Я. Г. Каква беше твоята първа среща с „Топлоцентрала“? Имаш ли участие в процесите преди откриването и ако да, кои са основните моменти за теб?
В. Д. Не бях въвлечена в процесите преди откриването на „Топлоцентрала“, а първите ми срещи с това пространство бяха сякаш магични, защото там изпитах отново онова усещане за откритие, което някога ме накара да избера изкуството за свое признание. Не мога да кажа кое беше съвсем първо – дали гостуването на “Алея на космонавтите” на Саша Валц, вдъхновяващото завземане на цялото пространство и превръщането му в Gesamtkunstwerk oт „Съпромат“ по повод гостуването на Олга Токарчук, или пърформансът на Невена Екимова „Не докосвай пода“ на една от първите изложби, ако не и първата. Освен че бяха впечатляващи като преживявания, тези събития носеха и усещането за един нов – за нашия контекст – начин, по който една институция може да работи. Впоследствие „Топлоцентрала“ започна да функционира за мен и като пространство за културен дискурс, който да формира единна културна общност.
Я. Г. Какви ефекти виждаш от съществуването на „Топлоцентрала“ за градското развитие на София ?
В. Д. С времето наблюдавам как „Топлоцентрала“ се утвърждва като център за съвременни изкуства, пърформанс, литература и културен дискурс. Във всяка културна екосистема е необходимо да съществува център, който да създава условия за възникването на множество под-центрове и периферии – микро и марко институции, независими пространства, мрежи, временни инициативи и аристични центрове. Именно тази координатна система позволява различните участници да се подкрепят взаимно и да се активират в подходящия момент. Само тогава можем да говорим за истински жива културна екология. София с многобройните си сцени, артисти и публики заслужава подобна динамика.
Я. Г. Когато мислиш за културния живот в София през последните 10 години, има ли нещо, което се промени с „Топлоцентрала“ по отношение на публики, тип изкуство, кариерно развитие на творците или друго? Можеш ли да се сетиш за конкретен пример от сферата на визуалните изкуства, например?
В. Д. Преди десет години наблюдавахме сериозно разрастване на сцената в полето на съвременните визуални изкуства. Отвориха се множество независими пространства, появиха се фестивали, резидентни програми и международни партньорства. България постепенно затвърди присъствието си и на международни форуми като Венецианското биенале. През последните няколко години, обаче, тенденцията изглежда различна. Много пространства затвориха, а независимата сцена се преформатира. Вместо класически изложбени пространства, все по-често виждаме artist-run инициативи, хибридни формати, pop-up и микро комерсиални проекти. Това разнообразие е ценно, но същевременно поставя въпроса за ролята на институциите. Именно тук Белият куб на Топлоцентрала настоява върху идеята за институцията и за професионално поддържаното пространство – изложбено пространство като място за среща и за сериозен разговор. Затова и се превръща в едно от малкото пространства, които осмислят нуждата от институции, които се опитват да подредят картинката и върнат разговора към същността.
Я. Г. Ако трябва да отговориш на въпрос на общината от типа „Защо град София да има нужда от подобен център?“, какво би казала?
В. Д. Няма европейска столица, която да не изгражда своята идентичност чрез способността си да бъде притегателно място за съвременна култура. Съвременното изкуство и култура са начини обществото да мисли за себе си, да си поставя въпроси и да изгражда съвместна визия. Те правят един град по-привлекателен и по-разпознаваем както за собствените му жители, така и за международната публика. Затова и „Топлоцентрала“ не е просто културен център, а важна градска инфраструктура.
Я. Г. Кой важен въпрос за „Топлоцентрала“ според теб липсва в публичния разговор? Какви са основните предизвикателства пред институцията?
В. Д. При липса на други подобни центрове – а на голям град като София трябват поне още два – основно предизвикателство за пространство като „Топлоцентрала„ е, от една страна, да оправдае очакванията на културната сцена да представлява всички художествени практики, от друга – да предложи кохерентна програма и ясна визия. Друго ключово предизвикателство е развитието на публики. Съвременното изкуство има нужда от време, постоянство и образователни усилия, за да достига до все повече хора – освен събитийна програма, са нужни и образователни структури. Наред с това, стои и въпросът за международното утвърждаване – нещо, което „Топлоцентрала“ постига в голяма степен относно в полетата на съвременния театър и пърформанс, и може да търси да постигне и относно ролята си в полето на визуалните изкуства. Именно тези две посоки – работа с местните публики и силно международно позициониране – според мен ще бъдат определящи за следващия етап от развитието на институцията.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


