство за нуждата от нови пространства за култура. Отварянето в такъв момент превърна Топлоцентрала в символ на възстановяването на независимата сцена след пандемията.
Решението центърът да бъде мултижанров. Вместо да стане само театър или концертна зала, избрахме Топлоцентрала да работи междудисциплинарно: танц, пърформанс, музика, визуални изкуства, нови медии, образователни формати. Това решение е стратегическо, защото така центърът запълва празнина в културната екосистема на София, вместо да дублира съществуващи институции.
Я. Г. Какво направи възможна колаборацията между независимия сектор и публичните институции? Най-вече общината, но и Министерството на културата. Къде бяха неразбирателствата и къде – съвпаденията в подхода?
М. Е. Колаборацията около Топлоцентрала стана възможна в момента, в който интересите на общината, свързани с подготовката за приза ЕСК и независимия сектор започнаха да се припокриват. Именно това „съвпадение“ създаде условията проектът да се реализира.
Какво направи възможно сътрудничеството? Видимостта и легитимността на независимия сектор. До 2000-те независимата сцена често е възприемана като периферна или временна. Постепенно започва да печели международни проекти, да работи с европейски мрежи, привлича нови публики, създава фестивали и устойчиви организации. Това промени отношението на Общината и тя не вижда вече независимите артисти само като „алтернативни“, а като реален културен и икономически ресурс за града.
София има нужда от нов европейски културен образ. За Столична община проектът има и стратегическа стойност, защото модернизира културния имидж на града, показва европейски тип културна политика, активира изоставена градска зона, създава символ на „европейска столица, нова София“. Така независимият сектор търси пространство и автономия, а общината търси културна модернизация и международна видимост. И тук интересите се срещат.
Европейските културни политики насърчават подобни модели. След 2010 г. европейският модел все по-силно подкрепя културни хъбове и междусекторни партньорства, връщане на изоставените индустриални пространства на града, независими културни оператори, публично-частно управление в културния сектор. Това дава общ език между артистите и институциите. Топлоцентрала стана разбираем и „преводим“ проект и за двете страни.
Съвпаденията
Най-важното съвпадение - колаборацията става възможна, защото и двете страни приемаме една основна идея: София има нужда от нов тип културна институция, като всяка страна разбира това различно. Независимият сектор вижда пространство за свобода, а институциите виждат модернизация на културната система. Топлоцентрала всъщност се ражда именно в напрежението между тези две визии.
И двете страни признахме липсата на инфраструктура. Това е най-голямото съвпадение. И независимият сектор, и общината осъзнахме, че София няма съвременен мултижанров център, пространство за съвременен танц и пърформанс, адекватна база за международни продукции. Тук има реален консенсус.
Общ интерес сградата да бъде активирана. Старата топлоцентрала на НДК е проблемна градска територия. И артистите, и в Столична община видяхме потенциал за нов обществен живот, за културен център, за символична трансформация на града.
И двете страни искат международна легитимност. Независимият сектор търси международни мрежи и партньори, а Общината търси европейски престиж и културна репутация. Топлоцентрала позволява и на двете да постигнат това.
Къде възникваха неразбирателствата?
Различно разбиране за институция - като че ли това е най-сериозното напрежение. За независимия сектор разбирането е, че Топлоцентрала трябва да бъде гъвкава, с автономно артистично управление, отворена, експериментална. За Общината като институция, Топлоцентрала трябва също така да има административен контрол, прозрачна отчетност, стабилна структура, публична отговорност. Това е своеобразен конфликт между артистична свобода и институционална рамка.
Различно темпо на работа. Независимият сектор работи проектно, бързо, адаптивно, а Общината и Министерството чрез процедури, обществени поръчки, бюджетни години, административни решения. Това създаде напрежение по време на управлението на ремонта. Много артисти възприеха процеса като прекалено бавен и бюрократичен.
Безпокойство от „институционализиране“. Част от независимата сцена се опасява, че ако проектът стане твърде зависим от общината и министерството, той ще загуби критичността и свободата си. И съответните опасения, че пространството може да се превърне в стандартен културен дом и административна структура без реален риск и експеримент. Това напрежение винаги ще съществува и е критична отправна точка как се развива пространството.
