Я. Г. В историята на проекта Топлоцентрала е интересен и важен онзи момент, в който театрали и танцьори си дават сметка, че трябва да работят с архитекти и урбанисти. Разкажи ми повече за това как започнахте да работите заедно.
М. Г. Ние с Веско се познаваме от много години - вчера, по повод на това интервю, се опитах да си спомня колко точно, може би е било 2003 или 2004 година, когато се запознахме. Стана, покрай един общ приятел - Нав, който за съжаление вече не е сред нас. Той правеше много купони, както и прожекции на алтернативно кино и се събирахме много различни хора - чудна среда създаде. За мен беше особено интересно, бях може би една от най-малките в групата, по онова време. Гледахме различни филми, обсъждахме ги после. , Имаше място за партита и разговорно-интелектуални дискусии с много разнообразни хора с различна професия, реализация и възгледи за живота. Там се запознах с театрали и писатели, преди това в живота си имах повече досег с архитекти, художници и приложници; самата аз идвам от сферата на приложните изкуства, а съм израснала в архитектурно-инженерно семейство. В хола на Нав се дискутираха много теми от много разнообразни позиции. Любопитството ми към различните гледни точки и смесването на различните професионални призми при различните хора винаги ми е било водещо. Самата аз съм интердисциплинарна - урбанист и социолог. С Веско много години сме говорили за това колко е важно проблемите да се разглеждат от различни експертни гледни точки, защото само тогава можем да извлечем най-доброто. Мисля, че много органично се създаде тази идея. На много по-късен етап стана целенасочена концепция, но в началото беше приятелски-съмишленически разговор за важните неща от промяната изобщо, за потенциалните възможности, за това кой какво може да даде на едно място, на една среда, на един процес.
Я. Г. Ако трябва да кажеш накратко, с един израз или в една дума каква е ролята ти по отношение на проекта Топлоцентрала …
М. Г. По-скоро съм подкрепяща, бих казала. Имах роля в НПО-то, което създадохме с идеята то да подпомага създаването на пространството; участвах сериозно в подбора на мястото за сградата. Тогава писахме няколко статии, разглеждащи различни градски пространства. Спомням си, че пишех за плюсовете и минусите на различните пространства, сред които беше и Ротондата пред гарата. Разглеждах ситуацията по-скоро от урбанистична гледна точка, а по-късно колегите архитекти поеха, когато вече започваше работата по архитектурния конкурс. По това време тъкмо бях започнала дисертацията си по Социология - Градски изследвания и едно от изследователските ми полета беше именно връзката и възможностите за нови политики за развитие на градовете през култура. Ползвах участието си в този процес, за да — го разгледам и академично в дисертацията си. После заминах извън страната и така за известно време се отдалечих от процеса. Връщах се и правех отделни неща, но не бях толкова ангажирана. Спомням си, че участвах доста в срещите с Малина Едрева и Столична община, когато лобирахме за да се случи пространството. Също и когато вече работих по платформата „Визия за София”, където се опитвахме да „бутаме“ някои неща за Топлоцентрала, Това беше и моментът, в който започваше да се говори за архитектурния конкурс и той се сля с друг процес: Инициативна група за промяна в градското планиране, които роди идеята за Визия за София изобщо. Една голяма група интердисциплинарни съмишленици — социолози, урбанисти, архитекти, инженери, театрали, изкуствоведи — обединени около идеята, че градовете трябва да се мислят по различен начин и политиките за тяхното управление да бъдат по-споделени и отворени. Това беше мотото, да речем. Това е много интересен период. В рамките на 5-6 години се случиха много интересни неща, които доведоха до тези промени, до това „разбутване“ на застоялите пластове
Тази будна гражданска маса се опита да въведе по-ясен порядък в създаването на политики, гражданското включване и интердисциплинарния поглед към проблемите, а институционализирането дойде, мисля, през “Визия за София”. Това беше първият процес, замислен като интердисциплинарен и включващ, и мисля, че беше и първият момент, в който общинската администрация започна да говори за това. От европейските документи вече ни задължаваха да правим интегрирани планове за развитие, но в българската действителност това оставаше само на думи, трудно се случваше на оперативно ниво. Сега поне вече по-добре се разбира каква е крайната цел.
В онзи момент, „Визия за София“ за мен беше едно от най-големите неща — не само защото участвах, а защото наистина успяхме да включим огромна маса от хора. Хора, които вярваха, че промяната на градската среда е възможна, ако всички се включим заедно — не само обикновените граждани, а и различните специалности, които тогава дори не виждаха своята роля. Помня как обяснявах на колеги социолози и културолози, че и те трябва да се включат. А те ми отговаряха: „чакайте, това е поле на архитектите и урбанистите“. Помня как с колегите се връщахме към самото възникване на социологията и си припомняхме, че тя се оформя като наука именно в контекста на големите обществени промени, свързани с индустриализацията и развитието на модерните градове. В основата ѝ стои въпросът за отношенията между човека и обществото, а градът е едно от местата, където тези отношения се променят най-видимо. Това беше и един от аргументите ни да привлечем към работата ни хората от полето, на които се възхищавахме, като проф. Майя Грекова, проф. Ивайло Дичев, проф. Миглена Якимова, проф. Александър Кьосев. С по-младите колеги, сред които Вероника Димитрова и Невена Германова, която и днес е част от екипа на „Софияплан“, продължаваме да работим по тези теми и да търсим връзката между социалните и културните процеси и развитието на града.