Въпросът за властта и представителството - кой представлява независимия сектор? Кой взема решения? Кой определя програмата? Това също е сериозно предизвикателство, защото независимата сцена не е единна. Има различни организации, поколения и естетики. Понякога конфликтите не са само между институции и артисти, а и вътре в самия независим сектор.
Я. Г. Мислиш ли, че Топлоцентрала промени начина, по който институциите мислят за сектора, или това е по-скоро изолиран случай?
М. Е. Топлоцентрала вероятно е и двете едновременно - реална промяна в начина, по който институциите започват да мислят за независимия сектор, но и до голяма степен изключение, което все още не е напълно превърнато в устойчив модел. В какво е реалната промяна?
Независимият сектор вече се възприема като инфраструктурен, а не само „проектен“. Преди независимата сцена често е мислена като временна, фестивална, зависима от грантове, периферна спрямо „истинските“ институции. Топлоцентрала промени това, защото за първи път публичен ресурс, общинска сграда, сериозна инвестиция и постоянна инфраструктура, се предоставят именно на независимата сцена. Това е символично много важно, че независимата култура вече не е само гост в града, а част от неговата постоянна културна архитектура. Освен това се промени представата какво може да бъде културна институция. Топлоцентрала въвежда модел, който е различен от класическия (репертоарен театър, музей, читалище, концертна зала…). Тя функционира по-скоро като платформа, хъб, лаборатория, пространство за копродукции и резиденции. Това разширява институционалното въображение, особено на местно ниво.
Общината и публичните институции започват сериозно да разговарят с независимия сектор, т.е. след Топлоцентрала вече е трудно независимият сектор да бъде игнориран като „маргинален“. В София се вижда по-ясно включване на независими организации в политики, консултации, програми за финансиране, партньорски формати. Не всичко е устойчиво, но има промяна в легитимността.
Но защо все пак изглежда като изолиран случай? На първо място липсва системна културна реформа на национално ниво. Топлоцентрала е по-скоро единичен пробив, а не цялостно преструктуриране на културната политика. Повечето институционални механизми остават същите - проектно финансиране, краткосрочност, несигурност, зависимост от администрации, липса на дългосрочна подкрепа. Тоест, Топлоцентрала съществува в система, която не се е променила изцяло около нея.
Ясно е, че моделът се възпроизвежда трудно. За да се случи Топлоцентрала, се събират много редки фактори: свободна голяма сграда, политическа воля, силен независим сектор, европейски контекст, обществен натиск, международна легитимация. Тази комбинация не е лесна за повторение. Затова, според мен, няма масово появяване на подобни пространства в България. И добавям, институциите все още често мислят йерархично. Макар да има промяна, голяма част от системата в сферата на културата продължава да функционира чрез централизирано управление, стабилни държавни структури, силна предпазливост към експериментални формати. Независимият сектор често остава възприеман като рисков, нестабилен, временен. Така че промяната в мисленето е частична, не радикална. Но пък добрия пример и успешните практики са път към промяната, ако е налице политическа воля.
Най-важният ефект на Топлоцентрала може би е, че създаде „прецедент“. След нея вече е възможно да се каже: публична институция може да бъде изградена около независимата сцена, а не въпреки нея. Това е голяма концептуална промяна за българския културен контекст.
Парадоксът е, че Топлоцентрала е успешна именно защото е частично „необичайна“ институция. Но колкото повече се институционализира, толкова повече възниква риск да започне да прилича на системата, която първоначално е трябвало да промени. И това напрежение вероятно ще остане основен въпрос за бъдещето ѝ и е много важен критерий за проследяване на развитието ѝ, за да не изневери на първоначалната концепция.
Я. Г. Днес, години по-късно, виждаш ли неочаквани ефекти от работата на Топлоцентрала?
М. Е. Може би най-интересните ефекти са именно тези, които не са били първоначално планирани. Топлоцентрала не просто даде сцена на независимото изкуство, тя постепенно започна да променя културните навици, публиките и дори начина, по който различни сцени в София се срещат помежду си. Появи се нов тип публика – между клубна, театрална и визуална сцена. Това е много важен и донякъде неочакван ефект. Преди, публиките в София често бяха разделени на театрална публика, клубна сцена, визуални артисти, contemporary dance общност, музикални среди. Топлоцентрала започна да ги смесва в едно пространство. Показа, че на едно и също място могат да съществуват и да заживеят заедно пърформанс, DJ сет, лекция, експериментален театър, изложба, фестивал, социално събитие. Това постепенно създаде нова „хибридна“ публика, особено сред по-младите хора. В концепцията при създаване на пространството заложихме то да функционира и като социална среда, не само като културна институция. Днес сме свидетели, че като че ли Топлоцентрала се превърна в по-голяма степен в социална институция като място за престой, срещи, networking, общностно присъствие, културна идентичност. За това допринася уникалното парково пространство, облагородяването му както с подкрепата на общината, така и с гражданска инициатива (Реките на София) на терена около реката, откритата тераса, колаборацията с Планетариума. Особено след пандемията това има огромно значение. За много хора мястото започва да играе ролята на „културен градски хъб“, а не просто сцена за събития.
Ускори се концентрацията на независимата сцена около едно пространство. Това има и позитивен, и предизвикателен ефект. Появи се център с реална тежест, артистите получиха техника, условия и видимост, международни артисти започнаха да идват по-лесно. Но има и страничен ефект. Топлоцентрала започна да става почти „задължителна“ за независимата сцена, поради огромен недостиг на други подобни пространства (закрити бяха Червената къща, ДНК пространство и частни сцени). Самият директор Веселин Димов признава, че пространството бързо се е превърнало в „без алтернатива“ за много артисти. Това донякъде централизира независимата култура около една институция - парадокс за сцена, която традиционно е децентрализирана.
Топлоцентрала започна да измества представата какво е „алтернативна култура“. Преди „алтернативното“ в София често означаваше малко, underground, временно, маргинално, нискобюджетно. Топлоцентрала показа, че експерименталната сцена може да бъде професионално продуцирана, архитектурно амбициозна, международна, технически висококачествена. Това променя културния стандарт и очакванията на публиката.
Появи се нов тип културна критика и дебат. Интересно е, че около Топлоцентрала започнаха да се появяват по-остри реакции, културни полемики, включително провеждане на политически дебати по време на предизборни кампании, спорове за границите на изкуството, дебати за етика, политика и естетика. Това личи дори в онлайн пространства и независими ревюта около спектакли и програми. Тоест, Топлоцентрала не само показва изкуство, тя започна да произвежда културен конфликт и разговор. А това е признак за реално активно културно поле.
Неочаквано силна роля на музикалната и клубната сцена. Първоначално много хора мислеха проекта основно като център за contemporary performance и визуални изкуства. Но през последните години Топлоцентрала все повече се превръща и в пространство за експериментална музика, алтернативни концерти, хибрид между арт център и клубна инфраструктура. Това разшири значително аудиторията ѝ.
По-финият ефект е появата на напрежение между „отвореност“ и „културен престиж“. Колкото по-успешна става Топлоцентрала, толкова повече започва да възниква въпросът за кого е това пространство? За независимите артисти? За международната арт сцена? За квартала? За по-широка публика? За културния елит? Понякога самият успех на мястото създава усещане за културна селективност или „арт престиж“, което е интересен обрат за проект, започнал като идея за достъпност и независимост.
Вероятно най-неочакваният ефект е, че Топлоцентрала започна да действа не само като културен център, а като модел за това как София си представя бъдещето. Тоест, индустриално наследство - културна среда; независима сцена - институционална легитимност; публика - общност; култура - градски живот.
Я. Г. Има ли определен момент от периода на подготовката на Топлоцентрала, който за теб въплъщава нейното значение за града?
М. Е. Един особено показателен момент е още преди официалното откриване, когато независими артисти, архитекти, културни оператори и граждански активисти започват да влизат в изоставената сграда на старата топлоцентрала не като в „руина“, а като в бъдещо публично пространство. Това е важен символичен обрат. Дълго време сградата е била техническа инфраструктура и затворено индустриално тяло, „невидима“ част от НДК, остатък от социалистическия град, изоставено пространство сред „кучешката градина“, както я наричат в квартала, като последно беше населена с клошари. В един момент хората започнаха да я виждат като сцена, място за срещи, културен ресурс, възможен център на нов градски живот. Тогава и бизнесът прояви голям интерес към инфраструктурата. Пред очите ни видях риска да се превърне в атрактивно заведение тип ресторант-клуб и ако не беше личният ангажимент на кмета г-жа Йорданка Фандъкова към града ни, както и независимия сектор с неговите артисти и публики, вероятно щяхме да загубим допълнително време да запазим пространството, или изцяло да го загубим. И точно това въплъщава значението на Топлоцентрала за София - промяната не е само архитектурна, а промяна в начина, по който градът започва да си представя какво може да бъде публичното пространство.