Има и друго. 2015 - 2016 г. беше и моментът, в които две инициативни групи успяха да обновят наредбата за обществените обсъждания и да създадат нова наредба за обществени консултации по стратегически проекти. Дотогава това беше абсолютно немислимо. Само година - две по-рано за първи път граждански организации бяха поканени в кабинета на главния архитект да дискутират развитието на града; граждански организации с различен фокус (екология, архитектура) започнаха да работят заедно. Мисля, че точно тези елементи създадоха благоприятната почва, за да може да се случи нещо като Топлоцентрала. Ако през „Визия за София“, с разговора за нови градски политики и промяната на наредбите можехме да влияем нормативно и процесно, Топлоцентрала беше нещото, което показа как нещата могат да се случат фактически — с един реален обект в градската среда, обединяващ активна общност от разнообразни хора и специалисти, способна да повлияе на градската, социалната, културната и дори икономическата среда.
Топлоцентрала е чудесно начало, но за град като София една Топлоцентрала е крайно недостатъчна. Надявам се самата тя да не се намести удобно в собственото си русло и да остане просто хубав спомен от една вълна, вместо да продължи да прави вълни. :) И ми се иска точно от нея да тръгне истинска вълна от подобни места, не само за съвременно изкуство, а и в други сфери и професионални полета. Места, които променят хора, политики, среда и начини на мислене и работа. Защото едно общество, което наистина е жадно за развитие, би трябвало да може да си произведе много такива места. И аз вярвам, че можем.
Я. Г. По отношение на ефектите от съществуването на Топлоцентрала, които виждаш днес - има ли нещо, което те изненадва?
М. Г. Има очевидни неща, които вече изредихме — страхотен ефект за културата като цяло, не само за независимата сцена. Това е място, в което всички искат да бъдат — не само хора от изкуството, а организации със социални и образователни каузи, визуални изкуства, архитектура, фотография, IT и технологични иновации. Има промяна в публиките, има нова „точка“ в София там, където преди имаше забутано, забравено място.
По-изненадана съм от друго: лично си представях много по-жив нощен живот там. Спомням си, че когато го обмисляхме, бяхме разписали дори икономически ефекти, печалба. Представях си много по-жива нощна сцена, нещо като бар. В крайна сметка мястото е близо до жилищен квартал и до парка, и има потенциал да поеме нощна активност и алтернативна музика/култура, но точно това май е сферата, която най-малко се случва там. Затова съм изненадана.
Приятно съм изненадана от друго: пространството се разви като сцена за дебат и за градоустройствени идеи, и мисля, че това е символично изключително важно - то стана подиум за обсъждане на нови градски инициативи, способни да предизвикат промяна в средата. Харесва ми, че бива припознавано от толкова различни специалности като „дом на мислещите“.
Точно затова си давам сметка, че имаме нужда от няколко Топлоцентрали, за да могат да активизират и други точки в града, защото в момента тази мрежа съществува на ниво организации, но не на ниво пространства, а имаме нужда от нея. Опитахме нещо подобно със „София Тех Парк“ — базата беше изключително добра, но не се получи; не мисля, че причината е трудният достъп. Ако имахме конкуренция, например с „Червената къща“, очакванията към нас биха били по-високи и дебатът би се задълбочил. Възможността да повлияеш на институциите и инертните процеси не само в града, а и в страната като цяло е реална. Подходът, по който се създаде Топлоцентрала, може да бъде приложим и на национално ниво; през последните десет-петнадесет години подобни процеси започват да се случват и в други градове, всеки със свое активно ядро. На надрегионално ниво Топлоцентрала вече съществува благодарение на международните мрежи. Тук по-скоро остава работа за вършене у нас, за да се умножат точките както на ниво град, така и на ниво държава и така да се активират общностите и териториите помежду им.
Я. Г. А по отношение на пространството около Топлоцентрала, на реката? Има ли нещо, което искаш да отбележиш като урбанист?
М. Г. Освен че трябва да го обживяваме и да се грижим за него по добър начин, а не да продължаваме да затваряме реките в корита — мисля, че колегите от „Реките на София“ вече доста успешно обръщат общественото внимание в тази посока. Това, което важи за пространството около Топлоцентрала, важи за всяка друга софийска река или поточе: особено в условията на климатичните промени, трябва да обърнем града към водата и да се грижим за всяка малка нейна частица — не просто защото ще е по-красиво, а защото ще живеем по-добре в много отношения: ще дишаме по-леко, ще имаме по-жива и здрава зелена система, която да ни помага да пречистваме въздуха. По малко по органичен начин, генерално трябва да преосмислим начина, по който гледаме на реките, и да ги обживеем.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