Има и една много характерна история, която често се появява в разговорите около проекта, а именно: по време на ремонта и нужното време за процедури много хора от независимата сцена говореха за Топлоцентрала така, сякаш тя вече съществува, въпреки че сградата още беше строителна площадка. Това е показателно, защото Топлоцентрала започва като въображаема институция, преди да стане реална. И преди да приключат всички процедури по осигуряване оборудване и обзавеждане, артистите вече планират програми, мислят колаборации, говорят за резиденции, виждат мястото като свой дом, още преди да има завършени сцени. Това рядко се случва с културна инфраструктура в България.
Друг силен момент е първото реално „оживяване“ на пространството след пандемията. След година на изолация и културна несигурност, хората започнаха отново да се събират именно там за концерти, пърформанси, разговори, фестивали, просто присъствие. Тогава Топлоцентрала започна да функционира не просто като нова институция, а като доказателство, че градът все още има нужда от физически културни общности. Може би най-силният образ обаче е самата трансформация. Място, създадено някога да произвежда топлина за административния комплекс на НДК, днес произвежда социална и културна енергия за града. Това звучи метафорично, но всъщност много точно описва ролята на Топлоцентрала в София.
Я. Г. Какво трябва да се промени в културните политики на София, за да може пространства като Топлоцентрала да се развиват?
М. Е. За да могат пространства като Топлоцентрала не просто да оцелеят, а реално да се развиват, културната политика на София трябва да се промени в няколко ключови посоки. Не само финансово, а и като начин на мислене. Убедена съм, че Общината трябва да мисли културата като инфраструктура, с устойчиви модели на управление и финансиране, а не като „събития“. Често културната политика се измерва чрез брой и видове фестивали, брой събития, публика, календар. Но Топлоцентрала показва, че най-важното понякога е средата, екосистемата, процесът, общността, условията за работа. Всъщност политиката в сферата на културата трябва да подкрепя не само продукцията, но и самите условия за съществуване на културен живот. Повече автономия за културните пространства. Един от най-големите рискове е свръхадминистративният контрол.
По-целенасочена политика за градски пространства. Градът има нужда от ясна политика кои пространства могат да бъдат активирани за културни проекти, как се предоставят, как се управляват съвместно, как да се защитават от чисто пазарен натиск.
Реално включване на независимия сектор в решенията. Много често независимите организации се „консултират“, но не участват реално във формирането на политики. За да се развиват подобни пространства, е нужно съвместно управление, постоянен диалог, участие в стратегическо планиране, прозрачност при решенията. В другия случай се получава така, че институциите използват езика на независимата сцена, но продължават да работят по стар модел.
Признаване на културата като градска, а не само „културна“ политика. Топлоцентрала има ефект не само върху изкуството, а върху квартала, живота във вечерните часове, публичното пространство, туризма, образа на София, социалните общности. Затова културата не трябва да бъде мислена изолирано. Необходима е връзка между политиката в сферата на културата, урбанизма, образованието, социалните и младежките политики.
Повече толерантност към риск и експеримент. Това е трудно за институциите, но е ключово за независимата сцена, която по дефиниция не е напълно предвидима понякога. Ако културната политика подкрепя само безопасно, популярно, лесно измеримо съдържание, тогава пространства като Топлоцентрала постепенно ще загубят своята функция.
Може би най-важното е София да мисли културата не като „разход“, а като форма на градско развитие и обществена инфраструктура. Топлоцентрала е ценна не само защото произвежда спектакли, а защото създава общности, задържа артисти в града, активира пространства, променя публичната среда, изгражда международен образ на София. Това е най-голямата необходима промяна.
Интересното е, че за да продължи да бъде успешна, Топлоцентрала има нужда едновременно от институционална стабилност и от запазване на определена степен на независимост и нестабилност. Точно този баланс е най-голямото предизвикателство и за самата институция, и за културната политика на София. Парадокс на бъдещето.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


